Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.

(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденец е и лице без гражданство - лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:

1. съпруг/съпруга;

2. деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак;

3. деца, включително осиновените, на чужденеца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка;

4. деца, включително осиновените, на съпруга/съпругата, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) За членове на семейството се смятат и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

(5) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Когато чужденецът вече има съпруг/съпруга, живеещ с него на територията на Република България, не се разрешава събирането на семейството с друг съпруг/съпруга.

(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Членове на семейството на български гражданин по смисъла на този закон са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:

1. съпруг;

2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;

3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;

4. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) възходящи на българския гражданин или на лицето по т. 1;

5. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

Чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците, които се намират на територия под суверенитета на Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото специален закон, международен договор или нормите на международното обичайно право не предвиждат друго.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/1806, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в държава членка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение, освен разрешение тип "Синя карта на ЕС", когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип "Синя карта на ЕС", издадено от държава - членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.

(5) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) След приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(2) Видовете визи са:

1. за летищен транзит (виза вид "A");

2. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) за краткосрочно пребиваване (виза вид "C"), която е единна виза съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 810/2009";

4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D");

5. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 9г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Оправомощените от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерството на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и в органите за граничен контрол могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците - за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(2) При спазване на реда, установен в Закона за международните договори на Република България, могат да бъдат сключвани двустранни и многостранни договори за представителство за приемане и обработка на заявления за издаване на визи и за обмен на лични данни във връзка с това.

(3) Министърът на външните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор за сътрудничество с външен изпълнител за представителство за приемане и обработка на заявления за издаване на визи и обработка на лични данни при спазване на разпоредбите за защита на личните данни, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(4) Дипломатическите и консулските представителства могат да сътрудничат с търговски посредници въз основа на акредитация, която се предоставя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1, за приемане и обработка на заявления за издаване на визи, с изключение на събиране на биометрични данни.

Чл. 9д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Издаването на визи на външните граници се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009. За издадените визи се уведомява незабавно Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 9е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 9ж. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г. (*)) За издаване на виза кандидатът подава попълнено и подписано заявление по образец, към което прилага документи, доказващи целта на пътуването. Заявлението за виза може да бъде подадено и по електронен път чрез електронно попълнено заявление по образец, подписано с квалифициран електронен подпис. Образците на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Сроковете за подаване на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При подаване на заявлението за издаване на виза се събират и обработват лични данни, включително биометрични данни. Редът за събиране на данните се определя с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на визи за летищен транзит и за краткосрочно пребиваване се освобождават следните кандидати:

1. деца на възраст под 12 години;

2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; ако е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при следващото заявление;

3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) държавните или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации;

4. кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.

(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на визи за дългосрочно пребиваване се освобождават:

1. деца на възраст до 12 години;

2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; когато е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; когато снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при подаване на следващо заявление;

3. лица, назначени за ръководители на дипломатически или консулски представителства, акредитирани за Република България, или за ръководители на представителства на международни организации на територията на страната - когато това е предвидено в международен договор или при условията на взаимност;

4. членове на дипломатическия персонал на дипломатическите представителства и на консулския персонал на консулските представителства, акредитирани за Република България - когато това е предвидено в международен договор или при условията на взаимност;

5. членове на персонала на представителства на международни организации на територията на страната, когато се ползват с дипломатически имунитет по силата на международен договор.

(6) (Предишна ал. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Освен от компетентните органи за издаване на визи данните от визовата информационна система могат да бъдат използвани за целите на граничния контрол, изпълнението на задачите на централното и национално звено по Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), административния контрол на чужденците, предоставянето на убежище, както и от оправомощените компетентни национални органи на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз, за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични действия и престъпления, определени в чл. 36, ал. 1 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Редът за достъп до данните се определя с акт на Министерския съвет.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Правилата за работа с визовата информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.

Чл. 9и. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Разрешение за пътуване се издава в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/ 2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ, L 236/1 от 19 септември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1240".

(2) Разрешение за пътуване се издава на:

1. чужденци, посочени в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ, L 303/39 от 28 ноември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1806", които са освободени от изискването за виза при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;

2. чужденци, които Република България е освободила от изискването за виза съгласно чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1806 при планиран престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;

3. чужденци - членове на семейството на български гражданин, които са освободени от изискването за виза и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.

(3) Разрешение за пътуване не се издава на чужденци, определени в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240.

Чл. 9л. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Освен на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", достъп до информационната система ETIAS се предоставя на:

1. органите за граничен контрол при извършване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове съгласно чл. 47 и 48 от Регламент (ЕС) 2018/1240;

2. дирекция "Миграция" и на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи - за справка или проверка съгласно чл. 49 от Регламент (ЕС) 2018/1240 дали са изпълнени условията за влизане и пребиваване или при необходимост от предоставяне на данни на трета държава за целите на връщането съгласно чл. 65, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1240.

(2) Достъп до информационната система ETIAS чрез дирекция "Международно оперативно сътрудничество" във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:

1. Главна дирекция "Национална полиция";

2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";

3. Главна дирекция "Гранична полиция";

4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

5. Държавна агенция "Национална сигурност";

6. Агенция "Митници";

7. Служба "Военна полиция";

8. органите на съдебната власт.

(3) Достъпът до информационната система ETIAS се предоставя от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при условията и по реда на чл. 51 и 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 2 служители в писмена или електронна форма.

(4) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, дирекция "Международно оперативно сътрудничество" обработва искането незабавно, като проверката на условията по чл. 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.

(5) Органите по ал. 1 и 2 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информационната система ETIAS.

(6) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Главна дирекция "Гранична полиция" и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи поддържат съгласно изискванията на чл. 69, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2018/1240 регистри на служителите, надлежно оправомощени да въвеждат и извличат данни от информационната система ETIAS.

(7) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" регистрира съгласно изискванията на чл. 70 от Регламент (ЕС) 2018/1240 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до информационната система ETIAS.

Чл. 9м. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) При влизане в и излизане от Република България органите за граничен контрол въвеждат в Системата за влизане и излизане (СВИ) съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011 (ОВ, L 327/20 от 9 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2226", данни за чужденци, които:

1. са допуснати за краткосрочно пребиваване на територията на държавите членки и които подлежат на гранични проверки в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77/1 от 23 март 2016 г.);

2. са членове на семейството на български гражданин и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.

(2) В СВИ се въвеждат данни и за чужденци, чието влизане е отказано в съответствие с чл. 14 от Кодекса на шенгенските граници.

(3) В СВИ не се регистрират данни за чужденци, определени в чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(4) Освен на компетентните органи за граничен контрол, достъп до СВИ с цел въвеждане, промяна, заличаване и справка с данни се предоставя на:

1. оправомощени със заповед на министъра на външните работи консулски служители в задграничните представителства, компетентни за издаване, анулиране и отмяна на визи;

2. оправомощени със заповед на министъра на външните работи служители на Националния визов център към дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи;

3. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Миграция" служители на дирекция "Миграция" и оправомощени със заповед на директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи служители на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

4. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" служители;

5. оправомощени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" служители, които изпълняват функции съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(5) На служителите по ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 се предоставя достъп за търсене в СВИ с цел издаване, удължаване, анулиране или отмяна на визи пряко чрез СВИ по данните, определени в чл. 24 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(6) На служителите по ал. 4, т. 3, които са оправомощени да извършват проверки на територията на страната относно спазване на условията за влизане и пребиваване, се предоставя достъп до данните по чл. 26 и 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226 от автоматизирано работно място за връзка със СВИ с цел проверка или установяване на самоличността на чужденец и/или проверка дали са спазени условията за влизане и пребиваване.

(7) Служителите по ал. 4, т. 4 могат да правят справки с данните в СВИ в режим само за четене за целите на издаването, отказа, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване.

(8) Органите по ал. 4 създават и поддържат съгласно изискванията на чл. 46, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 регистри на служителите, които са надлежно оправомощени да обработват данни в СВИ.

Чл. 9н. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Достъп до данни в СВИ чрез централните звена за достъп във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:

1. Главна дирекция "Национална полиция";

2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";

3. Главна дирекция "Гранична полиция";

4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

5. дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи;

6. Държавна агенция "Национална сигурност";

7. Агенция "Митници";

8. Служба "Военна полиция";

9. органите на съдебната власт.

(2) Достъпът до данните се предоставя от централните звена за достъп при условията и по реда на чл. 31 и 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 1 служители в писмена или електронна форма.

(3) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, централните звена за достъп обработват искането незабавно, като проверката на условията по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.

(4) Централните звена за достъп регистрират съгласно изискванията на чл. 59 от Регламент (ЕС) 2017/2226 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до СВИ.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;

1а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;

2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;

3. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;

6. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. -ДВ, бр. 52 от 2025 г.) е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, освен ако не е реабилитиран;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;

8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;

9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;

10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) има данни, че през последните 5 години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;

11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;

12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;

13. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната;

14. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1;

15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

16. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) кандидатства за виза с нередовен паспорт или заместващ го документ за пътуване;

17. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит;

18. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;

18а. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;

19. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване;

20. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;

21. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;

22. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;

23. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни;

24. (нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване;

25. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, освен ако не е допуснато доброволно завръщане;

26. (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е осъждан в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване за умишлено престъпление от общ характер и съгласно българското законодателство за същия вид престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода минимум една година, освен ако не е реабилитиран;

27. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) с правен акт на Съвета на Европейския съюз е наложена ограничителна мярка с цел недопускане на влизане и транзитно преминаване през територията на държавите членки, включително мярка за изпълнение на забрана за пътуване, наложена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;

28. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.(*)) отказва да предостави биометрични данни, ако такива се изискват за създаване на лично досие в СВИ или за извършване на граничните проверки, освен когато е освободен от това изискване съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226;

29. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на Република България по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за летищен транзит може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да пристигне с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.

(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване дава право на притежателя да влезе на територията на Република България и да я напусне в срок до 48 часа на път от една държава за друга държава, освен ако разпоредби на международен договор или на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България, не предвиждат друго.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до 5 години и да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена за многократно влизане и със срок на валидност до 5 години, когато чужденецът:

1. притежава валиден пътен документ, който му дава право да влезе на територията на Република България, издаден е в рамките на последните 10 години и е със срок на валидност най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България, освен при извънредни обстоятелства или хуманитарни причини;

2. е обосновал целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой на територията на Република България, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Краткосрочните многократни визи може да бъдат издадени за следните срокове на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:

1. до една година, при условие че чужденецът е получил и по законен начин е използвал три визи в рамките на последните две години;

2. до две години, при условие че през последните две години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до една година;

3. до 5 години, при условие че през последните три години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до две години; визите за летищен транзит не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Многократната виза със срок на валидност до 5 години може да бъде издадена и на чужденци, които обосноват намерението си за редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност и правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на Република България преди изтичането на визата, за която кандидатстват.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Независимо от декларираните със заявлението за издаване на виза данни, въз основа на резултатите от извършени проверки и оценката на риска оправомощените длъжностни лица имат право да определят по-кратки срокове на валидност на визата и на продължителност на разрешеното пребиваване.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена, когато това е предвидено в наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за дългосрочно пребиваване по ал. 1 се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от службите за административен контрол на чужденците, а при издаване на карта по чл. 23а - от Министерството на външните работи.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Чужденците влизат в Република България и напускат територията ѝ през граничните контролно-пропускателни пунктове, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, или през вътрешните граници.

(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.

(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.

(4) Чужденец, който притежава повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да обработват биометрични данни с цел проверка на заявената самоличност на чужденеца или установяване на действителната му самоличност. Органите за граничен контрол могат да обработват биометрични данни за лица, чието влизане или отказ за влизане съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 подлежат на регистрация в СВИ, с цел създаване на лично досие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) При влизане и при напускане на територията на Република България органите за граничен контрол полагат печат в паспорта или в заместващия го документ за пътуване на чужденеца съгласно Приложение IV от Кодекса на шенгенските граници.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват;

2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) медицинска застраховка и други застраховки, когато такива се изискват;

4. покана по образец, когато такава се изисква;

5. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) други документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми и покриваните застрахователни рискове по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя;

2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България;

3. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) наличието на валидно разрешение за пътуване, когато такова се изисква; проверката се извършва чрез защитен достъп до портала за превозвачи съгласно чл. 45 от Регламент (ЕС) 2018/1240;

4. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) дали гражданите на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза за краткосрочно пребиваване съгласно чл. 2, параграф 2, буква "а" от Визовия кодекс, вече са използвали броя на влизанията, разрешени от визата; проверката се извършва чрез уеб услугата, посочена в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.

(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и от министъра на външните работи.

Чл. 21з. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Производството по предоставяне на статут на лице без гражданство се спира, когато се установи, че кандидатът е подал и молба за международна закрила.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Производството се спира до окончателното произнасяне по молбата за международна закрила с влязло в сила решение.

(3) При наличие на влязло в сила решение за отказ, отнемане или прекратяване на статут на бежанец или хуманитарен статут или за прекратяване на производството за международна закрила производството за предоставяне на статут на лице без гражданство може да бъде възобновено след подаване на писмено заявление за това от кандидата.

Чл. 21и. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) На лице с предоставен статут на лице без гражданство в Република България и издадено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България се издава документ за самоличност "удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство" със срок на валидност не по-малко от три месеца и не повече от две години.

(2) В документа по ал. 1 се отбелязва, че е издаден съгласно изискванията на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. На заглавната страница се съдържа и обозначението "Конвенция от 28 септември 1954 г.".

(3) Документът по ал. 1 може да бъде издаден и на лице с предоставен статут на лице без гражданство от друга държава, ако има издадено разрешение за пребиваване на постоянно или дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец и поради непреодолими причини, доказани по ред, предвиден с правилника за прилагане на закона, не може да поднови документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.

(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г., в сила от 24.10.2019 г.) На лице с предоставен статут на лице без гражданство в Република България, което не отговаря на условията за разрешаване на постоянно или дългосрочно пребиваване на територията на Република България, може да бъде разрешено продължително пребиваване със срок до една година по ред, предвиден в правилника за прилагане на закона.

Чл. 22. (1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3, 4 и 5;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим;

3. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) разрешение на службите за административен контрол на чужденците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Разрешението по ал. 1, т. 4 се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Чужденците пребивават в Република България:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;

2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;

3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;

4. постоянно - с разрешен неопределен срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Сроковете по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагане на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) За получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Директорите на дирекция "Миграция", на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) желаят да извършват работа като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно;

3. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване;

6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за: данъчна изрядност, за годишен оборот в размер най-малко на 100 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, изчислена по официалния курс на Българската народна банка, валиден в деня на приемане на редовните документи за регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, придобит за период от всяка от две последователни години преди регистрацията на търговското му представителство; удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице, издадено не по-рано от 6 месеца и с валидност 6 месеца от датата на издаването му от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство; тези обстоятелства се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата в резултат на предоставени от чуждестранното лице официални документи от страната по регистрация на търговското дружество; разрешение за пребиваване на това основание могат да получат до двама представители на чуждестранното търговско дружество; при постъпило искане за продължаване срока на пребиваване на това основание Българската търговско-промишлена палата издава нов сертификат след деклариране от търговския представител на извършената от него дейност в периода на предходното пребиваване и в изпълнение на програмата за дейността на представителството; наличие на доказателства за офис, осъществени представителни действия и/или взаимоотношения с български партньори и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице с валидност 6 месеца от датата на издаването му; чуждестранното лице е задължено в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата в своята регистрация да представи удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от 6 месеца от съответния компетентен орган по регистрацията, съобразно националното му законодателство; търговското представителство е задължено в 7-дневен срок от настъпила промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството да ги декларира писмено в Българската търговско-промишлена палата, която своевременно уведомява за това дирекция "Миграция"; при наличие на данни, че търговското представителство не отговаря на законовите изисквания, компетентните държавни органи информират Българската търговско-промишлена палата с цел предприемане на действия за заличаването му; за извършеното заличаване на търговското представителство се уведомяват органите за административен контрол на чужденците в Република България;

7. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са финансово осигурени родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са регистрирани по реда на българското законодателство;

8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение, разполагат с достатъчно финансови средства за лечение и издръжка, за да не бъдат в тежест на социално-осигурителните системи, и здравословното им състояние налага за тях да бъдат полагани непрекъснати грижи от квалифициран медицински персонал;

9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;

10. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;

11. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

12. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.)

13. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, както и на чужденец с предоставено убежище или международна закрила - когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство;

14. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са други членове на домакинството на чужденец по чл. 23а, ал. 3 или негови частни домашни помощници;

15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

16. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са получили положително становище от дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията - в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

17. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора - по реда на чл. 24н;

18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са членове на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство;

19. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто;

20. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа;

21. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) желаят да извършват доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Закона за младежта - по реда на чл. 24о;

22. (нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г., в сила от 24.10.2019 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.)

23. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) са дигитални номади.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване се разглежда в срок до 14 дни от подаването му при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде удължен с още един месец. Чужденецът се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14-дневен срок от получаване на писмото. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява, като заявлението не подлежи на повторно разглеждане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При подаване на заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване лицата по ал. 1, т. 17, родените на територията на Република България низходящи на лицата по чл. 23а, ал. 1 и на чужденците, които притежават разрешение за продължително, за дългосрочно или за постоянно пребиваване, както и член на семейство на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, се освобождават от задълженията по ал. 2, както и да притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При прекратяване на брак поради развод или смърт службите за административен контрол на чужденците могат да издадат еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който е получил разрешение за продължително или дългосрочно пребиваване на основание на ал. 1, т. 13 и 18, когато семейството е пребивавало непрекъснато и на законно основание на територията на Република България в продължение на най-малко две години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Приетото заявление за издаване на разрешение за пребиваване не поражда задължение за издаване на разрешение за продължително пребиваване. Отказва се издаване на разрешение за продължително пребиваване в случаите, в които основанието, което е посочено в заявлението, е различно от основанието за издаване на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1.

(9) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При смърт на българския гражданин правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, разрешено по реда на чл. 24м, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството.

(10) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При смърт на българския гражданин правото на продължително пребиваване, разрешено по реда на чл. 24м на член на семейството, който упражнява родителските права, и на неговите деца не се засяга, при условие че децата са записани в училище от системата на предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.

(11) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Член на семейството на български гражданин с предоставено право по реда на чл. 24м запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака, ако отговаря на условията да е работник или самостоятелно заето лице в Република България и да притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и на тези на членовете на семейството си, без да са в тежест на системата за социално подпомагане, и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:

1. бракът е продължил най-малко три години, от които една година в Република България;

2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение;

3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяването на брака, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;

4. има право на посещаване на ненавършило пълнолетие дете по силата на съдебно решение, при условие че в съдебното решение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.

(12) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Лицата по ал. 9 - 11 следва да докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка.

(13) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 до 9 месеца след отмяната на извънредното положение.

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключен договор за разработване на научноизследователски проект с научноизследователска организация със седалище в Република България, включена в регистъра по чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Разрешението по ал. 1 се издава за срок не по-кратък от една година. Когато срокът на договора за разработване на научноизследователски проект е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. договор, сключен с научноизследователската организация в Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Преди издаване на разрешението по ал. 1 дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършват проверка относно вписването на научноизследователската организация в регистъра по чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението, за което заявителят се уведомява писмено.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 1 на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на разрешението за пребиваване на научния работник, ако отговарят на условията по чл. 24, ал. 2.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава - членка на Европейския съюз, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава членка.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 7 приемащата научноизследователска организация в първата държава членка уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното провеждане на част от научното изследване на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 7 компетентните органи на първата държава членка уведомяват Република България за планирания престой и представят следните документи:

1. валидно разрешение за пребиваване;

2. редовен паспорт или заместващ го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка;

5. свидетелство за съдимост.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Планираният престой по ал. 7 може да се осъществи след изтичането на срока за възражение от страна на дирекция "Миграция" пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от получаване на комплектуваното уведомление.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) За членовете на семейството на чужденец, приет като научен работник в Република България по ал. 7, които желаят да го придружават на територията на Република България, се предоставят документите по ал. 9, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане, заедно с уведомлението по ал. 8.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение по ал. 1 може да получи и чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка, и който възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Република България за срок, по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години. За решението си Република България уведомява първата държава членка.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 12 чужденецът прилага документите по ал. 3, с изключение на визата по чл. 15, ал. 1.

(14) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно дирекция "Миграция" и чужденеца за предоставеното разрешение за продължително пребиваване по ал. 12. Дирекция "Миграция" уведомява чужденеца и първата държава членка в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 12.

(15) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 12, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка - за срока до изтичане на разрешението за пребиваване на научния работник на територията на Република България. За получаване на разрешението чужденецът подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по ал. 3, т. 1 - 5, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане.

(16) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се допуска едновременното уведомяване по ал. 8 и подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 12. Заявлението по ал. 12 може да се подаде, когато краткосрочната мобилност е започнала, не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока ѝ.

(17) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Когато научният работник или членовете на неговото семейство не отговарят или са престанали да отговарят на условията за издаване на разрешение за пребиваване по ал. 1, 6, 12 или 15, дирекция "Миграция" уведомява първата държава членка, разрешила пребиваването, с цел тяхното обратно приемане на нейна територия без забавяне и формалности. Това се отнася и за случаите, когато изтече срокът на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка, или то бъде отнето по време на пребиваването в Република България.

(18) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца може да получи и чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 или 12, който в срок до 7 работни дни след приключване на научноизследователски проект е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта, за което дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи следи служебно. Заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и се подава най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване.

(19) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 6, 12 и 15 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1030/2002". В случаите по ал. 1 в полето "тип разрешение" се отбелязва "научен работник". В случаите по ал. 12 разрешенията се издават със срок на валидност до две години, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "научен работник - мобилност".

Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България. Разрешението се издава за срок 18 месеца, когато се отнася за последната година от обучението.

(2) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България. Такива доказателства не се изискват в случаите по ал. 13;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. удостоверение за приемането му за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът ще се обучава през съответната година;

7. доказателство за платена такса за записване във висшето училище, което се представя след влизане на лицето на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1.

(3) Разрешение по ал. 1, без да притежават виза по чл. 15, ал. 1, могат да получат чужденците от български произход, които са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България и представят документ за български произход. Към заявлението освен документите по ал. 2 чужденецът прилага и удостоверение за раждане или удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане. Удостоверението за български произход се прилага, когато е невъзможно дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да приложат служебна справка от информационна система на Държавната агенция за българите в чужбина относно българския произход на чужденеца.

(4) Разрешение за продължително пребиваване за срока на обучението, но за не повече от две години, могат да получат чужденците-студенти, които ще провеждат част от обучението си на територията на Република България, притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, и са обхванати от програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или от споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, и имат право на влизане и престой с цел провеждане на част от обучението си във висше училище от една или няколко втори държави членки.

(5) Чужденецът-студент подава заявление за получаване на разрешение по ал. 4 по електронен път на адреса на дирекция "Миграция" или на националната точка за контакт по въпросите на мобилността, след като е бил приет в първата държава членка и веднага след като е узнал за планираната мобилност към Република България. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага следните документи, придружени от превод на български език:

1. документ, удостоверяващ, че чужденецът провежда част от обучението си в Република България в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, освен когато в рамките на своя курс на обучение чужденецът-студент е задължен да провежда част от занятията във висше училище, намиращо се на територията на друга държава членка;

2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България, както и планираната продължителност и датите на мобилността;

3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, в която чужденецът е приет като студент за целия период на мобилността;

4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква;

5. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

6. доказателства за осигурено жилище;

7. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висшето училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

8. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

9. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

(6) Заявлението по ал. 5 се разглежда в срок от 30 дни след неговото получаване. Дирекция "Миграция" може да поиска от компетентните органи на първата държава членка необходимите сведения относно престоя на чужденеца на нейната територия. Когато не е изпълнено едно от условията по ал. 5 или не е представен един от изискуемите документи, дирекция "Миграция" може да направи в 30-дневния срок възражение срещу мобилността на студента към територията на Република България. Възражението е в писмена форма и се изпраща незабавно до студента и до компетентните органи на първата държава членка. В последния случай студентът не се допуска на територията на Република България.

(7) В срок до 14 дни след влизането си на територията на Република България чужденецът по ал. 5 трябва да се яви в дирекция "Миграция" и да представи документ за платена държавна такса за издаване на разрешение за продължително пребиваване и копие на редовен паспорт или заместващ го документ.

(8) Разрешение по ал. 1 с цел провеждане на част от обучението си във висше училище на територията на Република България може да получи чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и не е обхванат от програма или от споразумение по ал. 4, след подаване на заявление по реда на ал. 2.

(9) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са ученици, приети за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за ученически обмен.

(10) Заявление за получаване на разрешение по ал. 9 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. удостоверение за прием на територията на страната за обучение в средната степен на образование;

3. доказателства за участие в програма за ученически обмен;

4. документи, издадени от организацията за ученически обмен, гарантиращи покриване на разходите му за издръжка, обучение, здраве и завръщане;

5. документи, удостоверяващи приема на ученика за целия срок на пребиваването му от семейство, отговарящо на определените условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен, в която участва, или в специален комплекс за настаняване в рамките на учебното заведение;

6. нотариално заверена декларация за съгласие на родителите или настойниците, или попечителите.

(11) Разрешение за продължително пребиваване за срока на стажа, но за не повече от една година могат да получат чужденците, които са стажанти по чл. 38а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(12) Заявление за получаване на разрешение по ал. 11 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. копие от трудов договор, който съдържа данни за продължителността на стажа, място и условия на провеждане на стажа;

7. удостоверение за програма за стаж;

8. удостоверение, че е преминал или ще премине езиково обучение за придобиване на необходимите знания за целите на стажа;

9. документ, удостоверяващ получена степен на висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или че е записал образователен курс, водещ до придобиване на степен за висше образование.

(13) След приключване на обучението си като студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България, може да получи разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца след подаване на заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага документите по ал. 2, т. 1 - 3 и документ от висшето училище за приключване на обучението си. Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи проверява служебно дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключване на обучението си във висшето училище е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Разрешението се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението.

(14) В случаите по ал. 1, 3, 4, 8, 9 и 11 срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ на чужденеца обхваща най-малко искания срок на пребиваване.

(15) Министерството на образованието и науката предоставя по служебен път на дирекция "Миграция" удостоверение за приемане на чужденец за обучение в Република България.

(16) Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13, се подават не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13, се разглеждат и решават в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(17) Дирекция "Миграция" и отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 7 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(18) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 3, 4, 8, 9, 11 и 13 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. В разрешенията по ал. 1, 3, 4 и 8 в полето "тип разрешение" се отбелязва "студент", в разрешенията по ал. 9 в полето "тип разрешение" се отбелязва "ученик", а в разрешенията по ал. 11 в полето "тип разрешение" се отбелязва "стажант".

(19) За решенията, взети въз основа на заявленията за пребиваване по реда на този член, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24з. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и незаконно пребиваващи чужденци, които са участници във висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс - до приключване на производството.

(2) Срокът на разрешеното пребиваване по ал. 1 не се отчита при изчисляване срока на пребиваване за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване.

Чл. 24и. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

(3) Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България и при последващо кандидатстване за разрешение по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване. При подаването на заявлението на заявителя се предоставя информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(5) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат:

1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;

2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;

4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:

а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец - работник;

б) представя копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет;

в) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;

5. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чужденеца, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

6. справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;

7. справка-декларация, подписана от работодателя за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца, посочени по месеци:

а) български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, включително с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, и членовете на техните семейства;

б) чужденци с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и на членовете на техните семейства;

в) чужденци, за които е предвидена заетост съгласно международен договор, по който Република България е страна;

г) чужденци, които са членове на семейство на български граждани;

д) чужденци, които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;

8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

9. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) заверено от работодателя копие на сключен срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на документа за пребиваване на работника - чужденец, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

10. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

11. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България засрок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;

12. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност;

13. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) извън случаите по т. 10 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване.

(6) Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж за заеманата длъжност. Изискването за представяне на документи по ал. 5, т. 5 и 7 не се прилага за:

1. чужденци, чиято заетост произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;

3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност - след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;

4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.

(7) Когато за упражняването на професията и дейността се изисква призната от български орган правоспособност, издадено разрешение или лиценз, към заявлението по ал. 4 се прилагат:

1. документ, издаден на основание чл. 213, ал. 4, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование - за преподавателите в училища;

2. лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор - за хазартна дейност;

3. удостоверение от съответната спортна федерация и национална спортна организация, че чужденецът има статут на професионален състезател съгласно изискванията на международната федерация по съответния вид спорт, притежава особени лични качества и висока степен на професионални умения и са налице основанията да бъде картотекиран в съответната спортна федерация или спортен клуб - за спортисти и треньори;

4. копие от спортната лицензия, издадена от министъра на младежта и спорта, или удостоверение от съответната лицензирана спортна федерация или национална спортна организация - за спортисти и треньори;

5. документ, издаден от Министерството на културата, за наличие на интерес от наемането на чужденци - за артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права.

(8) Когато заявлението по ал. 4 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция" и на териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност". Не по-късно от три дни след неговото подаване заявлението с документите се изпращат и в оригинал. В срока по изречение второ отдел/сектор/група "Миграция" извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща заедно със заявлението.

(9) Дирекция "Миграция" извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 5 - 7, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(10) Когато в срока по ал. 9 документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията, по които производството не е прекратено съгласно ал. 10, заедно с приложените документи, в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Заявленията и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 14 дни изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 15 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(12) В срок до 15 дни от постъпването на преписката по ал. 11 Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда, като при нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява дирекция "Миграция" и този срок спира да тече до получаване на документите или до отстраняване на нередовностите. Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за необходимостта от предоставяне на допълнителни документи или от отстраняване на нередовности и определя 7-дневен срок за това.

(13) Когато в 7-дневен срок допълнителните документи не бъдат предоставени или нередовностите не бъдат отстранени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(14) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Когато заявлението по ал. 4 е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 12, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(15) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 14, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 14 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция" и Държавна агенция "Национална сигурност".

(16) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта на чужденеца с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(17) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" в срок до три дни от представянето на документите по ал. 16. След издаване на разрешението се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "единно разрешение за пребиваване и работа".

(18) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" не може да бъде по-дълга от два месеца, като при фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължен с два месеца. В рамките на процедурата заявителят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление по ал. 4, което е основание за прекратяване на производството.

(19) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, настъпила в хода на процедурата за кандидатстване и за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване.

(20) За решенията, взети въз основа на заявлението, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24к. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава на чужденец, който отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежава виза по чл. 15, ал. 1.

(2) При кандидатстване за разрешението по ал. 1 чужденецът трябва да пребивава извън територията на Република България.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на периода от 9 месеца при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя.

(4) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл максималният срок по ал. 3.

(5) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.

(6) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонни работници, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(7) За издаване на разрешението по ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице подава писмено заявление в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

(8) Заявлението по ал. 7 се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; паспортът или заместващият го документ трябва да са издадени през последните 10 години и срокът им на валидност да обхваща най-малко срока на валидност на разрешението по ал. 1;

2. декларация от работодателя, че на чужденеца е осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичането на срока на договора или други доказателства за осигурено жилище;

3. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

4. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на документа за пребиваване на чужденеца, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

6. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

7. документ, от който е видно, че работодателят упражнява дейност в икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите сектори по чл. 25 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

8. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими;

9. (нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Когато заявлението по ал. 7 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция" и на Държавна агенция "Национална сигурност", като заявлението с приложените документи се изпращат в тридневен срок и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.

(10) Дирекция "Миграция" извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 8, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(11) Когато в срока по ал. 10 документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 7, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 8, т. 3 се изпращат и в оригинал. При кандидатстване за продължаване на сезонната заетост към заявлението се прилага и справка за разрешеното право на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 14 дни от постъпването им изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 17 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(13) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща или упълномощени от него длъжностни лица изпращат по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта. В случаите по ал. 5 този срок е 5-дневен.

(14) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 7-дневен срок по електронен път дирекция "Миграция". Срокът по ал. 13 спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.

(15) Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 14 и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в срока по изречение първо нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(16) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 13, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(17) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 16, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 16 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция".

(18) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(19) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в срок до три дни от представянето на документите по ал. 18.

(20) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава документ от дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "сезонен работник". При смяна на работодател и след представяне на становище от Агенцията по заетостта при спазване на условията, предвидени в ал. 7 - 15, се издава ново разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник и документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 със срок на валидност до срока на първоначално издаденото.

(21) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

(22) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не може да бъде по-дълга от два месеца.

(23) До приключване на производството работодателят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление, което е основание за прекратяване на производството.

(24) Когато заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на чужденеца обезщетение съгласно българското законодателство.

(25) За решенията, взети въз основа на заявлението по ал. 7, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(26) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) След изтичане на разрешения максимален период на пребиваване чужденецът може да продължи да пребивава на територията на Република България, ако му е издадено разрешение за пребиваване в Република България, различно от това по ал. 1, чл. 24и, чл. 33к и чл. 33п, без да е необходимо да напуска територията на страната.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от български произход;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2013 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец и пребивавали законно и непрекъснато за срок 5 години на територията на страната, като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по т. 6, 7 или 8 изискванията за пребиваване в страната не се прилагат;

3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца, като в случаите по чл. 24в се отчита само половината от времето на пребиваване;

6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на:

а) акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв.;

б) права по концесионни договори на територията на Република България със стойност на договора не по-малка от 1 000 000 лв.;

в) дялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лв. в колективни инвестиционни схеми с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:

аа) нетната стойност на активите на всяка колективна инвестиционна схема е на стойност не по-малка от 5 000 000 лв.;

бб) колективната инвестиционна схема е получила лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор;

вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в акции и/или облигации по буква "а";

г) дялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лв. в алтернативни инвестиционни фондове, установени в Република България, управлявани от лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:

аа) активите на всеки фонд са на стойност не по-малка от 3 000 000 лв.;

бб) алтернативните инвестиционни фондове и лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, са лицензирани или са регистрирани от Комисията за финансов надзор;

вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в български активи и инвестират единствено в дялове, акции и облигации на български дружества, включително акционерни дружества със специална инвестиционна цел;

7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., нова - ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) инвестирали в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на сума не по-малка от 2 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на иновациите и растежа;

8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;

9. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или са освободени от българско гражданство и желаят трайно да се установят на територията на страната;

10. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;

11. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали законно и непрекъснато на територията на Република България през последните пет години;

12. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1;

13. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа в съответствие с чл. 25в;

14. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца, родени и изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа като мярка за закрила;

15. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца, изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа като мярка за закрила;

16. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа; Министерството на иновациите и растежа издава удостоверението след мотивиране от страна на българското търговско дружество на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията;

17. (нова - ДВ, бр. 108 от 2013 г.) получили разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 19 и 20 и поддържали вложението в продължение на 5 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Редът за установяване на обстоятелствата и условията по ал. 1, както и условията и редът за извършване на проверката и оценката по ал. 7 и на предварителното одобрение за извършване на инвестиции, се определят с правилника за прилагане на закона. Обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се установяват от Българската агенция за инвестиции. Инвестициите по ал. 1, т. 6, букви "а", "в" и "г", както и тяхното поддържане, се удостоверяват от централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Централният депозитар на ценни книжа предоставя информацията на Българската агенция за инвестиции. За предоставяне на постоянно пребиваване се представя и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. Когато чужденецът е с предоставено продължително пребиваване на територията на страната, свидетелството за съдимост в Република България се прилага служебно от дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Заявление за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него лице взема решение по заявлението в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още два месеца. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) В случаите на ал. 1, т. 13 и 16, за целите на оценката при издаването на удостоверението от Министерството на иновациите и растежа могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, справките от Националната агенция за приходите, общините, и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събрани служебно.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Разрешение за постоянно пребиваване не могат да получат чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28а, освен когато на чужденци, навършили 18-годишна възраст, е предоставено разрешение за продължително пребиваване по хуманитарни причини.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Чужденец, който кандидатства за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване по ал. 1, т. 6, извършва инвестиция след проверка и оценка от Българската агенция за инвестиции на представените от него документи:

1. които идентифицират лицето по безспорен начин;

2. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) за налични средства в размер, не по-малък от минималния праг за съответната инвестиция, внесени по негова платежна сметка;

3. които показват ясен произход на средствата за инвестицията;

4. които показват дали чужденецът е видна политическа личност съгласно чл. 36 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

5. за трудова, професионална и инвестиционна дейност;

6. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.

(8) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Чужденецът предоставя при необходимост и други документи и информация, изискани от Българската агенция за инвестиции.

(9) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване предоставят на Българската агенция за инвестиции становище въз основа на информацията по чл. 10 съгласно тяхната компетентност.

(10) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Предварителното одобрение за извършване на инвестиции, издадено от Българската агенция за инвестиции въз основа на проверката и оценката по ал. 7, не е основание за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 или за предоставяне право на пребиваване.

(11) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Инвестициите по ал. 1, т. 6, 8 и 16 трябва да бъдат поддържани над изискуемия в закона минимален размер за срок от 5 години от датата на предоставяне на право на постоянно пребиваване. Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България декларират незабавно пред Българската агенция за инвестиции, съответно Министерството на иновациите и растежа, всяка промяна на обстоятелствата по извършените от тях инвестиции и предоставят доказателства за това. След изтичане на срока от 5 години чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България имат право да прекратят или да променят своята инвестиция, без това да засяга предоставеното право на постоянно пребиваване.

(12) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Придобитите права и активи в резултат от инвестициите по ал. 1, т. 6 и 8 не може да се използват за обезпечение на кредити към кредитни и финансови институции за срока по ал. 11.

(13) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Последващият контрол на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се извършва от Българската агенция за инвестиции, а по ал. 1, т. 7, 13 и 16 - от Министерството на иновациите и растежа.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта или е налице държавен интерес.

Чл. 25г. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) Член на семейството на български гражданин, на когото е разрешено продължително пребиваване по реда на чл. 24м, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с българския гражданин или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 24, ал. 9, 10 и 11.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) За издаване на карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, която да удостовери правото му на постоянно пребиваване, лицето по ал. 1 подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, или до областните дирекции на МВР два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, която удостоверява правото му на постоянно пребиваване, се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 18 - 23 и 26.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р и 24с, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Преценката за отказ на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:

1. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че съпрузите или осиновеният и осиновителят не живеят заедно;

2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;

3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;

4. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или осиновения (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;

5. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че съпрузите или осиновеният и осиновителят не говорят на език, разбираем и от двамата;

6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;

7. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) наличието на предишни бракове или осиновявания, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците;

8. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че бракът е сключен или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за пребиваване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.

(6) (*) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 разрешение за пребиваване може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или свързани с изпълнението на международни задължения след консултиране с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Появата на заболявания след първоначалното издаване на разрешение за пребиваване съгласно глава трета "а" на чужденец и на членовете на неговото семейство, както и след издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството на чужденец на основание събиране на семейството, не може да бъде основание за отказ за продължаване срока на пребиваване.

(8) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказът за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване не може да се основава на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 8. При преценка на отказ за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване се отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца в Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, съществуващи връзки в страната или липсата на връзки с държавата по произход.

(9) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени.

(10) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Отказва се продължаване на срока на пребиваване, когато чужденецът пребивава на територията на Република България за цели, различни от тези, за които е било разрешено пребиваването му - в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21, чл. 24б, 24в, 24п и 24с, с изключение на чл. 24б, ал. 18 и чл. 24в, ал. 13.

(11) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи сезира Държавна агенция "Национална сигурност" и органите на прокуратурата.

(12) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(13) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Мотивите за отказите за издаване на разрешения за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) При разглеждане на заявление за издаване на разрешение за пребиваване или за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец, по отношение на когото друга държава членка е въвела в Шенгенската информационна система (ШИС) сигнал за връщане или сигнал за отказ за влизане и пребиваване, службите за административен контрол на чужденците провеждат предварителни консултации със съответната държава членка съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ, L 312/1 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1860", и чл. 27 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ОВ, L 312/14 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1861".

(2) За резултата от проведените предварителни консултации по ал. 1 се информират държавните органи, участващи в процедурите по разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за пребиваване, за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) (1) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за извънредни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

(2) Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена шенгенска виза може да се удължи до 90 дни в рамките на 180 дни, ако чужденецът представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса.

(3) Териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначално издадената, освен ако в решението за удължаване на валидността на визата компетентният орган не я ограничи изрично до територията на Република България.

(4) Дирекция "Миграция", отдел/сектор/групи "Миграция" при СДВР и ОДМВР удължават срока на валидност на визата на чужденец, който се намира на територия Република България към момента на подаване на заявлението за удължаване. За всяко удължаване на шенгенска виза се уведомява Държавна агенция "Национална сигурност", като се посочват причините, мотивите и срокът за удължаване на валидността или на продължителността на престоя.

(5) Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага и следните документи:

1. паспорт или заместващ го документ за пътуване със срок на валидност, надвишаващ минимум с три месеца срока на исканото удължаване на визата, както и копия от страниците със снимката и личните данни;

2. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата;

3. документи, доказващи наличието на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер или обосноваващи наличието на сериозни лични причини по смисъла на ал. 1 и 2.

(6) Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

(7) Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във Визовата информационна система съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) (OB, L 218/60 от 13 август 2008 г.).

(8) Срокът на пребиваване на лице по чл. 23а може да бъде продължен от Министерството на външните работи без спазване на ограниченията по ал. 1 и 2 по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило краткосрочно подслон на чужденец, в срок до 3 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Лицата, извършващи хотелиерство, при настаняване на чужденец го регистрират незабавно в регистъра по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма, в който вписват пълния брой имена на чужденеца, посочени в паспорта или заместващия го документ за пътуване, датата и годината на раждане, гражданството, номера на паспорта или на заместващия го документ за пътуване, както и периода на пребиваването му в туристическия обект.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) При промяна на адреса на пребиваване чужденци с предоставено право на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България са длъжни в 30-дневен срок да заявят това обстоятелство пред службите за административен контрол на чужденци и да подадат заявление за издаване на български личен документ.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Пребиваването в Република България на лицата по чл. 18, ал. 2 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:

1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;

2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;

4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, връщане или екстрадиране от страната;

5. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.

