Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "УНИСПЕД ИНС“ ЕООД, представлявано от управителя Й.К, подадена чрез адв. Д.З, срещу решение № 237/27.04.2018 година, постановено по адм. дело № 141/2018 г. година по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-42902/02.02.2018 г. на началника на М. Л.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на разноски.
Ответникът - началникът на М. Л, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е установено, че на 05.10.2017г. в Митнически пункт „К. А" (BG001015) с митническа декларация (T1) с MRN 17BG00101502180859, е поставена под режим външен съюзен транзит стока „пресен плод нар", 19250 кг, TAPИК код 0810907530, натоварена в Турция на превозно средство, peг.№[номер ] с товарно ремарке, рег.№ [номер ], с местоназначение Латвия. Придружаващите документи към декларацията за транзит са международна товарителница (CMR) от 03.10.2017г., фитосанитарен сертификат № А 3119533, сертификат EUR1 № Н 0058293 и фактура сер.А, № 91522/ 03.10.2017г. на стойност 14437.50 евро. В кл.50 на транзитната декларация за отговорно лице и титуляр е посочена фирма [Фирма 1]. EОRIномер BGA115603585ZZZZ9 и адрес: гр. П. код 4004. бул "Кукленско шосе"36. Срока, определен от отправното митническо учреждение (ОМУ) МП „К. А" за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение (ПМУ) с код LV000210 е до 13.10.2017г.
На 07.10.2017 г. в района на с. В., област М., горе цитираното превозно средство заедно с товара претърпява пътнотранспортно произшествие (ПТП). За произшествието е съставен Констативен протокол № 0000495/07.10.2017г. и Акт № 225152/07.10.2017г. от служители в сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Монтана. Съгласно издаденото Наказателно постановление № 17- 0996- 005859/12.01.2018г. от началника на сектор“ПП“ към ОД на МВР-Монтана, водача на превозното средство не съобразява скоростта на движение предвид атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, като с ПТП виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, и не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 58, ал. 2 и чл. 64, буква „б" от ЗАНН, наказателното постановление се счита за връчено на водача на МПС. За извършеното ПТП, полицейските органи са уведомили Митническо бюро (МБ) Монтана, което е най-близко до възникването на инцидента. За случая е съставен протокол за извършена митническа проверка, рег. № 32-304379/01.11.2017 г., в който са отразени фактите, свързани с ПТП. Непосредствено след инцидента и по време на извършване на митническата проверка не са присъствали оторизирани органи за стоков контрол.
Предвид обстоятелствата, свързани с ПТП и прекъсването на транзитната операция, и след намеса на МБ Монтана като ПМУ, в митническата система за контрол на режим транзит (NCTS), транзитната операция е в състояние, Завършили в ПМУ с несъответствие". Вследствие на извършеното ПТП, на основание 79, §1, буква „а" от МКС възниква вносно митническо задължение, което е вследствие на неизпълнение на задължението, установено в митническото законодателство във връзка с движението под режим транзит на несъюзни стоки от едно до друго място на митническата територия на Съюза.
За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че митническата декларация е приключила „с несъответствие“, поради унищожение на стоката по вина на водача. Не е налице форсмажорно обстоятелство, поради което Решението, с което е определено митническо задължение на жалбоподателя е издадено в унисон с приложимия материален и процесуален закон Решението е правилно.
Спорът между страните се свежда до това дали стоката, поставена под режим външен съюзен транзит - пресен плод нар, е унищожена поради „непредвидимо обстоятелство“ или „непреодолима сила“, тоест налице ли са били форсмажорни обстоятелства за унищожение на стоката, като основание за освобождаване на касатора от отговорност, а също налице ли е основание за „опрощаване“ на задължението за вносно мито „в интерес на справедливостта“.
От анализа на установените факти и посочените правни норми следва извод, че митническата декларация е приключила „с несъответствие“, поради унищожение на стоката по вина на водача, на който са съставени АУАН и НП.
Изхождайки от фактите, че стоката е унищожена и че издадените акт за нарушение и наказателно постановление нямат обвързваща сила за митническите органи, се иска митническото задължение да се счита за погасено съгласно чл. 124, §1,буква „ж" от МКС („унищожаването или загубата на стоките са поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила") или размера на задължението да бъде опростен от митническите органи съгласно чл.116,§1, буква „г"(„в интерес на справедливостта").
В МКС под „непредвидими обстоятелства“ се има предвид такива обстоятелства, които са възникнали по време на извършване на транзитната операция и не са резултат от действие или бездействие на лицето и които са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа от него. Под „непреодолима сила“ МКС има предвид събития от извънреден характер, случай по своя произход-наводнение, пожар, земетресение и други природни бедствия.
Правилно не е опростено задължението от митническите органи „в интерес на справедливостта“, доколкото §120,§1 от МКС допуска това само, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника. Съгласно чл.120,§2 от МКС Посочените в параграф 1 особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, и че при отсъствието на такива обстоятелства той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита. Не са налице особени обстоятелства за длъжника, при което и това основание за освобождаване от отговорност по заплащане на митнически задължения е неприложимо.
Следва да се отбележи, че посочените в касационната жалба възражения са идентични с тези, твърдени и в първоинстанционната жалба. Тези възражения са подробно разгледани и обсъдени от административния съд, като касационната инстанция споделя напълно изводите му.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания. Не са допуснати сочените от касатора процесуални нарушения, от фактическа страна спорът е изяснен, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, разноски не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237/27.04.2018 година, постановено по адм. дело № 141/2018 г. година по описа на Административен съд Монтана. Решението е окончателно.