Член 5

Преминаване на външни граници

1. Външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.

Държавите членки изпращат списъци с гранично-пропускателните си пунктове на Комисията в съответствие с член 39.

2. Чрез дерогация от параграф 1 могат да бъдат допуснати изключения от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:

а) за лица или групи лица, когато съществува специална необходимост за извънредно преминаване на външните граници извън гранично-пропускателните пунктове или извън определеното работно време, при условие че притежават разрешенията, изисквани съгласно националното право, и че не съществува конфликт с интересите на обществения ред и вътрешната сигурност на държавите членки. Държавите членки могат да включват конкретни договорености в двустранни споразумения. Общите изключения, предвидени в националното право и в двустранните споразумения, се съобщават на Комисията съгласно член 39;

б) за лица или групи лица в случай на непредвидена извънредна ситуация;

в) в съответствие със специфичните правила, установени в членове 19 и 20 във връзка с приложения VI и VII.

3. Без да се засягат изключенията, предвидени в параграф 2, или задълженията на държавите членки за международна закрила, те въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Когато голям брой мигранти се опитват да преминат техните външни граници по неразрешен начин, масово и с използване на сила, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за опазване на сигурността, законността и реда.

4. Държавите членки могат, по-специално в ситуация, характеризираща се с инструментализиране на мигранти съгласно член 1, параграф 4, буква б), първо изречение от Регламент (ЕС) 2024/1359 на Европейския парламент и на Съвета , временно да затворят конкретни гранични контролно-пропускателни пунктове, включени в списъците по параграф 1 от настоящия член, или да ограничат тяхното работно време, когато обстоятелствата го налагат.

Всички мерки съгласно първа алинея от настоящия параграф и параграф 3, втора алинея от настоящия член, се прилагат по пропорционален начин и като се отчитат в пълна степен правата на:

а)лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б)гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета , лицата, които имат право на пребиваване съгласно други актове на Съюза или съгласно националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства; и

в)гражданите на трети страни, търсещи международна закрила.

Член 6

Условия за влизане на граждани на трети страни

1. При планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия:

а) да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата и който отговаря на следните критерии:

i) срокът му на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите членки; при надлежно обосновани извънредни случаи това задължение може да отпадне;

ii) издаден е в рамките на предходните 10 години;

б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета , с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване;

в) да обосноват целта и условията на планирания престой и това, че разполагат с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано тяхното приемане, или че са в състояние законно да придобият тези средства;

г) да не са регистрирани в ШИС като лица, за които има сигнал за отказ за влизане;

д) не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите членки, по-специално да не са регистрирани в националните бази данни на държавите членки като лица, на които не се разрешава влизане на същите основания;

е) те предоставят биометрични данни, ако това е необходимо за:

i) създаването на личното досие в СВИ в съответствие с членове 16 и 17 от Регламент (ЕС) 2017/2226;

ii) извършването на гранични проверки в съответствие с член 8, параграф 3, буква а), подточка i) и буква ж), подточка i) от настоящия регламент, член 23, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета . 1а. Срокът от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, посочен в параграф 1 от настоящия член, се изчислява като единен срок за държавите членки, които използват СВИ въз основа Регламент (ЕС) 2017/2226. Този срок се изчислява поотделно за всяка от държавите членки, които не прилагат СВИ.

2. За целите на прилагането на параграф 1 датата на влизане се определя като първия ден от престоя на територията на държавите членки, а датата на излизане — като последния ден от престоя на територията на държавите членки. При изчисляването на продължителността на престоя на територията на държавите членки не се вземат предвид периодите на престой, разрешени съгласно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване.

3. Приложение I съдържа неизчерпателен списък на подкрепящите документи, които граничният служител може да поиска от гражданин на трета страна с цел да удостовери, че отговаря на условията по параграф 1, буква в).

4. Средствата за издръжка се преценяват с оглед продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответните държави членки за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя.

Държавите членки изпращат на Комисията справки за референтни стойности в съответствие с член 39.

Оценката за достатъчни средства за издръжка може да се основава на пари в брой, пътни чекове и кредитни карти, които притежават гражданите на трети страни. Декларации за спонсорство, когато такива декларации се изискват от съответното национално законодателство, и писма за гаранция от домакина, както са определени в съответното вътрешно право, когато гражданинът на трета стана гостува на дадено лице, могат също да представляват доказателства за достатъчни средства за издръжка.

5. Чрез дерогация от параграф 1:

а) на граждани на трети страни, които не отговарят на всички условия, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, се разрешава влизане на териториите на другите държави членки с цел транзитно преминаване, така че да могат да достигнат територията на държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за дългосрочно пребиваване, освен ако имената им не са включени в националния списък на сигнали на държавата членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат, и ако сигналът е придружен от указание за отказ за влизане или транзитно преминаване;

б) на граждани на трети страни, които отговарят на условията, посочени в параграф 1, с изключение на предвиденото в буква б), и които се явят на границата, може да бъде разрешено влизане на териториите на държавите членки, ако на границата им бъде издадена виза в съответствие с членове 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (

10 ). Държавите членки съставят статистика за издадените на границата визи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕО) № 810/2009 и приложение XII към него.

В случай че не е възможно да се прикрепи виза към даден документ, визата по изключение се поставя на отделен лист, прикрепен към документа. В такъв случай се използва единният формат на формуляри за поставяне на виза, установен с Регламент (ЕО) № 333/2002 на Съвета (

11 ); в) държава членкаможе да разреши влизане на граждани на трети страни, които не отговарят на едно или повече условия по параграф 1, по хуманитарни причини или такива, свързани с национален интерес, или поради международни задължения. Когато името на гражданина на трета страна попада в обхвата на параграф 1, буква г), държавата членка, която разрешава влизането му на своя територия, уведомява за това останалите държави членки.

Член 6а

Граждани на трети страни, за които трябва да се въвеждат данни в СВИ

1. При влизане и излизане в СВИ се въвеждат данни на следните категории лица в съответствие с членове 16, 17, 19 и 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226:

а) граждани на трети страни, допуснати за краткосрочен престой съгласно член 6, параграф 1 от настоящия регламент;

б) граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО и които не притежават карта за пребиваване съгласно посочената директива;

в) граждани на трети страни, които:

i) са членове на семейството на гражданин на трета страна, който се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на граждани на Съюза, по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета държава, от друга страна; и

ii) които не притежават карта зa пребиваване съгласно Директива 2004/38/ЕО, или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002.

