Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт К.Г, против решение № 2287/07.11.2018 г. по адм. дело № 2150/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалбата на Н.Т е отменено като незаконосъобразно, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2015 г. изх.№ 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта му относно удържаната сума по СЕПП, СП и СПП. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – Н.Т, чрез пълномощника си адвокат Г.Т оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалбата на Н.Т против Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 555.59 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, 511.25 лева по Схемата за преразпределително плащане /СПП/, 6569.69 лева по Схема за обвързано подпомагане за плодове и 431.23 лева по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания.
От данните по делото се установява, че Н.Т е кандидатствала с общо заявление за плащания на площ с УИН № 16/080715/57889 за кампания 2015 за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/. В резултат на заявлението и проведеното административно производство, в частта му касаеща заявлението за подпомагане по СЕПП, СПП, СП и Схема за плащане за селскостопански практики е изготвено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015г. Изх. №02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С писмото са оторизирани в цялост заявените от кандидата площи, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СЕПП в размер на 555,59 лева, по СПП в размер на 511,25, по СП 6569,69 и по ЗДП 431,23 лева или обща сума в размер на 8067.76 лева, която не е била изплатена в резултат на прихващането й. След дадени указания от съда за попълване на преписката като основание за прихващането /удържането/ за погасяване на главница и лихви по възникнало парично задължение е представена Заповед №03-160-РД/61 от 18.02.2013 год., издадена от Директора на ДФЗ – Пловдив по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”. Съдът е констатирал, че тази заповед, с влязло в сила решение № 34 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 2819 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, е обявена за нищожна.
При тези данни съдът е приел, че предвид влязлото в сила решение № 34 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 2819 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г. на Директора на ДФЗ ОД Пловдив, същата е без правно действие, съответно тя не може да представлява годно правно основание за извършване на прихващане въз основа на нея. В резултат на така установеното е прието, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно.
Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумите. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на уведомителното писмо да се запознае с позицията на органа относно предпоставките, наложили прихващането на дължимите суми. Липсва посочване и на приложената от органа правна норма, въз основа на която са намалени дължимите за изплащане суми за кампания 2015 г. чрез прихващане. В обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции за предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издадена Заповед №03-160-РД/61 от 18.02.2013год. на Директора на ДФЗ – Пловдив.
В тази връзка, правилно е установил първоинстанционният съд, че Заповед №03-160-РД/61от 18.02.2013 год. на Директора на ДФЗ – Пловдив е прогласена за нищожна с влязло в законна сила Решение № 34 от 08.01.2018 г. по адм. дело № 2819 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив. Към датата на постановяване на атакуваното уведомително писмо Изх.№02-160-6500/222 от 02.02.2018год. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 год., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ – РА, с което се извършва атакуваното прихващане на оторизирани суми, не е налице влязъл в сила предходен административен акт, ползващ се с изпълнителна сила по отношение на изискуемо задължение по друга мярка /мярка 112/, администрирана от ДФЗ, т. е. по отношение на фонда не е налице едно ликвидно и изискуемо вземане, което съобразно постановките на европейското и национално законодателство /чл.103-105 ЗЗД/ да може да се прихване с насрещно вземане на оспорващата Н.Т.
В допълнение, настоящият съдебен състав следва да посочи, че според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство.
В случая за прихванатата сума не може да се приеме и, че представлява неуредено задължение на Н.Т, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено посоченото изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Следва и сумата да е установена по основание и размер, които условия също не са налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо, с оглед липсата на влязъл в сила административен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Размерът на последното, с оглед своевременно предявеното от касатора възражение за прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора следва да бъде намален от съда, до размера на сумата от 600 лв., която Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2287/07.11.2018 г. по адм. дело № 2150/2018 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. С., да заплати на Н.Т, [населено място], [улица], сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.