Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Г. ЧЛЕНОВЕ:Д. А. В. П. при секретар М. А. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяД. Г. по адм. дело № 6085/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Гачев, против решение № 7194 от 10.12.2020 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 905/2020 г., като решението е обжалвано в цялост. С жалбата и в съдебно заседание се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно наличието на задължение на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие да се произнесе с изричен акт по приложимата наредба относно депозираните заявки за плащане, което той не е сторил. Излага съображения, че пресмятането на преклузивния срок за оспорване на мълчалив отказ е следвало да се съобрази и определи за всяка заявка за плащане. Счита, че този срок е изтекъл по отношение на всички заявки за плащане, поради което съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане като недопустима. Сочи, че за дружеството - жалбоподател в първоинстанционното производство е липсвал правен интерес да оспорва по съдебен ред неполучаването на отговор по направеното с поканата искане за плащане. М. В. административен съд да обезсили, алтернативно да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, против определение от 24.03.2021 г., по същото дело, с което съдът е отхвърлил искането му за изменение, в частта за разноските на решение № 7194 от 10.12.2020 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 905/2020 г. В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно постановено. Частният жалбоподател счита, че тъй като делото е по реда на ЗПЗП и свързаната с приложението му наредба, а предмет е извършването на проверка на законосъобразността на административния акт, то делото е без материален интерес и определеното от законодателя адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 500 лв, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира отмяна на определението и определяне на справедлив размер на претенцията на дружеството за разноски в първоинстанционното производство.

Ответникът – „Ню П. К. ЕООД, гр.София, представлявано от управителя М. Р., оспорва касационната и частната жалба, като с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето им. Счита, че обжалваните съдебни актове са законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби, като счита, че съдът правилно е преценил, че в производствата по чл. 19 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – С. У. плод и С. У. мляко“ (Наредбата) органът е длъжен да се произнесе с нарочен акт. Според участващия по делото прокурор според разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а, като при отсъствие на изрично произнасяне не би могло да се установи действителната воля на административния орган, както и основанието, въз основа на което е отказано плащането.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА - само в частта за разноските, а в останалата основна част касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения::

С обжалваното решение № 7194 от 10.12.2020 г. е отменен мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за произнасяне по покана за изпълнение на парично задължение по акт за одобрение изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г., подадено от „Ню П. К. ЕООД; преписката е върната на административния орган за произнасяне по покана за изпълнение на парично задължение по горепосочения акт за одобрение в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на решението, съобразно развитите в него мотиви; осъден е ДФ Земеделие - гр. София да заплати на „Ню П. К. ЕООД, гр. София, разноски по делото в размер на 6200 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт - за одобрение или за отхвърляне изцяло или частично на заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомително писмо, което може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на АПК. Съдът съобразил, че съгласно практиката на ВАС при подадена жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът следва да се произнесе по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Приел още, че съгласно чл. 19, ал. 2 от Н. Д. фонд Земеделие одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, следователно не е допустимо органът да мълчи. Първоинстанционният съд е преценил, че спорният въпрос не може да бъде решен от съда вместо Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, тъй като разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. С оглед на това естеството на възникналия между страните спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не може да замести произнасянето на административния орган. Оттук е изведено заключение, че жалбата на „Ню П. К. ЕООД се явява основателна и като такава следва да се уважи, а оспореният мълчалив отказ, като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени, след което на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да се върне на ответния орган за продължаване на административнопроизводствените действия и постановяване изричен мотивиран акт по подадената покана за изпълнение на парично задължение по акта за одобрение, с който „Ню П. К. ЕООД е одобрен за изпълнител по схема Училищен плод за доставяне на пресни плодове и зеленчуци.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение, с изключение на акцесорната част относно разноските, е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на жалбоподателя, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. На първо място съдът точно е констатирал, че е сезиран с жалба против мълчалив отказ на компетентния за това специализиран административен орган, който е формиран по редовно подадена покана за изпълнение на парично задължение по акт за одобрение изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г. , с който „Ню П. К. ЕООД е одобрен за изпълнител по схема Училищен плод за доставяне на пресни плодове и зеленчуци. Между страните не е спорно, че с акт за одобрение Изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - Ню П. К. ЕООД с УИН 22/160518/89849 е било одобрено за изпълнител по схема Училищен плод за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредбата, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от същия акт, за срок до 3 години. Безспорно е също, че със същият акт дружеството е било одобрено и за изпълнител по схема Училищно мляко за доставяне на мляко и млечни продукти по смисъла на чл. 10 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - схема Училищен плод и схема Училищно мляко на учениците в учебните заведения, съгласно Приложение № 2, което е неразделна част от същия акт, за срок до 3 (три) години. Въз основа на този акт за одобрение Ню П. К. ЕООД е извършило доставки на пресни плодове и зеленчуци, както и на мляко и млечни продукти в съответните учебните заведения - схема Училищен плод и схема Училищно мляко. За извършените доставки, дружеството е съставило заявки за плащане, които са представени пред ДФЗ за възстановяване на извършените разходи по доставката на продуктите за съответните месечни отчетни периоди. От приложените доказателства е безспорно установено, че ДФЗ е изплатило само част от заявените суми на осъществените доставки за периода от м. 11. 2018 г. до м. 04. 2019 г. включително, а по отношение останалите предявени разходи, подлежащи на възстановяване по Наредбата, за същия период, по делото няма данни за плащане. В резултат на това дружеството е депозирало до ДФЗ покана за изпълнение на парично задължение вх. № 01-2600/5426/ 08.11.2019 г. г. с искане за заплащане на дължими суми по акт за одобрение изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г., с подробно посочени в поканата задължения на ответника по периоди и суми, но не е получил уведомление дали е одобрен или не за плащане на изрично посочените суми. Съдът точно установил, че въпреки изрично подадените от Ню П. К. ЕООД осем броя молби до ДФЗ за получаване на отговор по процесните плащания, не е взето отношение и липсва произнасяне от страна на административния орган. При тези безспорно установени обстоятелства и след осъществена проверка относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, решаващият съдебен състав правилно е преценил, че жалбата не е просрочена и атакуваният мълчалив отказ е формиран в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразено, че Държавният фонд Земеделие е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р. Б. за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 11а ЗПЗП, и според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА и същият организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП. С оглед на това изпълнителният директор на ДФЗ – РА е материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания с поканата за изпълнение на парично задължение по акт за одобрение изх. № 01-2600/5426 от 16.10.2018 г. При тези правнорелевантни данни първостепенният съд законосъобразно е счел, че мълчаливият отказ в това специфично административно производство е недопустим, защото за изпълнение на своите функции РА поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол, на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. В разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – С. У. плод и С. У. мляко, изрично е предвидено - въз основа на извършените проверки по ал. 1, Държавен фонд Земеделие одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо. Изрично произнасяне от страна на ДФЗемеделие - РА се изисква във всички случаи, независимо дали се касае за пълно или частично отхвърляне на заявката за плащане по реда на Наредбата, което в случая не е сторено. Ето защо първоинстанционният съд е извел вярно заключение, че административното производство, образувано по депозираното искане, задължително приключва с акт - издаване на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените санкции, поради което за касационния жалбоподател е налице задължение за произнасяне с изричен акт, какъвто не постановен. В конкретната хипотеза административният орган е надлежно сезиран с покана (искане) за плащане по акт за одобрение, но от страна на ДФЗ-РА липсва изпратено уведомително писмо за резултатите от извършените административни проверки и проверки на място и не са налице доказателства такова изобщо да е било издавано. При това положение по делото е било безспорно установено, че липсва задължителното изрично произнасяне на компетентния административен орган.

