Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ Пловдив, при ЦУ на НАП против решение № 606/19.03.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 1941/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917007031-091-001/12.03.2018 г., издаден от Н.К, на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и М.Д, на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 314/04.06.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установен данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 000 лева и лихви в размер на 2 793,78 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при неправилна преценка и анализ на относимите към правния спор доказателства. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обжалвания РА да бъде потвърден. Претендират се разноски.

Ответникът – М.Т, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да се отхвърли, по съображения, изложени в представена по делото писмена.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

С ревизионен акт № Р-16000917007031-091-001/12.03.2018 г., издаден от Н.К, на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и М.Д, на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 314/04.06.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за...