2. Данните за граждани на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано в съответствие с член 14 от настоящия регламент, се въвеждат в СВИ в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3. В СВИ не се въвеждат данни за следните категории лица:

а) граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, за които се прилага Директива 2004/38/ЕО и които притежават карта за пребиваване съгласно посочената директива, независимо дали придружават или се присъединяват към този гражданин на Съюза;

б) граждани на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на трета страна, независимо дали придружават или се присъединяват към този гражданин на трета страна, когато:

i) този гражданин на трета страна се ползва от правото на свободно движение, равностойно на това на граждани на Съюза, по силата на споразумение между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и трета държава, от друга страна, и

ii) тези граждани от трета страна притежават карта зa пребиваване съгласно Директива 2004/38/ЕО, или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002;

в) притежателите на разрешения за пребиваване, посочени в член 2, точка 16, различни от обхванатите от букви а) и б) от настоящия параграф;

г) притежателите на визи за дългосрочно пребиваване;

д) граждани на трети страни, упражняващи правото си на мобилност в съответствие с Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (

*1 ) или Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета (

*2 ); е) ►C1 гражданите на Андора, Монако и Сан Марино и притежателите на паспорт, издаден от града държава Ватикан или Светия престол; ◄

ж) лицата или категориите лица, които са освободени от гранични проверки или се ползват от специални правила във връзка с гранични проверки, а именно:

i) държавни глави, правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство, в съответствие с приложение VII, точка 1;

ii) пилоти на самолети и други членове на екипажа в съответствие с приложение VII, точка 2;

iii)

моряци в съответствие с приложение VII, точка 3 и моряци, които присъстват на територията на дадена държава членка единствено когато корабът им влиза в пристанище, и то в зоната на това пристанище;

iv) презгранични работници в съответствие с приложение VII, точка 5;

v) спасителни служби, полиция, пожарни екипи, които действат в извънредни ситуации, и гранични служители в съответствие с приложение VII, точка 7;

vi) офшорни работници в съответствие с приложение VII, точка 8;

vii)

членовете на екипажа и пътниците на круизни кораби в съответствие с приложение VI, точки 3.2.1, 3.2.2 и 3.2.3;

viii)

лица на борда на плавателни съдове за развлечение, които не подлежат на гранични проверки в съответствие с приложение VI, точки 3.2.4, 3.2.5 и 3.2.6;

з) лица, които се ползват от дерогация от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време в съответствие с член 5, параграф 2;

и) лица, които представят валидно разрешение за местен граничен трафик за преминаването на границите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета (

*3 ); й) членове на екипажа на пътническите и товарните международни влакове;

к) лица, които представят за преминаването на границата:

i) валиден документ за улеснен транзит с влак, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003 на Съвета (

*4 ); или

ii) валиден документ за улеснен транзит, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, при условие че осъществяват транзита с влак и не слизат на територията на държава членка.

Член 7

Извършване на гранични проверки

1. При изпълнението на своите задължения граничните служители изцяло зачитат човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица.

Всички мерки, които предприемат при изпълнение на задълженията си, трябва да са пропорционални на целите, преследвани с тях.

2. При извършване на гранични проверки граничните служители не дискриминират лицата на основание пол, раса или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждания, възраст или сексуална ориентация.

Член 8

Гранични проверки на лица

1. При преминаване на външни граници се извършват проверки от граничните служители. Проверките се извършват в съответствие с настоящата глава.

Проверките могат също така да включват проверки на превозните средства и предметите във владение на лицата, които пресичат границата. По отношение на провеждани претърсвания се прилага законодателството на съответната държава членка.

2. При влизане и при излизане лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение, подлежат на следните проверки:

а) проверка на самоличността и гражданството на лицето и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:

1) ШИС;

2) базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;

3) националните бази данни, съдържащи информация за пътни документи, които са били откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни.

Ако в пътния документ се съдържа електронен носител на запаметена информация (чип), автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения, освен ако това технически е невъзможно или, ако става дума за пътен документ, издаден от трета страна, е невъзможно поради липсата на валидни удостоверения.

б) проверка дали лицето, което съгласно правото на Съюза се ползва с право на свободно движение, не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки, включително чрез извършване на справка в ШИС и съответни други бази данни на Съюза. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол.

При наличие на съмнения относно автентичността на пътния документ или самоличността на неговия притежател се проверява поне един от биометричните идентификатори, които са интегрирани в паспортите и пътните документи, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2252/2004. Когато е възможно, такава проверка се извършва и по отношение на пътните документи, които не са обхванати от посочения регламент.

За лица, чието влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент.

2а. Когато проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), биха имали непропорционално въздействие върху потока на движение, дадена държава членка може да вземе решение да извършва такива проверки целево на определени гранични контролно-пропускателни пунктове, вследствие на оценка на рисковете, свързани с обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки.

Обхватът и продължителността на временното ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни не надвишават строго необходимото и се определят в съответствие с оценка на риска, извършена от съответната държава членка. В оценката на риска се посочват причините за такова временно ограничаване на проверките до целеви проверки в базите данни, взема се предвид, inter alia, непропорционалното въздействие върху потока на движението и се предоставят статистически данни за пътниците и инцидентите, свързани с трансграничната престъпност. Оценката на риска се актуализира редовно.

Лица, които по принцип не подлежат на целеви проверки в базите данни, подлежат, като минимум, на проверка с цел установяване на тяхната самоличност въз основа на представянето или показването на пътни документи. Тази проверка се състои от бърза и целенасочена проверка на валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително проверка за наличие на признаци за фалшификация или подправяне, когато е подходящо чрез използване на технически устройства, и в случай на съмнения относно пътния документ или когато са налице признаци, че това лице може да представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на държавите членки, граничните служители извършват справка в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б).

Съответната държава членка незабавно предава оценката си на риска и нейните актуализации на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (

12 ) и на всеки шест месеца докладва на Комисията и на Агенцията относно извършването на целеви проверки в базите данни. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея.

2б. Когато държава членка възнамерява да извърши целеви проверки в базите данни съгласно параграф 2а, тя съответно незабавно уведомява другите държави членки, Агенцията и Комисията. Съответната държава членка може да вземе решение за класифициране на оценката на риска или на части от нея.

В случай че държавите членки, Агенцията или Комисията имат опасения във връзка с намерението за извършване на целеви проверки в базите данни, те незабавно уведомяват въпросната държава членка за тези опасения. Въпросната държава членка взема под внимание тези опасения.

2в. До 8 април 2019 г. Комисията предава на Европейския парламент и на Съвета оценка на прилагането и резултатите от параграф 2.

2г. По отношение на въздушните граници параграфи 2a и 2б се прилагат за максимален преходен период от шест месеца от 7 април 2017 г.

В изключителни случаи, когато на конкретно летище съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период от време за адаптиране, за да се даде възможност за извършването на системни проверки в базите данни без непропорционално въздействие върху потока на движение, шестмесечният преходен период, посочен в първа алинея, може да се удължи за това конкретно летище най-много с 18 месеца в съответствие с процедурата, посочена в трета алинея.

За тази цел най-късно три месеца преди изтичането на преходния период, посочен в първа алинея, държавата членка уведомява Комисията, Агенцията и другите държави членки за специфичните инфраструктурни затруднения на съответното летище, предвидените мерки за тяхното отстраняване и необходимия срок за изпълнението им.

Когато съществуват специфични инфраструктурни затруднения, които изискват по-дълъг период за адаптиране, в рамките на един месец от получаване на уведомлението, посочено в трета алинея и след консултиране с Агенцията, Комисията разрешава на съответната държава членка да удължи преходния период за съответното летище и, когато е приложимо, определя продължителността на това удължаване.

2д. Проверките в базите данни, посочени в параграф 2, букви а) и б), могат да се извършват предварително на основа на данните за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО на Съвета (

13 ) или в съответствие с друго право на Съюза или национално право.

Когато такива проверки бъдат извършени предварително на основа на такива данни за пътниците, предварително получените данни се сверяват на граничния контролно-пропускателен пункт спрямо данните в пътния документ. Самоличността и гражданството на въпросното лице, както и автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата също са предмет на проверка.

2е. Чрез дерогация от параграф 2 лицата, които съгласно правото на Съюза се ползват с право на свободно движение и които преминават вътрешните сухопътни граници на държавите членки, за които проверката в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена успешно, но за които решението относно отмяната на проверките по вътрешните им граници съгласно относимите разпоредби на съответните актове за присъединяване все още не е взето, може да подлежат на посочените в параграф 2 проверки при излизане само на несистемна основа, въз основа на оценка на риска.

3. При влизане и излизане гражданите на трети страни подлежат на цялостни проверки, както следва:

а) обстойната проверка при влизане включва проверка на условията за влизане, установени в член 6, параграф 1, и когато е приложимо, на документите, които удостоверяват пребиваване и упражняване на професионална дейност. Това включва подробна проверка, обхващаща следните аспекти:

i) проверка на самоличността и гражданството на гражданина на трета държава и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:

1) ШИС;

2) базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;

3) националните бази данни, съдържащи информация за пътни документи, които са били откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни.

При паспорти и пътни документи, съдържащи електронен носител на запаметена информация (чип), се проверява автентичността и целостта на данните в чипа, при положение че са налице валидни сертификати.

С изключение на гражданите на трети страни, които имат лично досие, вече регистрирано в СВИ, когато пътният документ съдържа портретна снимка, записана на електронния носител на запаметена информация (чип), и до портретната снимка може да бъде осъществен технически достъп, тази проверка включва проверка на портретната снимка чрез електронно сравняване на портретната снимка с портретната снимка на съответния гражданин на трета страна, направена на място. Ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа);

ii) проверка дали пътният документ е придружен, където е приложимо, от изискваната виза или разрешение за пребиваване;

iii)

за лица, чието влизане или отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността им в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент;

iiia)

за лица, чието влизане или отказ за влизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка дали гражданинът на трета страна не е достигнал или превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, а за граждани на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза, проверка дали са спазили максималния брой разрешени влизания, чрез справка в СВИ в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) 2017/2226;

iv) проверка по отношение мястото на заминаване и дестинацията на съответния гражданин на трета страна и целта на планирания престой, като се проверяват при необходимост съответните подкрепящи документи;

v) проверка дали съответният гражданин на трета страна разполага с достатъчно средства за издръжка за срока и целта на планирания престой, за завръщането си в държавата на произход или за транзита към трета държава, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства;

vi) проверка дали съответният гражданин на трета държава, неговите превозни средства и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки. Тази проверка включва пряка справка с данните и списъците със сигнали за лица и при необходимост предмети, включени в ШИС и съответни други бази данни на Съюза, и действието, което следва да се извърши, ако има такова, в резултат на сигнала. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол;

б) ако гражданинът на трета страна притежава виза съгласно член 6, параграф 1, буква б), обстойната проверка при влизане включва също проверка на самоличността на притежателя на визата и на автентичността на визата чрез справка във Визовата информационна система (ВИС) съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008;

бб) ако гражданинът на трета страна притежава виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, обстойната проверка при влизане включва проверка на самоличността на притежателя на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване и на автентичността и валидността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване чрез справка във ВИС съгласно член 22ж от Регламент (ЕО) № 767/2008;

Когато проверката на идентичността на притежателя на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, или на автентичността и валидността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване не даде резултат или когато са налице съмнения относно самоличността на притежателя, автентичността на визата за дългосрочно пребиваване или разрешението за пребиваване или на документа за пътуване, надлежно оправомощените служители на компетентните органи извършват проверка на чипа на документа;

—————

ж) обстойната проверка на излизане се състои във:

i) проверка на самоличността и гражданството на гражданина на трета страна и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, включително посредством справка в съответните бази данни, и по-специално:

1) в ШИС;

2) в базата данни на Интерпол за откраднати и изгубени пътни документи;

3) в национални бази данни, съдържащи информация за откраднати, незаконно присвоени, изгубени или невалидни пътни документи.

При паспорти и пътни документи, съдържащи електронен носител на запаметена информация (чип), се проверява автентичността и целостта на данните в електронния носител на запаметена информация (чипа), при положение че са налице валидни сертификати.

С изключение на гражданите на трети страни, които имат лично досие, вече регистрирано в СВИ, когато пътният документ съдържа портретна снимка, записана на електронния носител (чип), и до записаната в чипа портретна снимка може да бъде осъществен технически достъп, тази проверка включва проверка на записаната в чипа портретна снимка чрез електронно сравняване на снимката с портретната снимка на съответния гражданин на трета страна, направена на място. Ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа);

ii) проверка дали съответният гражданин на трета държава не се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки, включително чрез извършване на справка в ШИС и съответни други бази данни на Съюза. Това не засяга справката с националните бази данни и базите данни на Интерпол;

iii)

за лица, чието излизане подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а от настоящия регламент, се извършва проверка на самоличността им в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е приложимо, се установява самоличността в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент;

iv) за лица, чието излизане подлежи на регистрация в СВИ съгласно член 6а от настоящия регламент, проверка дали гражданинът на трета страна не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки чрез справка в СВИ в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226;

з) допълнително към проверките, посочени в буква ж), цялостните проверки на излизане могат също така да включват:

i) проверка дали лицето притежава валидна виза, ако се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване; тази проверка може да включва справка във ВИС в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008;

—————

—————

и) с цел установяване на самоличността на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите членки, може да се направи справка във ВИС в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 767/2008, както и в СВИ в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226;

иа) проверките в базите данни, посочени в буква а), подточки i) и vi) и буква ж), могат да се извършват предварително въз основа на данните за пътниците, получени в съответствие с Директива 2004/82/ЕО или с друго право на Съюза или национално право.

Когато такива проверки бъдат извършени предварително въз основа на такива данни за пътниците, предварително получените данни се сверяват на граничния контролно-пропускателен пункт спрямо данните в пътния документ. Самоличността и гражданството на въпросното лице, както и на автентичността и валидността на пътния документ за преминаване на границата, също са предмет на проверка;

иб) при наличие на съмнения относно автентичността на пътния документ или самоличността на гражданина на трета държава, проверките включват при възможност проверка на поне един от биометричните идентификатори, интегрирани в пътните документи.

4. При наличието на помещения и при молба на гражданин на трета страна тези проверки се извършват в отделно помещение.

4a. Когато в началото или в края, консултация на относимите бази данни, включително на детектора за множество самоличности чрез европейския портал за търсене, създаден с член 25, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета (

14 ), съответно доведе до жълта връзка или откриe червена връзка, граничният служител извършва справка в общото хранилище на данни за самоличност, създадено с член 17, параграф 1 от настоящия регламент, или в ШИС, или извършва и двете справки, за да прецени различията в свързаните данни за самоличност или данните от документите за пътуване. Граничния служител извършва всяка допълнителна проверка, необходима за вземането на решение относно статуса и цвета на връзката.

В съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 настоящият параграф се прилага само от момента на пускане в експлоатация на детектора за множество самоличности съгласно член 72, параграф 4 от посочения регламент.

5. Без да се засяга втора алинея, граждани на трети страни, които подлежат на цялостни проверки на втора линия, получават информация в писмен вид на език, който разбират или за който може основателно да се предположи, че разбират, или по друг ефективен начин, като се посочват целта и процедурата при такава проверка.

Тази информация е на разположение на всички официални езици на Съюза, както и на езика/ците на страната или страните, граничещи със съответната държава членка, и указва, че гражданинът на трета страна може да поиска името или служебния личен номер на граничния служител, който извършва цялостната проверка на втора линия, името на гранично-пропускателния пункт и датата, на която е премината границата.

6. Проверки на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, се извършват в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.

7. Приложение II съдържа подробни правила относно информацията, която се въвежда.

8. Когато се прилага член 5, параграф 2, буква а) или б), държавите членки могат също така да предвидят дерогации от правилата, установени в настоящия член.

9. Гражданинът на трета страна бива информиран за максималния брой дни на разрешен престой, в който се вземат предвид броят на влизанията и продължителността на престоя, разрешени от визата. Тази информация се предоставя от граничната охрана в момента на граничната проверка или посредством оборудване, монтирано на граничен контролно-пропускателен пункт, даващи възможност на гражданина на трета страна да използва уеб услугата, посочена в член 13, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

Член 8а

Използване на системи за самообслужване за предварително регистриране на данни в СВИ

1. Лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, могат да използват системи за самообслужване с цел предварително регистриране в СВИ на данните, посочени в параграф 4, буква а) от настоящия член, при условие че са спазени всички от следните условия:

а) пътният документ съдържа електронен носител на запаметена информация (чип) и автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения;

б) пътният документ съдържа портретна снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), до която може да бъде осъществен технически достъп чрез системата за самообслужване с цел проверка на самоличността на притежателя на пътния документ чрез сравняване на портретната снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), с портретната снимка, направена на място; ако е възможно от техническа и правна гледна точка, тази проверка може да се извърши чрез проверка на пръстови отпечатъци, снети на място, спрямо отпечатъците, записани в електронния носител на запаметена информация (чипа) на пътния документ.

2. Съгласно параграф 1 от настоящия член системата за самообслужване проверява дали лицето има предходна регистрация в СВИ и проверява самоличността на гражданина на трета страна в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3. В съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 системата за самообслужване установява самоличността в съответствие с член 27 от посочения регламент.

Освен това в съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 когато се установява самоличността в СВИ:

а)за граждани на трети страни, които подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, ако търсенето във ВИС с данните, посочени в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 767/2008, показва, че лицето е регистрирано в данните на ВИС, се извършва проверка на пръстовите отпечатъци спрямо данните във ВИС в съответствие с член 18, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 767/2008. Когато проверката на лицето съгласно параграф 2 от настоящия член е неуспешна, се прави справка с данните във ВИС с цел установяване на самоличността в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) № 767/2008;

б)за граждани на трети страни, които не подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници и които при проверката за установяване на самоличността, извършена съгласно член 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226 не са открити в СВИ, се извършва справка във ВИС в съответствие с член 19а от Регламент (ЕО) № 767/2008.

4. В случай че данните за лицето, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са записани в СВИ в съответствие с параграфи 2 и 3:

а) гражданите на трети страни, които подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, регистрират предварително в СВИ чрез системата за самообслужване данните, изброени в член 16, параграф 1, и по член 16, параграф 2, букви в)—е) от Регламент (ЕС) 2017/2226 и, когато е целесъобразно, данните по член 16, параграф 6 от посочения регламент, а гражданите на трети страни, които не подлежат на изискването за притежаване на виза за преминаване на външните граници, регистрират предварително в СВИ чрез системата за самообслужване данните, изброени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в) и член 16, параграф 2, буква в) от посочения регламент, и когато е целесъобразно — данните по член 17, параграф 1, буква г) от посочения регламент;

б) след това лицето се препраща към граничен служител, който:

i) извършва предварителното регистриране на съответните данни, в случай че чрез системата за самообслужване не е било възможно да бъдат събрани всички необходими данни;

ii) проверява дали:

— пътният документ, използван в системата за самообслужване, съответства на документа, който лицето представя на граничния служител,

— портретната снимка на съответното лице, направена на място, съответства на портретната снимка, която е била снета чрез системата за самообслужване, и

— за лицата, които не притежават виза, изисквана съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, дали снетите на място пръстови отпечатъци на съответното лице съответстват на пръстовите отпечатъци, снети посредством системата за самообслужване;

iii)

когато е било взето решението за разрешаване или отказ за влизане, потвърждава данните, посочени в буква а) от настоящия параграф, и въвежда данните, посочени в член 16, параграф 2, букви а) и б) и член 18, параграф 6, букви а), б), в) и г) от Регламент (ЕС) 2017/2226.

5. Когато операциите, посочени в параграфи 2 и 3, покажат, че данните относно посоченото в параграф 1 лице са записани в СВИ, системата за самообслужване оценка дали някои от данните, изброени в параграф 4, буква а), трябва да бъдат актуализирани.

6. Когато оценката съгласно параграф 5 показва, че посоченото в параграф 1 лице има лично досие, регистрирано в СВИ, но че е необходимо неговите данни да бъдат актуализирани, лицето трябва да:

а) актуализира данните в СВИ като ги регистрира предварително чрез системата за самообслужване;

б) бъде препратено към граничен служител, който проверява в съответствие с точка а) от настоящия параграф дали актуализираните данни са верни и след като бъде взето решението за разрешаване или за отказ за влизане, актуализира личното досие в съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

7. Системите за самообслужване функционират под надзора на граничен служител, който отговаря за откриването на всякакво неправилно, измамническо или необичайно използване на системата за обслужване.

Член 8б

Използване на системи за самообслужване и електронни врати за преминаване на границите от лица, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ

1. На лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, може да бъде разрешено да използват система за самообслужване с цел извършване на граничните проверки, ако са изпълнени всички от следните условия:

а) пътният документ съдържа електронен носител на запаметена информация (чип) и автентичността и целостта на данните в чипа се потвърждават чрез използване на цялата верига от валидни удостоверения;

б) пътният документ съдържа портретна снимка, записана в електронния носител на запаметена информация (чипа), до която може да бъде осъществен технически достъп чрез системата за самообслужване с цел проверка на самоличността на притежателя на пътния документ чрез сравняване на портретната му/й снимка с портретната снимка, направена на място; и

в) лицето вече е регистрирано или предварително регистрирано в СВИ.

2. Когато са изпълнени условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, граничните проверки при влизане, предвидени в член 8, параграф 2 и член 8, параграф 3, букви а) и б), и граничните проверки при излизане, предвидени в член 8, параграф 2 и член 8, параграф 3, букви ж) и з), могат да се извършват чрез система за самообслужване. Когато се извършват чрез система за автоматизиран граничен контрол, граничните проверки при излизане включват проверките, предвидени в член 8, параграф 3, буква з).

Когато на дадено лице е предоставен достъп до национална програма за улесняване, създадена от държава членка съгласно член 8г, граничните проверки при влизане, извършвани чрез система за самообслужване, може да не включват разглеждане на елементите, посочени в член 8, параграф 3, буква а), подточки iv) и v), при преминаване от това лице на външните граници на съответната държава членка или външните граници на държава членка, която е сключила споразумение с държавата членка, предоставила достъп по член 8г, параграф 9.

