Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на „Марс“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Т. К“ № 20, подадена чрез процесуалния му представител адв.. Я против решение № 361/28.02.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1625/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 22/22.02.2017г., издаден от Р.И, началник отдел „Контрол и принудително събиране“ и Ф.П, главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (дирекция „МПДТР“) към община Б., потвърден с решение № 1256/23.05.2017 г. на кмета на община Б..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът счита, че процедурата по издаване на ревизионния акт не е спазена, тъй като не са връчени по установения ред заповедта за възлагане на ревизията и ревизионния доклад. Твърди, че актът е нищожен, поради неспазване на забраната по чл. 155, ал. 5 ДОПК и на ревизираното дружество са извършени три ревизии. Излагат се доводи, че за имота общината не е предоставяла услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“. Липсват доказателства, от които да се установи по безспорен начин осъществяваната в имота стопанска дейност, както и извършването на услугите от почистващата фирма. Смята, че съдът неправилно и необосновано не кредитира свидетелските показания и не допуска изслушването на трети свидетел, компетентно лице, с чиито показания ще се установят причините за разхода на електроенергия. Прави възражение за неспазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от страна на...