Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.9б от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на Ц.И от [населено място], обл. Белослав, [община] срещу Решение № 2331 от 22.12.2017 г. по адм. дело № 2575/2017 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 2017/5303000252-1 от 15.05.2017 г., издаден от орган по приходите при О. Б.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че касаторът е подал декларация по чл. 54 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) и тъй като е закупил автомобил с технически неизправности е следвало да бъде освободен от заплащане на данък за този автомобил. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалвания акт.

Ответната страна – Директорът на дирекция „ФБМДТ” в община Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: съгласно Договор за покупко-продажба на лек автомобил от 11.01.2007 г. П.Ж и Д.Ж продават на Ц.И лек автомобил ВАЗ 21061 1500 С, брой места: 4+1, цвят: червен, с рег. [рег. номер на МПС], ведно с числящите се към него принадлежности, за сумата от 150,00 лева. При извършена проверка в информационния масив...