По отношение на твърдението на касационния жалбоподател и представеното доказателство за последващо изрично произнасяне с уведомително писмо изх.№01-2600/3962 от 24.06.2021г. на изпълнителният директор на ДФЗ по процесните схеми, касационният съдебен състав намира, че не оборва изводите на първоинстанционния съд и не се отразява на тяхната законосъобразност. Това е така, защото е безспорно, че касаторът дължи изрично произнасяне с волеизявление - акт, който следва да е обективиран в писмена форма и да съдържа задължителни реквизити. Налице е към датата на подаване на първоинстанционната жалба формиран мълчалив отказ да се произнесе по депозираната покана (искане) за плащане по акт за одобрение. Този отказ е материално незаконосъобразен и правилно е бил отменен от съда. Обстоятелството, че адм. орган се е произнесъл след постановяване на обжалваното съдебно решение и преди да изчака влизането в сила на това решение не опорочава съдебния акт и не обезсмисля разпореденото изпращане преписката на ДФЗ за изпълнение на дадените в съдебното решение задължителни указания.

Съдът констатира, че касационната жалба е насочена срещу обжалваното съдебно решение в неговата цялост, поради което касационният съдебен състав следва да се произнесе и относно присъдените от съда разноски. По отношение на акцесорната част на съдебния акт - частта за разноските, настоящият съдебен състав счита за основателно възражението на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу осъдителния диспозитив, с който ДФЗ е осъден да заплати на Ню П. К. ЕООД сумата от 6200 лв. разноски в първоинстанционното производство. В случая в проведеното на 09.11.2020г. открито съдебно заседание пред АССГ процесуалния представител на Държавен фонд „Земеделие” е направил своевременно възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е било основателно, защото размерът на адвокатското възнаграждение е бил прекомерно висок предвид фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. Настоящият съдебен състав намира, че предметът на административните дела по ЗПЗП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт, както и в случая в първоинстанционното производство не е извършена преценка относно стойностното изражение на отказаното финансиране по съответната схема, тъй като обект на обжалване е мълчалив отказ. Във връзка с гореизложеното касационният съдебен състав, счита, че след преценка на действителната фактическа и правна сложност на спора договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, както и че на основание чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 година, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес следва да бъде редуцирано на 1000 лв., който размер съответства на сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално осъществените действия от процесуалния представител. Ето защо настоящата съдебна инстанция следва да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение и вместо него да намали адвокатско възнаграждение до размера на 1000 лева.

Относно частната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена срещу определение от 24.03.2021 г. на Административен съд - София - град, по адм. д. № 905/2020 г., съставът на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и е ОСНОВАТЕЛНА. Възражението на частния жалбоподател е против отказа на първостепенния съд да измени на обжалваното съдебно решение в частта за разноските. По - горе са изложени съображенията на настоящия съдебен състав по този въпрос, поради което не е необходимо повторното им възпроизвеждане. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, като неправилно постановено.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски се оставя без уважение. На ответника по касационната жалба не следва да се присъдят разноски, защото такива не са претендират, а и дружеството не е представлявано от упълномощен процесуален представител.

На основание на горното и на 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение: РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 7194 от 10.12.2020 г., постановено от Административен съд София - град в ЧАСТТА, с която Държавен фонд Земеделие, гр. София е осъден да заплати на Ню П. К. ЕООД, направените в хода на първоинстанционното производство разноски в общ размер на 6200 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 6150 лева разноски за възнаграждение на един адвокат, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, гр. София да заплати на Ню П. К. ЕООД, направените в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева заплатена държавна такса и 1000 /хиляда/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ В СИЛА останалата част от РЕШЕНИЕ № 7194 от 10.12.2020 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 905/2020 г.

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 24.03.2021г., постановено от Административен съд - София - град, по адм. д. № 905/2020 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, гр. София, за присъждане на разноски в касационното производство, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Гърбатова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Добринка Андреева

/п/ Владимир Първанов