Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаК. С. по адм. дело № 6080/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. М. срещу решение № 742/12.04.2021 г., постановено по адм. д. № 3215/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. М. срещу решение от 15.07.219 г. на комисия по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност доцент по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. М. не е допуснат до участие в конкурса.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна – комисия по допустимост, оспорва касационната жалба. Претендира възнаграждение за адвокат.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Със заповед № Р33-3554/08.07.2019 г., издадена от ректора на Пловдивския университет, е определена комисия във връзка с допускането на кандидатите до участие в обявения конкурс за академичната длъжност доцент, публикуван в Д.В. бр. 31/12.04.2019 г. по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения). Заседанието на комисията е било проведено на 15 юли 2019 г., като резултатите от същото са обективирани в протокол от същата дата. Съобразно съдържанието на протокола, комисията е извършила контрол за съответствие на изискванията на чл. 65, ал. 1 от Правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет, във връзка с чл. 15 от Закона за развитие на академичния състав на Р. Б. по представени от кандидатите документи, а именно – придобита образователна и научна степен «доктор» по специалност «право» не по-малко от 3 години преди участието в конкурса, не по-малко от 3 години преподавателски стаж като асистент и главен асистент, включително и хоноруван преподавател, или евентуално относима професионална дейност по чл. 65, ал. 1, т. 3, б. «в» и «г» от Правилника за развитието на академичния състав на Пловдивския университет. По отношение на кандидата С. М., от представеното удостоверение изх. № У-2163/12.07.2019 г. на Пловдивския университет «П. Х. е установено, че кандидатът има 2 години преподавателски стаж на длъжност «асистент» в Юридическия факултет на Пловдивския университет, и е придобил образователна научна степен «доктор» на 18.09.2017 г., поради което не са налице основанията по чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет, като кандидатът не е допуснат до участие в конкурса. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение № 1108/29.06.2020 г., постановено по адм. д. № 2304/2019 г., Административният съд Пловдив е отменил решение от 15.07.2019 г. на комисия по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. М. не е допуснат до участие в конкурса. Съдът е мотивирал решението си с наличието на допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото решението за недопускане на кандидата за участие в конкурса, е прието от некомпетентен административен орган. Това съдебно решение е отменено с решение № 15122/08.12.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 8608/2020 г. В мотивите си съдът е приел, че комисията е била надлежно сформирана съобразно правилата на Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. съставът и броят на членовете й е определен въз основа на изрична заповед на ректора на висшето училище, издадена в съответствие с правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет. Приел е, че решението на комисията е със съдържание, съответно на предоставената на комисията с нормативен акт компетентност, която не противоречи на установените в Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. правомощия на научното жури да проведе конкурса, като оцени допуснатите до оценяване кандидати. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. При връщането на делото, е било образувано адм. д. № 3215/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, по което е постановено решение № 742/12.04.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на С. М. срещу решение от 15.07.219 г. на комисия по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. М. не е допуснат до участие в конкурса. В мотивите си съдът е обосновал извода, че изискванията за заемане на длъжността „доцент“ са регламентирани в чл. 24, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, като спорните по случая са тези по т. 1 и по т. 2, според които кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да са придобили образователна научна степен „доктор“, която за специалностите от регулираните професии трябва да бъде от същата специалност и не по-малко от 2 години да са заемали академична длъжност асистент, главен асистент, или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация. Приел е, че принципа на автономност на висшето училище е намерил своето проявление именно в нормата на чл. 24, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Р. Б. чрез въвеждане на изискването за заемане на съответната длъжност не по-малко от 2 години, с възможността за приемане на по-дълъг период от висшето училище. Приел е, че въведеното изискване кандидатът за длъжност „доцент“ да е заемал не по-малко от 2 години академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, или да е бил преподавател, е рамка, в която отделното висше училище, с оглед конкретиката и специфичността на неговата дейност и организация, има свободата да предвиди съответни изисквания, като спази определения в закона минимум от 2 години стаж. В случая, Пловдивският университет, в съответствие с чл. 15, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав на Р. Б. е приел с правилника на висшето училище допълнителни изисквания за заемане на длъжността „доцент“, отразяващо именно спецификата на професионалното направление (чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет, според които кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да са придобили образователна научна степен доктор не по-малко от 3 години преди участието в конкурса и не по-малко от три години да са заемали академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“, или да са били преподаватели, включително хонорувани в университета или в друго висше училище или научна организация, или да са били членове на научноизследователски екип в университета или в друго висше училище, или научна организация. Направен е извода, че от данните по делото се установява, че С. М. не отговаря на установените в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет изисквания, като е придобил образователна научна степен доктор на 18.09.2017 г., като предвидения в чл. 65, ал. 1, т. 2 от правилника срок изтича на 18.09.2020 г., а конкурсът е проведен през 2019 г. Същите изводи съдът е направил и по отношение на заеманата от С. М. длъжност „асистент“, доколкото от представеното удостоверение изх. № У-2163/12.07.2019 г. се установява, че кандидатът има 2 години преподавателски стаж на длъжност „асистент“ в Юридическия факултет на Пловдивския университет към момента на провеждането на конкурса, а изискването на чл. 65, ал. 1, т. 3 от правилника, е за 3 години. Решението е неправилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи.

