Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПК „Наркооп“, [населено място], срещу решение №128/25.11.2021г. по в. т.д.№1325/2021г. на Старозагорски окръжен съд. С него е потвърдено решение №260324/09.07.2021г. по гр. д. №1287/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което се отменят всички решения, взети на проведеното на 19.06.2020г. редовно отчетно - изборно събрание на пълномощниците на Потребителна кооперация „Наркооп“, [населено място].

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че в хода на проверката си въззивната инстанция се е произнесла по пороци относно свикването и провеждането на общото събрание на кооперацията, заместено от събрание на пълномощниците, проведено на 19.06.2020г., които не са релевирани с исковата молба, а са въведени за първи път с отговора на въззивната жалба. Счита за неправилен извода на съда, че в устава на кооперацията не се съдържа норма, регламентираща права на делегат от избрания състав на делегатите да преупълномощава друг делегат за представителство в ОС. Излага доводи, че в случая не е налице преупълномощителна сделка между делегатите, тъй като техните първоначални представителни права са възникнали по силата на избора, осъществен на селищните кооперативни събрания, а не от упълномощителна сделка. Счита, че и избраният пълномощник в ОС на пълномощниците следва да разполага с всички права, с които разполага и самият член - кооператор, включително и да преупълномощава. Подробни съображения излага в касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя като обуславящи следните въпроси: 1. Допустимо ли е пълномощник от избрания състав за участие в общо събрание на пълномощниците да упълномощава друг пълномощник от същия избран състав, без това да е предвидено в устава на кооперацията?; 2.2 Притежава ли пълномощникът, избран за участие в общото събрание на пълномощниците на кооперацията, всички права и задължения на член кооператора във връзка с участието на последния в общото събрание на кооперацията, в т. ч. да упълномощава друг избран пълномощник за същото общо събрание на пълномощниците? 2.3Представлява ли преупълномощителна сделка упълномощаването, което е извършил пълномощник от избрания състав на пълномощниците на друг пълномощник от същия избран състав за представителство в общо събрание на пълномощниците или е първоначална упълномощителна сделка? Позовава се на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за достъп до касация, като поддържа, че отговорът на поставените въпроси ще допринесе за попълване на празнота в Закона за кооперациите относно конкретните правомощия на избрания пълномощник за общото събрание на кооперацията, заместено от събрание на пълномощниците.

Ответницата по касация Й. С. Т. поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

Старозагорски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение №260324/09.07.2021г. по гр. д.№1287/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което са отменени всички решения, взети на проведеното на 19.06.2020г. редовно общо отчетно - изборно събрание на Потребителна кооперация „Наркооп“, [населено място]. Въззивният съд е изложил доводи, че решението на общото събрание на кооперацията е законно, ако броят на присъстващите членове формира кворума по чл.17 от ЗК за редовното провеждане на събранието и ако решението е взето с предвиденото в нормата на чл.18 от ЗК мнозинство от присъстващите на събранието членове. Посочил е, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗК общото събрание на кооперацията се състои от всички нейни членове, като то може да се замества от събрание на пълномощници, избрани по норма на представителство, определена в устава, когато неговият състав е повече от 200 членове и в този случай броят на пълномощниците не може да бъде по-малък от 70. Констатирал е, че при норма на представителство- 71 делегата, избрани по реда на чл.52, ал.1, т.1 вр. с ал.1 от устава, при откриването на събранието в обявения час - 10 часа, са представлявани 70 делегата - 30 делегата са се явили лично и като пълномощници на 40 делегата, които са взели решенията по т.1-т.12 на дневния ред. Анализирайки представените по делото доказателства е установил, че правото на глас и представителството на членовете на ПК „Наркооп“, [населено място], в общото събрание на кооперацията е уредено в чл.28, ал.1 и ал.2 от устава, като според чл.28, ал.3 на устава на Общото събрание, провеждано от всички членове на събранията за избиране на пълномощници, едно лице може да представлява само един членкооператор. Въззивният съд е преценил, че уставът на ответника, който е задължителен, както за всички членове на кооперацията, така и за органите й, не съдържа норма, регламентираща права на делегат от избрания състав на делегатите да преупълномощава друг делегат, за представителство в общото събрание на пълномощниците /делегати/ на кооперацията. Поради това упълномощаването, извършено с 35 бр. пълномощни, е недопустимо и не е произвело действие Установявайки, че на 19.06.2020г. общото отчетно-изборно събрание на пълномощниците на ПК „Наркооп“, [населено място], е започнало в обявения час /10 часа/ с представителство- 30 делегата явили се лично, при избран състав по списък - 71, съдът е приел, че липсва изискуемия се съгласно чл.17, ал.1 от ЗК и чл.25, ал.1 от устава на кооперацията кворум за провеждането на събранието, съответно взетите на събранието решения са в нарушение на чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗК и чл.26 от устава на кооперацията, а това води до незаконосъобразността им. Изложил е констатации и относно други нарушения на ЗК и устава при провеждането на общото събрание на кооперацията: общото събрание на кооперацията е свикано по решение на управителния съвет на кооперацията след като мандатът на този управителен орган е изтекъл на 23.03.20г.; в хода на производството не се установява колко са членовете в отделните населени места, редовно ли е било проведеното общо - селско събрание и за кое предстоящо ОС са били избирани пълномощници; не е подложен на гласуване от членовете на УС дневният ред за провеждането на ОС, който е бил предложен на заседанието на УС, като обстоятелството, че във връчените покани на пълномощниците на член-кооператорите е посочен дневен ред, не санира с обратна сила допуснатото нарушение; поканата за събранието не е разгласена лично на член-кооператорите срещу подпис.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.

