Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А.Д от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д.С, против решение № 36 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 186/2017 г. от Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 295з-924/11.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР Ловеч не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на А.Д срещу заповед № 295з-924/11.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР вр. т. 15 и т. 68 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Приет със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 67 от...