Обществените отношения, свързани със заемане на академичните длъжности в Р. Б. са предмет на регулиране от Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. Един от принципите за заемане на академичите длъжности е този на автономия на висшите училиша и научните организации (чл. 1, ал. 2, т. 1 от закона). Израз на тази автономия е именно предоставеното на висшите училища и научните организации право да уредят някои аспекти на отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в своите правилници. Факт е, че този закон разчита твърде много на тях. Правилниците на висшите училища и на научните организации са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да организират различни аспекти на тяхната дейност. С. К. насърчава подобен подход, доколкото тя признава на висшите училища правото на академична автономия (чл. 53, ал. 4). Не е допустимо, обаче тези правилници да се очаква да запълнят пропуски в уредбата на закона, да определят смисъла и съдържанието на споменати в закона понятия или пък когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за решаването му да се търси в подзаконовия акт, а позоваването на закона да е без значение. Това е опасно, защото създава условия за нестабилност на правната уредба, правилата да се променят по съображения от конюнктурен характер извън политическия дебат, който се развива в Народното събрание. Още повече тяхната законодателна регламентация е съществен елемент на зададения на конституционно ниво баланс между правото на академична автономия и правото на държавата на контрол върху висшите училища (чл. 53, ал. 4 и ал. 6 от Конституцията). Няма пречка законодателят да даде право на висшите училища и на научните организации да въвеждат в своите вътрешни правилници допълнителни изисквания, след като той е създал първична правна уредба, съдържаща се в закона. На основата на законовите норми могат да бъдат създавани други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции. Но преди да възложи на висшите училища и научните организации да създават такива правила в своите правилници относно условията за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, законът, предвид предмета на материята, а именно да се определят условията за придобиване на права от академичния състав, трябва да установи фундамента на правната уредба, върху който да се надградят вътрешните правилници, като се отчетат спецификата на научната област или научното направление, в което те развиват своята дейност. От друга страна, недопустимо е да се обвързва предоставянето на уредбата относно условията за придобиване на права, особено тези, които трябва да имат стабилна уредба и действие на цялата територия на държавата, на правилниците на висшите училища, с правото на академична автономия, което чл. 53, ал. 4 от Конституцията им предоставя. Доколкото става дума за правни последици, които важат за всички висши училища и научни организации, очевидно е, че вътрешните правилници не могат да създават такава правна уредба. Законът следователно е длъжен да определи условията за заемане на академична длъжност и едва на тази основа да се мисли за конкретните критерии и то в рамките на сродни научни направления. Такава е именно правната регламентация, и използваната правна техника и в Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. Условията и редът за заемане на академичната длъжност „доцент“ са регламентирани в чл. 24 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (кандидатите следва да отговарят на следните условия – да са придобили образователна и научна степен доктор - по т. 1, не по-малко от 2 години да са заемали академична длъжност „асистент“, „главен асистент“ или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или да са упражнявали художественотворческа дейност, или да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област - по т. 2, да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят предоставените за придобиване на образователната и научна степен доктор и за придобиването на научната степен доктор на науките - по т. 3, да отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 - по т. 4, да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство в научните трудове - по т. 5. Напълно идентична на тази разпоредба е разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. Съгласно чл. 15, ал. 1, изречение второ от Закона за развитието на академичния състав в Република България, с правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Анализът на приложимите правни норми, съобразени с обстоятелството, че условията за заемане на съответната академична длъжност следва да бъдат законово установени, обосновава извода, че правилниците за развитие на академичния състав на висшите училища не могат да предвиждат условия за заемане на съответната академична длъжност, различни, от законоустановените. Както и се посочи по-горе в мотивите на това решение, на основата на законовите норми могат да бъдат създавани други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции. Но преди да възложи на висшите училища и научните организации да създават такива правила в своите правилници относно условията за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, законът, предвид предмета на материята, а именно да се определят условията за придобиване на права от академичния състав, трябва да установи фундамента на правната уредба, върху който да се надградят вътрешните правилници, като се отчетат спецификата на научната област или научното направление, в което те развиват своята дейност. От друга страна, недопустимо е да се обвързва предоставянето на уредбата относно условията за придобиване на права, особено тези, които трябва да имат стабилна уредба и действие на цялата територия на държавата, на правилниците на висшите училища, с правото на академична автономия, което чл. 53, ал. 4 от Конституцията им предоставя. В процесния случай, изискването за заемане на академичната длъжност „доцент“ по чл. 24, ал. 1, т. 2, б. „а“, е това, лицата да са заемали академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, не по-малко от 2 години. От събраните по делото доказателства (удостоверение изх. № У-2163/12.07.2019 г.) се