В случая са неоснователни доводите в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение поради факта, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Всяко от посочените от ищеца нарушения на реда за свикване и провеждане на общото събрание на кооперацията, съставлява отделно основание на предявения иск по чл.58 от ЗК, като е недопустимо съдът служебно да следи за нарушения на закона, които не са изтъкнати в исковата молба. В случай, че съдът отмени решенията на общото събрание на основание, което не е въведено с исковата молба в преклузивния срок по чл.58 ал.3 от ЗК, постановеното решение би било недопустимо поради произнасяне извън предмета на спора / по непредявено основание/. Когато съдът обсъди в мотивите на решението такова основание, но установи наличие и на основания, своевременно въведени с исковата молба, решението, с което се уважава предявеният конститутивен иск, е допустимо. Същото е засегнато от процесуално нарушение, което не би се отразило на правилността на крайния извод за основателност на иска, в случай, че са правилни констатациите на съда за наличие на някое от своевременно заявените с исковата молба нарушения на реда за свикване и провеждане на общото събрание на кооператорите.

В настоящата хипотеза въззивният съд действително е обсъдил нарушения в процедурата по свикване на процесното общо събрание на ПК „Наркооп“, [населено място], които не са били посочени в исковата молба, както следва: общото събрание е свикано по решение на управителния съвет на кооперацията след като мандатът на този управителен орган е изтекъл на 23.03.2020г.; в хода на производството не се установява колко са членовете в отделните населени места, редовно ли е било проведеното общо -селско събрание и за кое предстоящо ОС са били избирани пълномощници; не е подложен на гласуване от членовете на УС дневния ред за провеждането на ОС, който е бил предложен на заседанието на УС, като обстоятелството, че във връчените покани на пълномощниците на член-кооператорите е посочен дневен ред, не санира с обратна сила допуснатото нарушение; поканата за събранието не е разгласена лично на член-кооператорите срещу подпис. Водещото съображение за нередовност на проведеното на 19.06.2020г. редовно отчетно изборно събрание на кооперацията поради липса на необходимия кворум за провеждането му, обаче, е липсата на изискуемия се съгласно чл.17, ал.1 от ЗК и чл.25, ал.1 от устава на кооперацията кворум за провеждането на събранието. Това нарушение на изискванията за редовно свикване и провеждане на общото събрание е въведено от ищеца като предмет на спора с исковата молба, като същото засяга всички приети на събранието на решения. Съответно уважавайки предявения иск при извод за наличие на това нарушение, съдът не се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран и е постановил допустим и валиден съдебен акт.

Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставените от касатора правни въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Отговорът на тези въпроси би бил обусловен от преценката на съдържанието на разпоредбите от устава на кооперацията, регламентиращи реда за провеждане на събрание на пълномощниците, а не от тълкуване на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Следователно въпросите са относими към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Следва да се отбележи и че третият въпрос не е включен в предмета на спора, защото не е обсъждан от въззивния съд. Неговият извод за основателност на иска не се дължи на преценка за вида на упълномощителната сделка, с която част от избраните делегати са упълномощили други лица от кръга на избраните делегати да ги представляват на отчетно - изборното събрание, а на констатацията, че избраните делегати изобщо не могат да участват в събранието чрез пълномощници.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд.

На ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128/25.11.2021г. по в. т.д.№1325/2021г. на Старозагорски окръжен съд.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Наркооп“,[ЕИК], с адрес [населено място], бул. „23- ти пехотен Шипченски полк“ №102 да заплати на Й. С. Т. [ЕГН], с адрес [населено място], бул. „23- ти пехотен Шипченски полк“ №3, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 500 лв. / петстотин лева/, направени разноски по делото пред настоящата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.