О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50020

София, 30.01.2023г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Бгр. дело № 1711 по описа за 2022 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор Д. В. С. от ТД – Варна, против решение № 260004/24.02.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 431/2020 г. от Апелативен съд – Варна.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещните страни Р. Я. Я., Д. А. М. и А. Д. А. изразяват становище, че в изложението към касационната жалба няма поставени правни въпроси, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Развиват и съображения за неоснователност на касационната жалба. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Разградски окръжен съд, отхвърлил исковете по ЗОПДНПИ отм., предявени от КПКОНПИ против Р. Я. Я., Д. А. М. и А. Д. А. за отнемане в полза на Държавата на подробно описано имущество – недвижими имоти, превозни средства и парични суми. За да отхвърли иска, въззивният съд е заключил, че стойността на имуществото, притежавано от проверяванат Р. Я. и свързаните с нея лица е в размер под посочения в чл. 107, ал. ЗПКОНПК, което обуславя извод, че не е налице изискуемото значително несъответствие, което да обуславя възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Съдът развил съображения, че на отнемане подлежи само налично имущество и изключенията са, когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141 и когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е постановена трансформация в друго имущество, или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника; тогава се отнема неговата парична равностойност. Съдът е разяснил, че преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки, парични суми, които не са налични в края на поверявания период, не съставляват имущество по см. § 1, ал. 1, респективно § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ, отм. Изтеглените пари престават да бъдат част от имуществото, ако са потребени, т. е., неналични в края на проверявания период. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в качеството им на родово определени вещи, т. е. само когато са налични и само в тази хипотеза ще участват във формирането на имущество.

В изложението към касационната жалба касаторът действително не е формулирал прецизно правни въпроси, с които обосновава допускане на касационно обжалване.

Позовал се е на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без поставяне на въпрос, като се е обосновал, че съдът не се бил съобразил с изискванията по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ отм. относно „доходи, приходи и източници на финансиране, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни доходи“, „имущество“, „значително несъответствие“ и е възпроизвел съдържанието на съответните законови разпоредби, поясняващи смисъла на тези понятия. Касаторът още посочил и своето разбиране как се установява несъоответствие.

Подобно изложение няма как да формира извод за наличие на каквото и да е основание за допускане на касационно обжалване.

Касаторът, също така поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Обосновал се с това, че въззивният съд се е съобразил с решения на състави на ВКС, по въпроси, по които е налице противоречие с решения на други състави на ВКС, а именно кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и кое е имуществото, което участва при формиране на несъответствието по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, а още и „относно имуществото, което не е налично в патримонуима на лицето в края на проверявания период по см. на чл. 151 от ЗПКОНПИ. На следващо място е уточнено, че „по тези въпроси“ е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд приема, че в случая, макар и непрецизно, касаторът е поставил правни въпроси и те са идентични с тези, предмет на тълкувателния акт: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Въпросите са от значение за постановения по делото резултат.

При положение, че отговорите ще бъдат дадени с тълкувателния акт, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, на осн. чл. 292 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: