О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

гр. София, 16.01.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова ч. гр. дело № 773 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Й. Д. С., против определение № 9 от 06.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 539/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 1013 от 13.09.2024 г. по гр. д. № 1111/2024 г. на Районен съд – Дупница за прекратяване на производството като недопустимо.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Във връзка с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК излага аргументи за необсъждане от въззивния съд на всички негови възражения и доводи, обуславящи правния интерес от исковете и липса на идентичност на предмета между предходните дела, споровете по които са разрешени с влезли в сила решения, и това по прекратеното производство. Иска отмяна на определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, частният жалбоподател посочва специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Формулира следните процесуалноправни въпроси: 1. Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по въведените във въззивната частна жалба възражения; 2. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на определението си да изложи собствени мотиви, формирали фактическите...