О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 12,01,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч. т. дело № 828/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Р“ Н. ” – гр. Д. срещу протоколно определение от 28.10.2009г. по т. д. №153/2009г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 610/13.08.2009г. на Дуловски районен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е поддържал, че обжалваното определение било постановено в противоречие с практиката на ВКС и неговата касационна проверка била от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Този извод е обоснован с разбирането, че ВКС, бил постановявал, че определенията на въззивните съдилища, преграждащи по нататъшното развитие на делото и с които съдът се бил произнесъл по “съществен процесуалноправен въпрос” били предпоставка за допускане на касационно обжалване, като в този смисъл било определение №124/09г. на ВКС, ІV г. о. Развити са и доводи по съществото на процесуалноправния спор относими към допустимост на иска по чл.58, ал.2 ЗК и надлежното му упражняване. Приложени са актове на ВКС постановени по чл.280, ал.3 ГПК, чиято относимост не е разглеждана...