установява, че С. М. има 2 години преподавателски стаж на длъжност „асистент“ в Юридическия факултет на Пловдивския университет към момента на провеждането на конкурса, следователно по отношение на него е изпълнено законовото изискване по чл. 24, ал. 1, т. 2, б. „а“. Установява се и изпълнение на законовото изискване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. а именно той е придобил образователна и научна степен доктор. От страна на административния орган не е установено неизпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. поради което преценка относно тяхното наличие не следва да бъде правена. Неправилно комисията по допустимост е извършила преценка на изпълнение на изискванията на С. М., като е съобразява същата със съответствието, респективно несъответствието с чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника за развитието на академичния състав в Пловдивския университет. Съобразно чл. 65, ал. 1, т. 2 от правилника кандидатите за заемане на академична длъжност „доцент“ трябва да са придобили образователна и научна степен доктор не по-малко от три години преди участието в конкурса, като за регулираните професии образователната и научна степен трябва да бъде от същата специалност, като съобразно т. 3, не по-малко от три години трябва да са заемали академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“. Преценката е следвало да бъде извършена при съобразяване на законоустановените условия за заемане на длъжността „доцент“, така както същите са установени в чл. 24, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Така направените изводи не се отричат от нормата на чл. 15, ал. 1, изречение второ от Закона за развитието на академичния състав в Република България, съгласно която, с правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Езиковото тълкуване на текста прави възможен единствения извод, че съответният правилник не може да се отклонява от законоустановените изисквания за заемане на академичните длъжности, а могат само да бъдат определени допълнителни изисквания и то такива, които отразяват спецификата на съответното професионално направление. Несъмнено е обстоятелството, че по никакъв начин не може да бъде възприето разбирането, че предвиждането на изискване по чл. 65, ал. 1, т. 2 от Правилника за развитие на академичния състав на Пловдивския университет, кандидатите за заемане на академична длъжност „доцент“ да са придобили образователна и научна степен доктор не по-малко от три години преди участието в конкурса, както и на изискването по т. 3, не по-малко от три години трябва да са заемали академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“, са допълнителни изисквания, които отразяват спецификата на съответното професионално направление. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 1а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. съгласно която, висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на Закона за развитието на академичния състав в Р. Б. и на тази правилник, като ал. 3 определя какво може да включват допълнителните изисквания (допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението). Посочените в правилника за развитие на академичния състав в Пловдивския университет изисквания по чл. 65, т. 2 и т. 3 не съответстват на чл. 24, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, като същите представляват необосновано ограничаване на правото на С. М. за участие в конкурса. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, този вътрешен правилник следва да съответства на нормативните актове от по-висока степен, като в съответствие с чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, всеки правораздавателен орган е длъжен да приложи по-високия по степен акт, ако установи, че постановление, правилник, наредба, или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Съответствие с чл. 24, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България се установява от чл. 105 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. К. О. , чл. 33 от Правилника за организацията и провеждането на конкурси за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Университета за национално и световно стопанство, чл. 126 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в Медицински университет София, чл. 19 от Правилника за условията и реда за заемане на академични длъжности в Техническия университет София, чл. 56 от Наредбата за развитието на академичния състав на Нов български университет.

При съобразяване на тези обстоятелства, неправило Комисията по допустимост не е допуснала до участие в конкурс за академичната длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., кандидатът С. М..

В противоречие със закона първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на административния акт, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено.

С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение трябва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отмени решение от 15.07.2019 г. на комисия по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. М. не е допуснат до участие в конкурса, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 742/12.04.2021 г., постановено по адм. д. № 3215/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ решение от 15.07.2019 г. на комисия по допустимост, обективирано в протокол от 15.07.2019 г. относно конкурс за академичната длъжност „доцент“ по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) в Юридическия факултет на Пловдивски университет „П. Х. , обявен в д. в. бр. 31 от 12 април 2019 г., в частта му, в която кандидатът С. М. не е допуснат до участие в конкурса

ИЗПРАЩА преписката на комисията по допустимост, определена със заповед № Р33-3554/08.07.2019 г., издадена от ректора на Пловдивския университет, във връзка с допускането на кандидатите до участие в обявения конкурс за академичната длъжност доцент, публикуван в Д.В. бр. 31/12.04.2019 г. по област на висше образование 3. Социални, стопански и правни науки, професионално направление 3.6. право (международно право и международни отношения) за провеждане на конкурса при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Камелия Стоянова