Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от съдиятаЕ. К. по адм. дело № 6055/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Г., против решение №1748 от 18.03.2021г. постановено по адм. дело №467/2021г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът: С. С. лично и чрез пълномощника му - адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстнация.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е била Заповед №18-11536/25.11.2020г. на началника на СГКК-София, с която на основание чл.54, ал.4, вр. ал.1 ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на [населено място], СО, одобрена със заповед от 22.08.2019г. на ИД на АГКК, състоящо се в промяна на северната граница на ПИ с идентификатор 57011.5548.328, откъм съседния ПИ с идентификатор 57011.5548.345, с което площта на първия имот се увеличава от 729 кв. м. на 755 кв. м., а на втория имот се намалява от 652 кв. м. на 626 кв. м. Изменението е в съответствие със северната граница на УПИ X-328 кв.29 по плана на [населено място] от 1990г. и е по заявление на собственика на имота Н. П.. Собственик на съседният имот, с идентификатор накрая 345, е оспорващият С. С..

Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, поради противоречие с материалния закон - чл.54, ал.1 ЗКИР. Извел е правен извод, че в случая не се установява непълнота или грешка при одобряване на КККР на [населено място] от 2019г., тъй като по този план процесната северна граница между двата имота отговаря на действителното състояние между тях, което е границата по архивен кадастрален план, съвпадаща с границата по действащия регулационен план на селото от 1990г., който е приложен. С оглед на това е обосновал извод, че не са налице основанията по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за изменение на КК по отношение северната граница на ПИ 328. Позовал се и на мотивите по влязлото в сила решение по адм. д.№6601/2014г. на АССГ, като задължително за органа. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразни са изводите на съда, че предприетото изменение на КККР на [населено място], СО, засягащо северната граница на ПИ, с идентификатор накрая 328 и съседния му ПИ, с идентификатор накрая 345, е на основание непълнота или грешка по чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 ЗКИР. Непълнота или грешка, по смисъла на §1, т.16 ДР на ЗКИР, са несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че за да има непълнота или грешка, трябва заснетата в КК от 2019г. северна граница на ПИ 328 да не съответства на действителното състояние. При изработване на КК границите на поземлените имоти са заснемат / установяват/ съобразно данните посочени в чл.14, ал.1, т.1-7 на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР / ред.ДВ, бр.4/2017г./., в сила към одобряване на първоначалната КККР за процесните два имота, със Заповед от 22.08.2019г. на ИК на АГКК. Сред тях на първо място като критерий, е геодезическото измерване на означената на място граница, в съответствие с правото на собственост, на второ място - границата по одобрена КК, на трето - данните по кадастрални планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ и на §40 от ПЗР на ЗКИР, на четвърто - данните от регулационни планове, одобрени по реда на отменените ЗТСУ и ЗПИНМ, респ.ЗУТ, за имоти с приложена регулация, границите на които не са материализирани на място.

По делото е установено от заключението на СТЕ, че имотните граници на ПИ 328, вкл. и процесната северна граница, по действащата КК от 22.08.2019г., са определени правилно, при спазване на посочените в чл.14 от цитираната наредба критерий, а именно по данни от кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1990г. /приложение №1 към СТЕ/, който план е приложен по отношение на двата имота. Тези граници според вещото лице приблизително отговарят на границите и площа на двата имота по документи за соственост на Н. П. и на С. С., а именно: договор за продажба от 29.12.1999г. и нот. акт №80/2016г. на СВ - София.

При тези данни правилен е изводът на съда, че в КК от 2019г. не се установява непълнота или грешка при заснемане на северната граница на ПИ 328, със съседния му - ПИ 345, налагащо изменението й. Правилно е и позоваването на влязлото в сила решение по адм. д.№6601/2014г. на АССГ, с което се посочва, че при заснемане на границата между двата имота да се ползва кадастралния план от 1990г., което е съобразено от АГКК при изработване на КК от 2019г.

При липсата на основания за изменение по чл.54, ал.1 ЗКИР, оспорената заповед е отменена правилно, като материално незаконосъобразна.

Заповедта би била незаконосъобразна дори и в хипотезата на съществуваща непълнота или грешка, поради наличието на спор за материално право, който по аргумент от чл.54, ал.2, изр. първо ЗКИР е пречка за изменението, преди да бъде разрешен по общия исков ред. Това е така, защото с оспореното изменение на северната граница, към ПИ 328 се прибавят 26 кв. м. и имота става с площ от 755 кв. м.,,а по документ за собственост на касатора същия имот е с площ от 735 кв. м. Тези 26 кв. м. са за сметка площта на ПИ 345, който от 652 кв. м. по КК се намалява на 626 кв. м., а по документ за собственост на ответника С. С. имота е с площ от 662 кв. м. Застъпването между двата имота с 26 кв. м. площ, срещу което ответника Спасов възразява, формира спор за материално право, което прави изменението недопустимо.

От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този резултат и направеното искане, на ответника Спасов следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, в размер на 400 лева заплатено адв. в.ие, видно от договора за правна защита и съдействие - стр.33.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1748 от 18.03.2021г. постановено по адм. дело №467/2021г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 41-ви състав.

ОСЪЖДА Н. П., от [населено място],СО, с ЕГН [ЕГН], да заплати на С. С., с ЕГН [ЕГН], сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова