Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Сидики, непълнолетен [гражданство] против решение № 7414/06.12.2017 г. по адм. д. № 11848/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата против решение № 16605/06.10.2017 г. на Председателя на Д. А за бежанците при МС за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Сидики.

Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че не е подавал жалба срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец, поради което съдът се е произнесъл по искане, което не е отправяно към него. Изтъква, че анализът на съда за обстановката в страната на произход е неправилен и не отговаря на общодостъпната информация.Моли за отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на ДАБ със задължителни указания за предоставяне на хуманитарен статут.

Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е частично недопустимо в частта по отношение на отказа да се предостави статут на бежанец, а в останалата е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административният съд е установил, че с молба рег. № УП 41512/18.10.2016 г. до Държавната агенция за бежанците Д. Сидики, непълнолетен [гражданство] е поискал предоставяне на закрила. На основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), във връзка с § 1, т. 4 от ЗУБ на оспорващия е назначен представител от...