Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Ц. Б“ – гр. Г., представлявана от директора Г.И срещу Решение № 55 от 02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 32/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч с доводи за неправилност и незаконосъобразност – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Г.Г, чрез адв.. Ц в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на постановения съдебен акт, като моли да бъде оставен в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но не по изложените от касатора съображения:

С обжалваното решение Административен съд Ловеч е осъдил Дирекция „Национален парк Ц. Б“, представлявана от директора Г.И да заплати на Г.Г, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 450 (четиристотин и петдесет) лева, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба - 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи платените от...