Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. Чукву, [дата на раждане], [гражданство], срещу решение № 4331 от 25.06.2018 г. по адм. д. № 5253/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № Ф-5373ПАМ-3/11. 03. 2019 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Русе, за връщане до страната на произход.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че при издаване на акта не са отчетени обстоятелствата по чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ, че мярката е непропорционална, тъй като ще се възпрепятства възможността му да завърши висшето си образование в България, след като в момента е записан в Нов български университет. Обучението се извършва на английски език, чуждият гражданин не разбира български език и не е знаел за необходимостта незабавно да уведоми службите за контрол на чужденци при напускане на декларирания от него адрес в общежитието на Русенския университет. Пред административния съд са представени доказателства за новия му адрес - договор за наем и че продължава образованието си в Нов български университет. Неправилно съдът е приел, че не са уведомени службие за контрол относно смяната на адреса му, тъй като многократно са се свързвали с него безпрепятствено. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 5.07.2019 г., в срока по чл.211, ал.1 АПК, при връчено съобщение за решението на 28.06.2019 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че Видно от представената справка за издадени визи на чужденеца Чукву е имал последно издадена виза за пребиваване в Р. България валидна от 10. 04. 2018 г. до 07. 10. 2018 г.

След тази дата чужденеца пребивава незаконно в Р. Б, като е напуснал декларирания от него адрес в общежитие на Русенски университет и не е изпълнил задължението си да посочи новия си адрес. Ч. е напуснал университета, в който се е записал, без да уведоми службите за контрол на чужденци, се е преместил в София, след като се е записал в Нов български университет.

След изтичането на разрешения срок, лицето пребивава в Р. Б без правно основание, а с оспорената заповед изрично е даден 14-дневен срок по чл. 39б от закона, за доброволното му напускане, като ако това не стане, мярката се изпълнява принудително.

Жалбоподателят е напуснал адреса, който е заявил пред службите за контрол, като независимо, че към настоящия момент има нов, известен адрес, съобразно представения договор за наем, няма представени доказателства, въпреки дадените изрични указания, че са уведомени компетентните органи за тази промяна. Независимо от представеното уверение от 12. 02. 2019 г., че студентът продължава обучението си в Н. Б. У, както и копие на студентска книжка, това не променя факта за изтеклия срок на пребиваване и липсата на действия от страна на жалбоподателя за неговото продължаване, като към настоящия момент жалбоподателят пребивава незаконно в Р. Б.

При това положение, е налице хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, за налагане на предвидената закона мярка – принудително отвеждане до границата на Р.Б.Ж не е изпълнил задължението по чл. 34 от ЗЧРБ, съгласно който всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.

За неоснователни са приети доводите за нарушаване на правото му на личен живот и на образование, тъй като на жалбоподателя не е наложена мярка за забрана за влизане и няма пречка след напускането на страната, да подаде наново документи за уреждане правото му на законно пребиваване в страната, на основание обучение в учебно заведение. Решението е правилно.

Установено е по делото, че със заповед № Ф-УРИ 5373пам-12 / 28. 05. 2018 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Русе на О. Чукву е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на пребиваване в РБългария. Заповедта е съобщена по реда на 61, ал. 3 от АПК, съгласно приложените съобщения и протоколи, поради липсата на известен адрес на чужденеца. С жалба рег. № 336000-6537 / 22. 10. 2018 г. Чукву е оспорил тази заповед по административен ред.

С решение № 336р-25607 от 07. 11. 2018 г. на директора на ОД на МВР Русе, е отказано да се допусне възобновяване на производството по издаване на заповед № Ф-УРИ 5373пам-12 / 28. 05. 2018 г. на началник група „Миграция“, което е връчено на 17. 12. 2018 г. Няма твърдения и данни тези два акта да са оспорени по съдебен ред.

С докладна записка рег. № УРИ 5373р-1840 / 17. 10. 2018 г. на началник група „Миграция“ – ОД на МВР Русе е предложено да започне производство за налагане принудителна административна мярка – връщане на О. Чукву в страната на произход, предвид издадената заповед за отнемане правото на пребиване, влязла в сила на 12. 06. 2018 г.

Със съобщение рег. № УРИ 507300-2685 / 17. 10. 2018 г. Чукву е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство по издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка – връщане в страната на произход, съобщението за което е връчено на тази дата на чужденеца, в присъствието на преводач.

С. З № Ф-5373ПАМ-3 / 11. 03. 2019 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Русе на О. Чукву, роден на [дата на раждане], [гражданство] на основание чл. 39а, т.2 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка - връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, връчена на 11. 04. 2019 г.

Правилно е прието от съда, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ след като със заповед № Ф-УРИ 5373пам-12 / 28. 05. 2018 г. на началник група „Миграция“ при ОД на МВР Русе на О.Чукву е наложена друга принудителна административна мярка – отнемане на правото на пребиваване в Р. България поради отпаднало основанието за пребиване, която заповед не е обжалвана по съдебен ред и не е отменена по административен или по съдебен ред. Няма твърдения и данни и в настоящото производство заповедта за отнемане на правото за постоянно пребиваване в РБългария да е обжалване пред съда, следователно правилно е прието от съда, че тази заповед е основание за издаване на оспорената заповед за налагане на последваща принудителна административна мярка - връщане до страната на произход.

Във връзка с доводите за липса на преценка на обстоятелствата по чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ следва да се има предвид, че мярката не е пропорционална и при отчитане продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б и липсата на производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейно положение. В настоящото съдебно производство няма твърдения и данни гражданинът на [държава] да е подал искане за предоставяне на право на постоянно пребиваване с оглед обучението си в Н. Б университет, за да се вземе предвид като относимо обстоятелство по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Както е посочил съдът жалбоподателят има правна възможност да получи ново разрешение за постоянно пребивава във връзка с обучението си в Н. Б университет, но при положение, че към настоящия момент правото на постоянно пребиваване му е отнето, то законосъобразно е издадена заповедта за налагане на принудителна административна мярка - връщане в страната на произход. Съгласно чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, връщане се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б.

Посочената съдебна практика в писмената защита на жалбоподателя е неотносима, тъй като касае издаване на заповед за отнемане на право на постоянно пребиваване, а в ностоящият случай заповедта за отнемане на право на постоянно пребиваване не е обжалвана поради което и издадена последваща заповед за връщане до страната на произход. Другите доводи на жалбоподателя в касационната жалба и в писмената защита са относими към заповедта за отнемане на постоянно пребиваване, която не е предмет на настоящото производство

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4331 от 25.06.2018 г. по адм. д. № 5253/2019 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.