Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Р., чрез юрисконсулт Г.Д, против решение № 39/20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 416/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е осъдена да заплати в полза на Б.М законната лихва върху главницата от 300 лева, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Възразява, че лихва върху обезщетение за разноски не следва да се присъжда. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Б.М, чрез адв. В.В, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено е в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Административен съд - Русе е образувано по предявен иск от Б.М срещу ОД на МВР - гр. Р., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищцата разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 15-1085-001557/09.09.2015 г. на Началник група ПП при ОД на МВР - гр. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
С обжалваното решение Административен съд - Русе е осъдил ОД на МВР - гр. Р., да заплати на Б.М сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Съдът е присъдил в полза на ищцата и претендираната от нея лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Постановеното решение е правилно.
Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 15-1085-001557/09.09.2015 г. на Началник група ПП при ОД на МВР - гр. Р., на Б.М на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДП е била наложена глоба в размер на 140 лева за нарушение на чл. 37, ал. 3 ЗДП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Русе, който го е отменил с решение № 41/02.02.2016 г., постановено по АНД № 2017/2015 г. В съдебното производство Б.М е представлявана от адв. В.В, на когото, съгласно приложения по делото на районния съд договор за правна защита и съдействие от 13.10.2015 г., е заплатена сумата от 300 лв. в брой за процесуалното представителство по делото. Решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията за присъждане на лихва върху главния иск. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди, поради което правилно съдът е присъдил претендираната върху главницата лихва. Дори и претендираните пред административния съд имуществени вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При надлежно направеното искане в исковата молба, правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва.
По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.
Следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция, които съгласно приложен по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018 г. са в размер на 300 лева. Разноските за адвокатския хонорар са заплатени в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/20.09.2018 г., постановено по адм. дело № 416/2018 г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Р. да заплати на Б.М, ЕГН [ЕГН], разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.