Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Н.П против решение № 1085 от 16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 753/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Н.П обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 660лв., настъпили в периода от 16.02.2017г. до 20.03.2017г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън, като искът е отхвърлен за разликата над 660лв. до претендираните 2000лв., като неоснователен.

Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част.

К. П обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Поради това моли решението в тази част да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение.

Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанието е основателна, а касационната жалба на Н.П е неоснователна.

С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на Н.П обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 660лв., настъпили в периода от 16.02.2017г. до 20.03.2017г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън, като искът е отхвърлен за разликата над 660лв. до претендираните 2000лв., като неоснователен.

Съдът е установил въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, че Н.П изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място], вкл. в исковия период 16.02.2007г. до 20.03.2017г. На етажа над неговата килия е бил настанен друг лишен от свобода, който през нощта вдигал шум, като крещял, удрял и блъскал по тръбите на парното и по решетките. Този шум достигал и до килията на ищеца и му пречел да спи, поради което той станал нервен, ограничил социалните си контакти, понякога се случвало да заспива на карето навън, оплаквал се от главоболие. Надзирателите безуспешно се опитвали да укротят буйстващия. Затворническата администрация е изготвила предложение до прокуратурата за прилагане на чл.89, б.“в“ от НК. Лишеният от свобода, който е предизвиквал силния шум, е починал от инфаркт на 25.03.2017г.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че задължение на затворническата администрация е да осигури непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, в какъвто смисъл е нормата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, но това задължение не е било изпълнени, поради което ищецът бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Поради това Административен съд гр. Б. е приел, че са налице материалните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Г. Д „Изпълнение на наказанията“ по арг. от чл.12 от ЗИНЗС, тъй като е налице е нарушение на правото на лишения от свобода по чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС; нарушението е вследствие на бездействието на администрацията на З. [ място] и попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което причинените от него вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.284, ал.1 от с. з., при наличието на необорената презумпция по чл.284, ал.5 от закона. Поради това е определено обезщетение в размер на 660 лв за исковия период. В останалата част искът е отхвърлен.

Решението е частично неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.Противно на приетото от административния съд, при установената фактическа обстановка не е налице противоправно бездействие на затворническата администрация по задължението, предвидено в чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Напротив, установено е, че надзирателите са се опитвали да успокоят буйстващия затворник, а ръководството на затвора е направило предложение до прокуратурата за настаняване на лицето на принудително лечение. В този смисъл е оборена презумпцията на чл. 284, ал.5 ЗИНЗС, на която съдът неправилно се позовава.

Освен това, периодът, в който на ищеца е било причинено временното неудобство от поведението на буйстващия затворник е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания. Касае са за период от 33 дни, като при това шумът не е бил денонощен. Понесените от касатора Погосян ограничения при пребиваването му в затвора, предвид и неговата възраст и липса на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото "Георгиев срещу България" на ЕСПЧ ). По тези съображения решението следва да бъде отменено в осъдителната му част и потвърдено в частта, с която искът на А.П е отхвърлен.

При този изход от спора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1085 от 16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 753/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. е осъдена да заплати на Н.П обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 660лв., настъпили в периода от 16.02.2017г. до 20.03.2017г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от Н.П срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за претърпени неимуществени вреди в размер на 660лв, настъпили в периода от 16.02.2017г. до 20.03.2017г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Н.П да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съдебни разноски в размер на 100 лв. Решението е окончателно.