3. При влизане и излизане резултатите от граничните проверки, извършвани чрез системата за самообслужване, се предоставят на граничен служител. Този граничен служител извършва наблюдение на резултатите от граничните проверки и, като взема предвид тези резултати, разрешава влизането или излизането или, в противен случай, препраща лицето към граничен служител, който извършва допълнителни проверки.

4. Въпросното лице се препраща към граничен служител съгласно параграф 3 в една от следните ситуации:

а) когато не са изпълнени едно или повече от условията, изброени в параграф 1;

б) когато при проверките при влизане и излизане, посочени в параграф 2, се установи, че не са изпълнени едно или няколко от условията за влизане или излизане;

в) когато резултатите от проверките при влизане и излизане, посочени в параграф 2, поставят под въпрос самоличността на лицето или когато разкриват, че лицето се счита за заплаха за вътрешната сигурност, обществения ред или международните отношения на която и да е държава членка или за общественото здраве;

г) в случай на съмнение;

д) когато не са налични електронни врати.

5. В допълнение към ситуациите, посочени в параграф 4, граничният служител, извършващ контрол на преминаването на границата, може да реши, въз основа на други съображения, да препрати лицето, използващо система за самообслужване, към граничен служител.

6. На лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 1 и които са използвали система за самообслужване за извършването на техните гранични проверки, може да бъде разрешено да използват електронна врата. Когато се използват електронни врати, съответната регистрация на записа за влизане/излизане и свързването на този запис със съответстващото лично досие съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2017/2226 се извършва при преминаването на границата чрез електронни врати. Когато електронните врати и системата за самообслужване са физически разделени, на тях се извършва проверка на самоличността на ползвателя с цел да се провери дали лицето, което използва електронните врати, съответства на лицето, използвало системата за самообслужване. Проверката се извършва, като се използва най-малко един биометричен идентификатор.

7. Когато условията, посочени в параграф 1, буква а) или б) от настоящия член, или и двете, не са изпълнени, част от граничните проверки при влизане в съответствие с член 8, параграф 3, букви а) и б) и част от граничните проверки при излизане в съответствие с член 8, параграф 3, букви ж) и з), могат да се извършват чрез система за самообслужване. Граничният служител може да извършва само онези проверки съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и член 8, параграф 3, букви ж) и з), които не са могли да бъдат извършени чрез системата за самообслужване. Освен това граничният служител проверява дали пътният документ, използван в системата за самообслужване, съответства на документа, който лицето представя пред граничния служител.

8. Системите за самообслужване и електронните врати функционират под надзора на граничен служител, който отговаря за откриването на всякакво неправилно, измамническо или необичайно използване на системата за самообслужване или на електронните врати, или на двете.

9. Този член не накърнява възможността държавите членки да позволяват използване на системи за самообслужване, електронни врати или и двете за преминаване на границите от граждани на Съюза, от граждани на държава от Европейската асоциация за свободна търговия на Европейското икономическо пространство, от граждани на Швейцария и от граждани на трети страни, чието преминаване на границата не подлежи на регистрация в СВИ.

Член 8в

Стандарти за системи за автоматизиран граничен контрол

Доколкото е възможно системите за автоматизиран граничен контрол се проектират по такъв начин, че да могат да се използват от всички лица с изключение на деца до 12-годишна възраст. Те също така се проектират по такъв начин, че да се зачитат изцяло човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица. Когато държавите членки решат да използват системи за автоматизиран граничен контрол, те гарантират присъствието на достатъчен по численост персонал, който да оказва помощ на лицата при използването на такива системи.

Член 8г

Национални програми за улесняване

1. Всяка държава членка може да създаде на доброволна основа програма („национална програма за улесняване“), за да се даде възможност на гражданите на трети страни или на гражданите на конкретна трета страна, които не се ползват с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, да се ползват от улесненията, прилагани съгласно параграф 2, когато преминават външната граница на дадената държава членка.

2. Чрез дерогация от член 8, параграф 3, буква а) за гражданите на трети страни, посочени в параграф 1 от настоящия член, на които е предоставен достъп до националната програма за улесняване, обстойните проверки при влизане не трябва да включват проверка на елементите, посочени в член 8, параграф 3, буква а), подточки iv) и v), при преминаването от тези граждани на трети страни на външната граница на държава членка.

3. Държавата членка проучва предварително гражданите на трети страни, които кандидатстват по националната програма за улесняване, за да се увери, в частност, че условията, посочени в параграф 4, са изпълнени.

Предварителното проучване на гражданите на трети страни се извършва от граничните служители, органите, компетентни да издават визи, определени в член 4, точка 3 от Регламент (ЕО) № 767/2008, или от имиграционните органи, определени в член 3, параграф 1, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

4. Органите, посочени в параграф 3, предоставят на лицето достъп до националната програма за улесняване само когато са изпълнени всички от следните условия:

а) кандидатът отговаря на условията за влизане по член 6, параграф 1;

б) пътният документ на кандидата, и където е приложимо, виза, виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, са валидни и не са неистински, фалшифицирани или подправени;

в) кандидатът доказва необходимостта от често или редовно пътуване, или обосновава намерението си да пътува често или редовно;

г) кандидатът доказва своята добросъвестност и надеждност, по-специално, ако е приложимо, правомерното използване на предишни визи или визи с ограничена териториална валидност, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напусне територията на държавите членки преди изтичането на разрешения срок на престой. В съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2017/2226 органите, посочени в параграф 3 от настоящия член, разполагат с достъп до СВИ, за да проверят дали кандидатът не е превишавал в миналото максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки;

д) кандидатът обосновава целта и условията на планираните престои;

е) кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планираните престои, така и за завръщането си в държавата на произход или на пребиваване, или е в състояние да придобие тези средства по законен начин;

ж) прави се справка в ШИС.

5. Първоначален достъп до националната програма за улесняване се предоставя за не повече от една година. Достъпът може да бъде удължен за максимален срок от още пет години или до изтичането на срока на валидност на пътните документи, всякакви издадени многократни визи, визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, който от двата периода е по-кратък.

В случай на удължаване държавата членка ежегодно прави преоценка на положението на всеки гражданин на трета страна, на когото е бил предоставен достъп до националната програма за улесняване с цел да гарантира, че, въз основа на актуализирана информация, гражданинът на трета страна продължава да отговаря на условията, посочени в параграф 4. Преоценката може да се направи при провеждането на гранични проверки.

6. Обстойните проверки при влизане съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и обстойните проверки при излизане съгласно член 8, параграф 3, буква ж) включват също проверка дали гражданинът на третата страна има валиден достъп до националната програма за улесняване.

Граничните служители могат да извършват проверката на гражданина на трета страна, който се ползва от националната програма за улесняване, при влизане съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и при излизане съгласно член 8, параграф 3, буква ж), не като сравняват биометрични данни по електронен път, а като сравняват портретната снимка, взета от електронния носител на запаметена информация (чипа), и портретната снимка от личното досие в СВИ на гражданина на трета страна с лицето на този гражданин на трета страна. Пълна проверка се извършва на случаен принцип и въз основа на анализ на риска.

7. Органите, посочени в параграф 3, незабавно отнемат достъпа до националната програма за улесняване, предоставен на гражданин на трета страна, ако стане очевидно, че условията за предоставяне на достъп до програмата не са били изпълнени, или, че вече не са изпълнени.

8. Когато се прави проверка съгласно параграф 3 дали кандидатът отговаря на условията, посочени в параграф 4, особено внимателно се преценява дали той представлява риск от незаконна имиграция или риск за сигурността на коя да е от държавите членки и дали има намерение да напусне територията на държавите членки в рамките на разрешения престой.

Средствата за издръжка за планираните престои се преценяват с оглед на продължителността и целите на предвидения престой или на предвидените престои и въз онова на средните цени в съответните държави членки за храна и настаняване от среден клас, като за база се използват референтните суми, установени от държавите членки в съответствие с член 39, параграф 1, буква в). Доказателство за финансово подпомагане, за настаняване при частно лице, или и двете, може също да представлява доказателство за наличието на достатъчно средства за издръжка.

Заявлението се разглежда, по-специално, въз основа на автентичността и надеждността на представените документи и истинността и надеждността на направените от кандидата изявления. Ако компетентна за разглеждането на заявлението държава членка има съмнения относно кандидата, неговите изявления или представените подкрепящи документи, тя може да се консултира с други държави членки преди да вземе решение по заявлението.

9. Две или повече държави членки, които са създали своя национална програма за улесняване съгласно настоящия член, могат да сключват помежду си споразумение, за да се гарантира, че участниците в националните им програми за улесняване могат да се ползват от улесненията, признати по друга национална програма за улесняване. В срок от един месец след сключването на споразумението копие от него се изпраща на Комисията.

10. Когато се създава национална програма за улесняване, държавите членки правят необходимото техните системи, които експлоатират програмата, да отговарят на стандартите за сигурност на данните, установени в член 43 от Регламент (ЕС) 2017/2226. Държавите членки извършват надлежна оценка на риска за сигурността на информацията, като отговорностите във връзка със сигурността се изясняват за всички стъпки от процеса.

11. До края на третата година от прилагането на настоящия член Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета оценка на неговото прилагане. Въз основа на тази оценка Европейският парламент или Съветът могат да приканят Комисията да предложи създаването на програма на Съюза за често пътуващи и предварително проучени пътници, които са граждани на трети страни.

Член 9

Облекчен режим на гранични проверки

1. Граничните проверки по външните граници могат да се облекчат в резултат на извънредни и непредвидени обстоятелства. Такива извънредни и непредвидени обстоятелства са тези, при които непредвидени събития водят до движение с такъв интензитет, че времето за чакане на гранично-пропускателния пункт става прекалено дълго и всички ресурси по отношение на персонал, устройства и организация са изчерпани.

2. В случаите, когато граничните проверки са облекчени съгласно параграф 1, граничните проверки на влизащи по правило е с приоритет пред граничните проверки на излизащи.

Решението за облекчаване на режима на проверките се взима от граничния служител, който командва гранично-пропускателния пункт.

Облекчаването на режима на проверките е временно, съобразено е с обстоятелствата, които го налагат, и се въвежда постепенно.

3. Дори при облекчен режим на проверки граничният служител въвежда данните в СВИ в съответствие с член 6а. Когато данните не могат да бъдат въведени електронно, те се въвеждат ръчно.

3а. В случай на техническа невъзможност за въвеждане на данни в централната система на СВИ или в случай на неизправност на централната система на СВИ се прилагат всички от следните разпоредби:

i) чрез дерогация от член 6а от настоящия регламент данните, посочени в членове 16—20 от Регламент (ЕС) 2017/2226, се съхраняват временно в националния единен интерфейс съгласно определението в член 7 от посочения регламент. Ако това не е възможно, данните временно се съхраняват на място в електронен формат. И в двата случая данните се въвеждат в централната система на СВИ възможно най-скоро след като техническата невъзможност или неизправността е била отстранена. Държавите членки предприемат необходимите мерки и осигуряват необходимата инфраструктура, оборудване и ресурси, за да гарантират, че такова временно съхраняване на място може да бъде извършено по всяко време и за всеки от техните гранично-пропускателни пунктове.

Без да се засяга задължението за извършване на гранични проверки съгласно настоящия регламент в изключителен случай, когато е технически невъзможно да бъдат въведени данни в централната система на СВИ и в националните единни интерфейси и е технически невъзможно данните да се съхраняват временно на място в електронен формат, граничният служител съхранява ръчно данните за влизане/излизане в съответствие с членове 16—20 от Регламент (ЕС) 2017/2226, с изключение на биометричните данни, и поставя печат за влизане или излизане в документа за пътуване на гражданина на трета страна. Тези данни се въвеждат в централната система на СВИ веднага щом това е технически възможно.

В съответствие с член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 държавите членки информират Комисията за подпечатването на документите за пътуване в случай на извънредни ситуации, посочени във втора алинея от настоящата точка;

ii) чрез дерогация от член 8, параграф 3, буква а), подточка iii) и параграф 3, буква ж), подточка iv) от настоящия регламент, за граждани на трети страни, притежаващи виза, посочена в член 6, параграф 1, буква б), когато е технически възможно, проверката на самоличността на притежателя на визата се извършва чрез справка директно във ВИС в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО) № 767/2008.

4. Всяка държава членка изпраща веднъж годишно доклад за прилагането на настоящия член до Европейския парламент и до Комисията.

Член 10

Отделни ленти и информация за знаци

1. Държавите членки осигуряват отделни ленти, по-специално на гранично-пропускателни пунктове, разположени на въздушните граници, с цел извършване на проверки на лица в съответствие с член 8. Тези ленти се различават чрез знаците, които носят обозначенията, които се съдържат в приложение III.

Държавите членки могат да осигурят отделни ленти на морските и сухопътните гранично-пропускателни пунктове и на границите между държавите членки, които не прилагат член 22 на общите си граници. Знаците, които носят обозначенията, съдържащи се в приложение III, се използват, ако държавата членка осигурява отделни ленти на тези граници.

Държавите членки осигуряват, че тези ленти са ясно обозначени със знаци, включително където правилата, свързани с използването на различни ленти, са отменени съгласно предвиденото в параграф 4 с цел да осигурят оптимален поток на лица, преминаващи границата.

2. Лицата, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, имат право да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част А („ЕС, ЕИП, Ш“) от приложение III. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б1 („Не се изисква виза“) и част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III.

Гражданите на трети страни, които не са задължени да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, и гражданите на трети страни, които притежават валидно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, могат да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III към настоящия регламент. Те могат също така да използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III към настоящия регламент.

Всички останали лица използват лентите, обозначени със знака, предвиден в част Б2 („Всички паспорти“) от приложение III.

Обозначенията на знаците, посочени в първа, втора и трета алинея, могат да се изписват на езика или езиците, които съответната държава членка прецени за подходящи.

Осигуряването на отделни ленти, обозначени със знака, предвиден в част Б1 („Не се изисква виза“) от приложение III, не е задължително. Държавите членки вземат решение дали да осигурят такива ленти и на кои гранично-пропускателни пунктове да направят това в зависимост от практическите нужди.

3. На морски и сухопътни гранично-пропускателни пунктове държавите членки могат да разделят потока превозни средства на различни ленти за леки и тежкотоварни превозни средства и автобуси, като използват знаците, предвидени в част В от приложение III.

Държавите членки могат да използват различни обозначения на тези знаци според случая предвид местните обстоятелства.

3а. Когато държавите членки решат да използват електронни врати„ системи за самообслужване или системи за автоматизиран граничен контрол, те използват знаците, предвидени в приложение III, част Г за обозначение на съответните ленти.

3б. Когато държавите членки решат да установят национална програма за улесняване в съответствие с член 8г, те могат да решат да използват специални ленти за гражданите на трети страни, които се ползват от такава национална програма за улесняване. Те използват знаците, предвидени в част Д от приложение III, за да обозначат съответните ленти.

4. В случай на временен дисбаланс в потока на превозни средства на даден гранично-пропускателен пункт правилата, свързани с използването на различни ленти, могат да бъдат отменени от компетентните органи за времето, необходимо за нормализиране на трафика.

Член 11

Подпечатване на пътните документи

1. Когато това е изрично предвидено в националното ѝ право, дадена държава членка може да подпечатва при влизане и излизане пътните документи на граждани на трети страни, притежаващи разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, издадени от тази държава членка.

2. Пътният документ на гражданин на трета страна, притежател на документ за улеснен транзит с влак, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003 следва да бъде подпечатан при влизане и излизане. Освен това пътният документ на гражданин на трета страна, който е притежател на валиден документ за улеснен транзит, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, и който осъществява транзита с влак, без да слиза на територията на държава членка, се подпечатва при влизане и излизане.

3. Пътните документи на граждани на трети страни, които въз основа на еднократна или двукратна входна национална виза за краткосрочно пребиваване влизат или излизат от територията на държава членка, която все още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ, се подпечатват при влизане и излизане.

4. Практическите разпоредби за подпечатване се съдържат в приложение IV.

Член 12

Презумпция по отношение изпълнението на условията за продължителност на краткосрочния престой

1. Без да се засягат разпоредбите на член 12а, ако не е създадено индивидуално досие в СВИ за гражданин на трета страна, който се намира на територията на държава членка, или ако в записа за влизане/излизане на гражданина на трета страна не се съдържа дата на излизане след датата, на която изтича разрешеният срок на престой, компетентните органи могат да считат, че гражданинът на трета страна не отговаря или повече не отговаря на условията, свързани с продължителността на разрешения престой на територията на държавите членки.

2. Презумпцията, посочена в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за гражданин на трета страна, който може да представи по какъвто и да било начин достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на ЕС или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване. Когато е приложимо, се прилага член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3. Презумпцията, посочена в параграф 1, може да бъде оборена, ако гражданинът на трета страна предостави по какъвто и да било начин надеждни доказателства, като например билет за транспорт или доказателство за присъствие извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, че е спазил условията, свързани с продължителността на краткосрочния престой.

В случай на отхвърляне компетентните органи създават лично досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които гражданинът на трета страна е преминал външната граница на една от държавите членки или вътрешната граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

4. В случай че презумпцията по параграф 1 не бъде оборена, гражданинът на трета страна, намиращ се на територията на държавите членки, може да бъде върнат в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (

*5 ). Гражданин на трета страна, който се ползва с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, може да бъде върнат само в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.

Член 12а

Преходен период и преходни мерки

1. За период от 180 дена след пускането в действие на СВИ с цел проверка при влизане и излизане дали дадено лице, допуснато за краткосрочен престой, не е превишило максималната продължителност на разрешения престой, и когато е приложимо, проверка при влизане дали дадено лице не е превишило броя на влизанията, позволени с еднократната или двукратната входна виза за краткосрочно пребиваване, граничните служители вземат предвид престоя на територията на държавите членки през периода от 180 дни, предшестващ влизането или излизането, като проверяват наред с данните за влизане/излизане, регистрирани в СВИ, и печатите в пътните документи.

2. Когато дадено лице е влязло на територията на държавите членки преди пускането в действие на СВИ и излиза след като СВИ е пусната в действие, при излизане на лицето се създава лично досие в СВИ и в записа за влизане/излизане се въвежда датата на влизането в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226. Приложението на настоящия параграф не се ограничава до 180-дневен период след пускането в действие на СВИ, посочен в параграф 1. В случай на несъответствие между датата на печата, поставен при влизане, и данните, записани в СВИ, датата на печата при влизане има предимство.

Член 13

Наблюдение на границата

1. Основната цел на наблюдението на границата е да се предотвратяват или откриват неразрешени преминавания на границата, да се допринася за подобряване на осведомеността за състоянието, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се предприемат мерки срещу лицата, които са преминали границата незаконно. Това включва също така извършването на анализи на риска. Без да се засягат членове 3 и 4, лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и спрямо него се прилагат процедури, които са в съответствие с Директива 2008/115/ЕО.

2. Граничните служители използват всички необходими ресурси, включително стационарни или мобилни екипи за извършване на наблюдение на границата. Наблюдението на границата се извършва по такъв начин, че да предотвратява и разубеждава лицата да извършват неразрешени преминавания на границата между граничните контролно-пропускателни пунктове или да заобикалят проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове, и се извършва при пълно спазване на задълженията, предвидени в член 4.

3. Наблюдението между граничните контролно-пропускателни пунктове се извършва от гранични служители, чиито брой и методи са съобразени със съществуващите или предвидимите рискове и заплахи. При него се използват картини на състоянието, за да се подобри способността му да намали броя на мигрантите, които губят живота си на външните граници, по протежение на външните граници или в близост до тях. Наблюдението включва чести и внезапни промени на интервалите при наблюдение, както и други методи или техники, така че неразрешените преминавания на границата да се предотвратяват или откриват ефективно.

4. Наблюдението се извършва от стационарни или мобилни екипи, които изпълняват задълженията си, като патрулират или като се разполагат на места, известни или приемани за чувствителни. Целта на наблюдението е предотвратяването на неразрешените преминавания на границата или задържането на лица във връзка с неразрешени преминавания на външната граница. Наблюдението може също така да се извършва чрез технически средства, включително електронни средства, оборудване, системи за наблюдение и — когато това е целесъобразно — всякакви видове стационарна и мобилна инфраструктура.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 от настоящия регламент относно допълнителни мерки, уреждащи наблюдението, включително разработването на общи минимални стандарти за наблюдение на границата. Тези общи минимални стандарти са съобразени с вида на границите, например сухопътни, морски или въздушни граници, степените на въздействие, определени за всеки участък от външните граници в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (

15 ), и други имащи отношение фактори, като например географските особености.

Член 14

Отказ за влизане

1. На гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, установени в член 6, параграф 1, и не спада към категориите лица, посочени в член 6, параграф 5, се отказва влизане на териториите на държавите членки. Това не накърнява прилагането на специални разпоредби относно правото на убежище и международна закрила или относно издаването на визи за дългосрочно пребиваване.

2. Отказ за влизане може да бъде издаден единствено въз основа на аргументирано решение, което посочва точните причини за отказа. Решението се взима от орган, упълномощен от националното законодателство. То незабавно влиза в сила.

Аргументираното решение, което посочва точните причини за отказа, се предоставя чрез стандартен формуляр, съдържащ се в приложение V, част Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага отказ за влизане. Попълненият стандартен формуляр се предава на съответния гражданин на трета страна, който потвърждава получаването на решението за отказ за влизане чрез този формуляр.

