чл. 41, т. 2 ЗЧРБ
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Връщане се налага, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б;
3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденец е влязъл и пребивава в страната с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;
4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2020 г.) по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено;
5. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденецът е влязъл през границата на страната по законоустановения ред, но се опитва да я напусне не през определените за това места или с неистински, преправен или издаден на друго лице паспорт или заместващ го документ за пътуване;
6. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 18, 18а, 19, 21 или 22.
Препратки от актове 
Относими Актове на ЕС