Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.С, представляван от адв.. Б, против Решение № 2400/11.04.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11341 по описа за 2015 г. на този съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221014003480-091-001 от 31.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1608/22.10.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. при ЦУ на НАП.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. В, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. за всяка инстанция.

Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

Със своето решение първоинстанционният съд е изменил по жалбата на И. С. Р акт №Р-22221014003480-091-001 от 31.07.2015 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1608/22.10.2015 г. на директора...