Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на В.В, чрез адвокат Аврамова и К.В, чрез адвокат Маринчешки против решение № 659 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 159/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационите жалби се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател В.В иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспорената пред съда заповед на кмета на община П.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Касационният жалбоподател К.В иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената пред съда заповед на кмета на община П..

Ответникът по касационните жалби, кмет на община П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петкова взема становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваното решение..Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по жалбата на К.В против решение № 17П11447 от 18.12.2017 г. на кмета на община П., с което на основание чл. 81, ал.1, във вр. с чл. 93, ал. 1 и ал. 2 и чл. 97 АПК е обявена, по жалбата на В.В, за нищожна извършената от длъжностното лице в район „Южен“ – община П. промяна в настоящия адрес на малолетния Х. В., обективирана в удостоверение за настоящ адрес от 15.07.2017 г.

С обжалваното решение административния съд е отменил обжалваното решение, като е постановил отмяна на извършената промяна в настоящия адрес на детето, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат е приел, че промяната в адресната регистрация е извършена в нарушение на закона, но не е налице порок, основаващ нейната нищожност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.

Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в. регистъра на населението който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.

Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на детето, като негов законен представител и предвидената в чл. 129 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) представителна власт е заявила пред компетентния орган негов настоящ адрес, като след дължимата се проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР регистрация на посочения адрес е извършена.

В случая предмет на оспорване пред кмета на община П. е позитивен административен акт, чиито адресат подалият жалбата не е. Оспореният от Върбанов акт не накърнява негови права, съответно той няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 83, ал. 1 АПК, съответно интерес от обжалването изискуем се от чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК.

Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон (ЗТР) задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК). Адресната регистрация по настоящ адрес не е предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене на детето, спрямо което, като негов адресат, тя има своите последици. Изведените в жалбата до горестоящия административен орган обстоятелства, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители не основава интерес от оспорването на акта по регистрация. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение, установяващо, че настоящият адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. Възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. След дължимата преценка по чл. 92 ЗГР административният орган може да извърши или откаже исканата регистрация.

Наличието на интерес от обжалването е предпоставка за допустимост на производството по чл. 81 и сл. АПК.Аистративният орган в случая е следвало за остави без разглеждане подадената до него жалба при приложението на чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК. При неправилно приложение на закона, същият се произнесъл по недопустима жалба с оспореното пред съда решение, поради което същото следва да бъде отменено.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява неправилно, като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на кмета на община П..

При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател В.В и кмета на община П. за присъждане на разноски поделото са неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 659 от 21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 159/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 17П11447 от 18.12.2017 г. на кмета на община П., Решението не подлежи на обжалване.