(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България:

1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;

2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение;

3. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с друга цел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Разрешение за продължително пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:

1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;

2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;

3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение;

4. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) документи относно обстоятелствата по чл. 24, ал. 2.

Чл. 33к. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и:

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип "Синя карта на ЕС", или

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) на които е предоставена международна закрила в Република България или държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца. Разрешението по изречение първо може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава от работодателя или от упълномощено от него лице или от чужденеца на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. При първоначално кандидатстване за Синя карта на ЕС не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България, ако има разрешено продължително пребиваване в страната. Заявлението за картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.

(4) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат в зависимост от начина на подаване по ал. 3, на хартиен носител или в електронен формат:

1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;

2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. В случаите по ал. 1, т. 2 свидетелството за съдимост се издава от държавата, която е предоставила статут на международна закрила на чужденеца;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип "Синя карта на ЕС", съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;

4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:

а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец - работник;

б) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и/или опит на работника - чужденец, легализирани по съответния ред и придружени със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи превод на български език, съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.;

6. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление;

7. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

8. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

9. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца или до издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване;

10. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими;

11. (нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) извън случаите по т. 8 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване.

(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Когато заявлението по ал. 5 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция", придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" извършва проверка на документите по ал. 5, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 10-дневен срок за предоставяне на документите. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

(8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта и Държавна агенция "Национална сигурност" заявленията по ал. 5, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 10-дневен срок от подаване на заявлението. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция "Национална сигурност", която в 10-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 13 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище относно наличието или липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 10 дни уведомява по електронен път дирекция "Миграция". Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок дирекция "Миграция" за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи. Срокът по ал. 9 спира да тече до получаване на изискваните документи.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 10 и определя 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на заявителя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 9, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) В срок до 30 дни от изпращането на съобщението по ал. 12 чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 в случаите по ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция".

(14) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 5 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца - до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(15) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до три дни от представянето на документите по ал. 14, когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице.

(16) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.

(17) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При правна и фактическа сложност срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с още 15 дни, за което писмено се уведомява работодателят или чужденецът. При необходимост се изисква да се представят документи и информация в 13-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение по ал. 1 се прекратява.

(18) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "Синя карта на ЕС". При смяна на работодател се прилагат ал. 26 при смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост или ал. 27 при смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост.

(19) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" не може да бъде по-дълга от три месеца.

(20) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

(21) Разрешение по ал. 1 не се издава на чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24м, както и на членове на семейството на граждани на Европейския съюз, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(22) За решенията, взети въз основа на заявлението, работодателят и чужденецът се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(23) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) На притежателя на Синя карта на ЕС, издадена въз основа на висока степен на професионални умения по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 1, буква "в" от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "[Длъжност извън тези по чл. 17, ал. 2, буква "б" от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност]".

(24) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) На притежателя на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила по смисъла на ал. 1, т. 2, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "Международна закрила, предоставена от [името на държавата членка] на [дата]". При оттегляне на предоставената международна закрила на притежателя на Синя карта на ЕС се издава ново разрешение за пребиваване без вписване на забележката по изречение първо.

(25) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Дирекция "Миграция" уведомява държавата - членка на Европейския съюз, която е предоставила международната закрила, че има подадено заявление за издаване на Синя карта на ЕС в Република България, като отправя искане за потвърждаване дали чужденецът все още се ползва с международна закрила към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Когато предоставената закрила е оттеглена с окончателно решение, Република България не вписва забележката по ал. 24. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет уведомява дирекция "Миграция" за настъпило прехвърляне в отговорността за международната закрила на притежателя на Синя карта на ЕС с цел изменение на забележката в документа, издаден съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 в тримесечен срок от прехвърлянето, като в полето "Забележка" на Синята карта на ЕС се вписва "Международна закрила, предоставена от България на (дата).

(26) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При смяна на работодател съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за смяна на работодател на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 - 8. След предоставяне в 7-дневен срок на становище от Агенция по заетостта по обстоятелствата по изречение първо, които са се променили, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до 30 дни от подаване на заявлението.

(27) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си по облекчена процедура.

(28) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) В случаите по ал. 27 новият работодател подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 6 и 7. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Дирекция "Миграция" уведомява Държавна агенция "Национална сигурност" за промяната.

(29) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени заеманата длъжност в същия сектор по облекчена процедура, като работодателят подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 7 и 8. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

(30) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Алинея 1 не се прилага за чужденци:

1. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя молба или се ползват с временна закрила;

2. които са подали молба за убежище и очакват решение по своята молба;

3. които кандидатстват за пребиваване в Република България в качеството на научни работници с цел провеждане на научноизследователски проект;

4. които имат в друга държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице;

5. чието експулсиране е било временно отложено поради фактически или правни основания;

6. които са командировани, за периода на командироването им на територията на Република България;

7. които по силата на споразумения между Европейския съюз и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на паспорти и заместващи ги документи за пътуване, които им дават право да напускат страната.

Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци.

(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:

1. визовия контрол на чужди граждани;

2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;

3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) чужденците, търсещи или получили закрила на територията на Република България;

4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;

5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;

6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на дирекция "Миграция" цялата информация по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:

1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;

2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;

3. постоянен адрес в Република България;

4. настоящ адрес в Република България;

5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);

6. цел на пребиваването в Република България;

7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);

8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;

9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);

10. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) решения за получаване на закрила на територията на Република България (дата и номер);

11. срок на пребиваване в Република България;

12. семейно положение;

13. съпруг (съпруга);

14. деца до 18-годишна възраст;

15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;

16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;

17. влизания и излизания във и от Република България;

18. домакин;

19. туристически ваучери;

20. професия и месторабота;

21. наложени мерки за административна принуда;

22. служебни данни;

23. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) биометрични данни - снимки и 10 пръстови отпечатъка;

24. (предишна т. 23 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) други данни, посочени в закон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" ползва информацията от регистъра по ал. 1 за изпълнение на законовите ѝ функции по ред, определен в съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

Чл. 59. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват обмен на данни с органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на функциите си по налагане и отмяна на принудителни административни мерки.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.