Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.П от [населено място], чрез адв. И.С, срещу Решение №191/28.01.2019 г. по адм. д. № 3533/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-15-208/19.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П., потвърждаващо Разпореждане № РП-4-15-00457242/14.09.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на Държавно обществено осигуряване /ДОО/ в ТП на НОИ - Пловдив.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че още с първото разпореждане от 14.02.2018г. административният орган не се е съобразил с първоначалната молба на Н.П, че има вписано съдебно удостоверение за отказ от наследство на наследодателя П.П, като НОИ - Пловдив е бил уведомен още на 09.02.2018г., т. е., че жалбоподателят няма качеството на наследник и по този начин не би могъл да бъде адресат на атакуваните разпореждания.Моли да бъде отменено съдебното решение и уважена жалбата.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Пловдив, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

П.П е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по декларирана лична банкова сметка. Същият е починал на 18.03.2015 г., съгласно Акт за смърт № 0011/ 09.03.2017г.

С разпореждане от 01.04.2017 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/на Петров поради настъпилата му смърт, считано от 31.03.2015 г. - края на месеца, през който е починал пенсионерът.Получените пенсии на Петров за периода от месец април 2015 г. до месец март 2017 г. в размер на 8554.02 лв. са възстановени с платежно нареждане от 14.03.2017 г. от Юробанк и Еф Д. Б АД по банковата сметка на Централно управление на НОИ.

Същевременно за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. от личната пенсия за ОСВ е удържана сума в общ размер на 3757.80 лв., в изпълнение на наложен запор върху пенсията на Петров по изп. дело №20128240401276 по описа на ЧСИ К.П. В ТП на НОИ - Пловдив е депозирано Запорно съобщение № 16583 от 20.06.2012 г. от частен съдебен изпълнител К.П срещу П.П за дължима сума в размер на 9097.16 лв. в полза на взискателя О. Б. Б АД. Наложена е удръжка върху пенсията на лицето на основание чл. 446 от ГПК, както следва: за периода от 01.07.2012 г. до 31.01.2017 г. вкл., в размер на 164.33 лв. (месечно), за месец 02.2017 г. в размер на 59.01 лв. и доначислената лихва от частен съдебен изпълнител.

С писмо от 30.11.2017 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, ЧСИ е уведомен, че от месец април 2015 г. се спира удръжката от пенсията по изпълнителното дело, тъй като лицето е починало на 18.03.2015 г. и преведените удръжки за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. в размер на 3757.80 лв. следва да бъдат възстановени на ТП на НОИ - Пловдив. Постъпилите суми от ТП на НОИ - Пловдив по изпълнителното дело в общ размер на 3757.80 лв. са разпределени и преведени по сметка на взискателите ОББ и Агенция за събиране на вземанията.

С писмо от 28.12.2017 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, Н.П е уведомен, че баща му не е имал право на пенсия за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г., тъй като последният е починал на 18.03.2015 г. и в качеството си на наследник на починалото лице, той следва да възстанови сумата от 3757.80 лв. по сметката на ТП на НОИ - Пловдив.

В тази връзка е издадено и Разпореждане № РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив. Същото е влязло в законна сила на 31.03.2018 г. С Разпореждане № РП-4-15-00457242/14.09.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е постановено да извърши прихващане на изискуемо вземане за ДОО, произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя в размер на 3757.80 лв., установено по основание и размер с Разпореждане РС-4-15-00377009/14.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив от наследника му Н.П от вземане за ДОО, произтичащо от парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО, до размера на задължението 267.20 лева за периода от 06.08.2018г. до 31.08.2018г. С Решение № 2153-15-208/19.10.2018г., директорът на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдил изцяло оспореното пред него разпореждане от 14.09.2018 г.

За да отхвърли жалбата по делото, първоинстанционният съд е преценил, че разпореденото прихващане е съобразено с материалния закон, поради което и оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалноправните норми на чл.114, ал.5 от КСО, вр. с чл.163 и чл.213, ал.2 от ДОПК и са съответни с целта на закона.

С решението на съда правилно е отхвърлена жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Според разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5 от КСО. По този начин правният институт на прихващането е изрично нормативно уреден в КСО като способ за изпълнение на вземанията на ДОО с предмет добросъвестно получени осигурителни плащания, като разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КСО изключва задълженията към ДОО и прихващането на суми по реда на чл.114, ал.5 от КСО от забраната за принудително изпълнение върху паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, поради което следва се остави в сила.

В разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 114, ал. 4 от КСО, в която се дължат суми за неоснователно изплатени парични обезщетения и пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице. Задължени лица за възстановяване на сумите са наследниците или третите лица, които са ги получили. Независимо, че е направен отказ от наследство, разпореждането от 14.02.2018г., съобщено по надлежния начин на Н.П не е обжалвано от него, същото е влязло в законна сила, ползва се със стабилитет, сумите не са погасени доброволно в срока за доброволно изпълнение, при което законосъобразно е извършено прихващане между двете вземания, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО.

Абсолютно правилни са и подробно изложените правни изводи на административния съдия по отношение на дължимите суми за възстановяване и получаването им в оспорвания период в контекста на разпоредбата на чл.114, ал.4 и 5 от КСО, поради което съдът не смята да ги преповтаря.

Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №191/28.01.2019 г., постановено по адм. д. №3533/2018 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Н.П от [населено място] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща сторените разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.