Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 294/09.07.2021 г. по гр. д. № 137/2021 г., с което Окръжен съд – Благоевград отменя решение № 902119/23.10.2020 г. по гр. д. № 269/2020 г. на Районен съд – Сандански и признава за установено по иска, предявен при условията по чл. 422, ал. 1 ГПК, че община Струмяни дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Благоевград сумата 15 080.02 лв. – цена на ВиК услуга, предоставена в периода 31.01.2019 г. – 31.08.2019 г. за стадиона в [населено място], общ. Струмяни, с абонатен №. .., ведно със законната лихва от 14.11.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 2894/18.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1243/2019 г. на Районен съд – Сандански.

По материалноправния въпрос, по който касационният контрол е допуснат, настоящият състав приема, че в § 9 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн. – ДВ, бр. 103 от 2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.) са разписани условията и реда, по които се разпределя управлението на ВиК системите и съоръженията, публична държавна и общинска собственост, в обособените територии по § 34 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (Обн. - ДВ, бр.47 от 2009 г., изм. бр. 95 от 2009 г.). Тези условия и ред са без значение за фактическия състав, при който възниква вземането за цена на предоставена ВиК услуга. То възниква при предпоставките по чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като за ВиК услугата доставена питейна вода цената е определена с решение на регулаторния орган (ДКЕВР). Длъжник по вземането е потребителят в смисъла, разяснен с § 1, ал. 1, т. 2 и 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Кредитор е ВиК операторът, действащ на цялата обособена територия, предоставил услугите, възложени му с договора по § 30 от ПЗР към ЗИДЗВ (Обн. – ДВ бр. 47 от 2009 г. н сила от 23.06.2009 г., Изм. и Доп. – ДВ бр. 95 от 2009 г., Изм. и Доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.,Изм. и Доп. – ДВ, бр. 55 от 2018г.), вр. чл. 198о и чл. 198п ЗВ, а по изключение - търговецът, държавно или общинско предприятие – юридическо лице, предоставящо ВиК услугите само на потребителите, определени с договора. ВиК операторът изпълнява задълженията си по възложените му ВиК услуги, до момента в който избраният нов оператор започне да предоставя ВиК услугата по сключения с него нов договор за възлагането на дейностите по чл. 198о, ал. 1 (§30 от ПЗР към ЗИДЗВ, респ. чл. 198п, ал. 4 ЗВ).

По касационната жалба от ответника община Струмяни:

Правилно въззивният съд е приел, че спорът не е за това, че ответникът община Струмяни е собственик на стадиона в [населено място], за който обект под абонатен №. .. е потребител в смисъла по чл. 1, ал. 1, т. 2 ДР на ЗРВК), и дължи сумата 15 080.02 лв. – цената на доставената питейна вода в периода 31.01.2019 г. – 31.08.2019 г. Въззивният съд е съобразил, че пред него спорът отново се концентрира върху това дали ищецът е кредитор по това вземане, за което се е снабдил със заповед за изпълнение № 2894/18.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1243/2019 г. на Районен съд – Сандански. За да го реши, въззивният съд е пристъпил към преценка на писмените доказателства, с които ответникът е обосновал възражението си, че материално легитимиран по вземането е „ВиК Стримон“ ООД със седалище в [населено място], обсъждайки ги във връзка с документите, представени от ищеца.

Приел е, че с решение № РД-02-14-2234/22.12.2009 г. на министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р. Б, обнародвано в ДВ бр. 7/26.01.2010 г. на основание § 34 от ПЗР на ЗИДЗВ, вр. чл. 198а ЗВ е определен обхватът на обособените територии на действие на ВиК операторите и техните граници. В позиция три от решението министърът е определил обособената територия, в която ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД осъществява своята дейност. В нейните граници е община Струмяни, в която се намира стадионът в [населено място].

На 18.04.2016 г. е подписан договорът, с който Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от ищеца, му възлага за срок от 15 години да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията в обособената територия, както и всички други активи, намиращи се в обособената територия и необходими за предоставяне на ВиК услугите в предмета на дейност на ищеца. В чл. 2.2. страните уговарят предоставянето им да започне от 01.06.2016 г.

В правилното приложение на чл. 198о и чл. 198п, ал. 4 ЗВ въззивният съд е заключил, че след като ищецът е започнал да предоставя ВиК услугите, възложени му с договора от 18.04.2016 г., от 01.06.2016 г. е прекратен и договорът от 30.01.2013 г., с който кметът на община Струмяни след решение на общинския съвет е възложил на „ВиК Стримон“ ООД дейностите по чл. 198о, ал. 1 ЗВ. Мотивирал се е с това, че клаузите на договора от 30.01.2013 г., включително приложенията към него, не осъществява изключението по чл. 198о, ал. 6 ЗВ, а след 01.06.2016 г. кредитор по вземанията за цена на доставяната питейна вода от ищеца в границите на обособената територия, включваща и стадиона в [населено място], е ищецът. Изводът на въззивния съд съответства на чл. 198п, ал. 4 ЗВ. Добавил е, че условията и реда по § 9 ПЗР към ЗИДЗВ (Обн. – ДВ, бр. 103 от 2013 г., Изм. и Доп. ДВ бр. 58 от 2015 г.) уреждат различни правоотношения, без значение за правния спор. И този извод на въззивния съд съответства на дадения отговор на материалноправния въпрос. Като е съобразил, че ответникът не е твърдял, респ. доказвал, че е погасил вземането по издадената заповед за изпълнение, по което кредитор е ищецът, въззивният съд е уважил иска по чл. 422 ГПК. Правилното въззивно решение следва да бъде потвърдено от касационната инстанция.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора (ответник по иска) са разноските, направени от ответника по касация (от ищеца) в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътРЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 294/09.07.2021 г. по гр. д. № 137/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА община Струмяни, с адрес [населено място], обл.. .., пл. „С.“ № 1, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.. .., [улица] ЕИК: [ЕИК] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 200 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.