Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на “В” Е., от гр. С. срещу определение №279 от 05.11.2009г., постановено по ч. гр. дело №484/2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу заповедта за изпълнение №1094/7.08.2008г. по гр. дело № 657/2009г. на Районен съд, гр. С., с което е осъдено да заплати на “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД, град П. разноски в размер на 172.56 лв. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно. Счита, че след като заповедта за изпълнение е оспорена в срок, тя не е влязла в сила и от нея не могат да произтекат неблагоприятни за дружеството последици, каквито са присъдените в полза на подалия заявлението разноски.

В писмен отговор “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД счита частната жалба за неоснователна, обжалваното определение за правилно, по аргументи, че с подаденото от жалбоподателя възражение е блокирано действието на заповедта за изпълнение и тя не представлява годен за изпълнение съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да остави без разглеждане частната жалба на касатора, въззивният съд е приел, че след подаденото от него възражение и образуваното исково производство, заповедта за изпълнение не поражда действие, не представлява годен за изпълнение съдебен акт и в образуваното производство по чл.422 ГПК длъжникът може да оспори както вземането, така и разноските.

Определението е неправилно.

Правният интерес за длъжника от обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските произтича от самия закон/ чл.413, ал.1 ГПК/. Единствено в частта за разноските заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана както от длъжника, така и от подалия заявлението за нейното издаване. По аргумент на чл.413 ГПК, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят трябва да посочи както вземането си срещу длъжника, така и разноските, които е направил в заповедното производство. Съдът се произнася с разпореждането си както по основателността на притезанието, така и за дължимите от длъжника и документирани от заявителя разноски. Подаването на възражение препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение. Тя ще влезне в сила когато възражението е оттеглено от длъжника или след влизане в сила на решението, с което е установено съществуване на вземането. Решението на съда, обаче, е установително за вземането по заповедта за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение ще бъде изпълнително основание както за притезанието на заявителя, така и за направените от него в заповедното производство разноски /чл. 416 и чл. 404, т.1 ГПК/. Придаденото от закона изпълнително действие на заповедта за изпълнение, обосновава правния интерес на длъжника да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските. В случая Смолянския районен съд се е произнесъл по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. С разпореждането от 7.08.2009г. жалбоподателят е осъден да заплати на “Германо-българска с. медико-диагностична лаборатория З. ” ООД сумата от 8628.01 лв. главница, представляваща цената на извършени медицински изследвания и разноски 172.56 лв. След като жалбоподателя се е възползвал от предоставената му от закона възможност да обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, въззивният съд е следвало да се произнесе по нейната основателност, а не да я остави без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №279 от 5.11.2009г., постановено по ч. гр. дело №484/2009 г. на Смолянския окръжен съд.

Делото да се върне на окръжен съд, С. за произнасяне по частната жалба на “В” Е., от гр. С..

О. не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: