Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на М.А против решение № 1297/11.07.2017 г., постановено. по адм. д. № 154/2017 г. на Административен съд – гр. Б., с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. С. е осъдена да заплати на М.А обезщетение в размер общо на 1 632 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в З. [ място] – недостатъчна жилищна площ, лоши битови и хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползването на общите бани и тоалетни, в периода от 21.06.2012 г. до 21.12.2013 г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв.

К. Г дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото „Георгиев срещу България“, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. От страна на ГДИН е направено искане за...