Данните за граждани на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано, се регистрират в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 2 от настоящия регламент и с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3. Лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да обжалват. Обжалването се извършва в съответствие с националното право. На гражданите на трети страни се предоставя също така писмена информация за лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на граждани на трети страни в съответствие с националното право.

Подаването на апелативна жалба няма суспензивен ефект по отношение на решението за отказ за влизане.

Без да се засяга всякаква компенсация, предоставена в съответствие с националното право, в случаите, когато при обжалването бъде заключено, че решението за отказ за влизане е било необосновано, засегнатият гражданин на трета страна има право на поправяне на въведените в СВИ данни или на заличаване на зачеркнатия печат за влизане, или на двете, както и на заличаване на други зачерквания или добавяния, които са направени от държавата членка, отказала влизането.

4. Граничните служители гарантират, че гражданин на трета страна, на когото е забранено влизане, няма да влезе на територията на съответната държава членка.

5. Държавите членки събират статистически данни за броя на лицата, на които е отказано влизане, основанията за такъв отказ, гражданството на лицата, на които е отказано влизане, и вида граница (сухопътна, въздушна или морска), на която им е отказано влизане, и ежегодно предават тези данни на Комисията (Евростат) в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета (

16 ). 6. Подробни правила относно отказа за влизане се съдържат в част А от приложение V.

Член 15

Персонал и ресурси за граничен контрол

Държавите членки осигуряват необходимия персонал и ресурси в достатъчни количества за извършване на граничен контрол на външните граници в съответствие с членове 7—14 по такъв начин, че да осигурят ефективно, високо и еднакво ниво на контрол на външните си граници.

Член 16

Изпълнение на граничния контрол

1. Граничният контрол, предвиден в членове 7 — 14, се извършва от гранични служители в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и националното право.

При извършване на посочения граничен контрол не се засягат правомощията да се завежда наказателно дело, предоставени на граничните служители от национално право и попадащи извън обхвата на настоящия регламент.

Държавите членки гарантират, че граничните служители са специално и добре обучени професионалисти, при отчитане на общите учебни програми за граничните служители, установени и разработени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки („Агенцията“), създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004. Учебните програми включват специализирано обучение за определяне на ситуации, включващи уязвими лица, например непридружени ненавършили пълнолетие лица и жертви на трафик, и за справянето с такива ситуации. Държавите членки, с подкрепата на Агенцията, насърчават граничните служителите да изучават езиците, необходими за изпълнение на задачите им.

2. Държавите членки изпращат на Комисията списък с националните си служби, отговорни за граничен контрол съгласно националното им законодателство в съответствие с член 39.

3. За ефективното контролиране на границите държавите членки осигуряват тясно и постоянно сътрудничество между националните си служби, отговорни за граничния контрол.

Член 17

Сътрудничество между държавите членки

1. Държавите членки взаимно се подпомагат и поддържат тясно и постоянно сътрудничество с оглед ефективното изпълнение на граничния контрол, в съответствие с членове 7—16. Те разменят релевантна информация.

2. Оперативното сътрудничество между държавите членки в областта на управление на външните граници се координира от Агенцията.

3. Без да се засягат компетенциите на Агенцията, държавите членки могат да продължат оперативното сътрудничество с други държави членки и/или трети страни на външните граници, включително размяната на офицери за свръзка, когато такова сътрудничество има допълващ характер по отношение дейността на Агенцията.

Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели.

Държавите членки докладват на Агенцията за оперативно сътрудничество, посочено в първата алинея.

4. Държавите членки осигуряват обучение за правилата за граничен контрол и основните права. В това отношение се държи сметка за общите стандарти на обучение, създадени и доразвити от Агенцията.

Член 18

Съвместен контрол

1. Държави членки, които не прилагат член 22 на общите си сухопътни граници, до момента на прилагане на посочения член могат съвместно да контролират тези общи граници, в които случаи дадено лице може да бъде спряно само веднъж с цел извършване на проверки при влизане и излизане, без да се накърнява индивидуалната отговорност на държавите членки, произтичаща от членове 7 — 14.

За тази цел държавите членки могат да сключват двустранни споразумения помежду си.

2. Държавите членки уведомяват Комисията за всякакви споразумения, сключени в съответствие с параграф 1.

Член 19

Специфични правила за различните видове граници и различните превозни средства за преминаване на външни граници

Специфичните правила, съдържащи се в приложение VI, се прилагат по отношение на проверките, извършвани на различните видове граници и различните превозни средства, използвани за преминаване през гранично-пропускателни пунктове.

Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 5 и 6 и членове от 8 до 14.

Член 20

Специфични правила за проверки на определени категории лица

1. Специфичните правила, съдържащи се в приложение VII, се прилагат по отношение на проверки на следните категории лица:

а) държавни глави, правителствени ръководители и членове на национални правителства с придружаващите ги съпруги(зи), членове на техните официални делегации, както и кралски особи и други високопоставени членове на кралско семейство;

б) пилоти на самолети и други членове на екипажа;

в) моряци;

г) притежатели на дипломатически, официални или служебни паспорти и членове на международни организации;

д) презгранични работници;

е) непълнолетни лица;

ж) спасителни служби, полиция, пожарни екипи и гранични служители;

з) офшорни работници.

Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 5 и 6 и членове 8 — 14.

2. Държавите членки уведомяват Комисията за моделите карти, издадени от техните министри на външните работи за акредитиране на членове на дипломатически мисии и консулски представителства и членове на техните семейства в съответствие с член 39.

Член 21

Мерки по външните граници и подкрепа от Агенцията

1. Когато са установени сериозни недостатъци при осъществяването на граничния контрол на външните граници в доклада за оценка, изготвен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, и с оглед да се гарантира спазването на препоръките, посочени в член 15 от същия регламент, Комисията може чрез акт за изпълнение да препоръча на оценяваната държава членка да предприеме определени специални мерки, които могат да включват една от следните мерки или и двете:

а) започване на разполагането на европейски екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

б) представяне за становище на Агенцията на своите стратегически планове, изготвени въз основа на оценка на риска, включително информация за разполагането на персонал и оборудване.

Този акт за изпълнение се приема съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.

2. Комисията информира редовно комитета, създаден в съответствие с член 38, параграф 1, относно напредъка в изпълнението на посочените в параграф 1 от настоящия член мерки и относно неговото въздействие спрямо констатираните недостатъци.

Комисията също така информира Европейския парламент и Съвета.

3. Когато в доклад за оценка по параграф 1 е направено заключение, че оценяваната държава членка сериозно пренебрегва задълженията си и поради това трябва да докладва за изпълнението на съответния план за действие в срок от три месеца съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1053/2013, и когато след изтичане на този тримесечен срок Комисията установи, че положението продължава да бъде същото, Комисията може да задейства процедурата, предвидена в член 29 от настоящия регламент, ако всички условия за прилагането на тази процедура са налице.

Член 21а

Временни ограничения за пътуване до Съюза

1. Настоящият член се прилага при мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

2. Съветът, въз основа на предложение на Комисията, може да приеме регламент за изпълнение, в който се предвиждат временни ограничения за пътуване до държавите членки, които да се прилагат по външните граници.

Временните ограничения за пътуване до Съюза могат да включват ограничения за влизане в държавите членки и временни ограничения, свързани със здравето, които са необходими за защитата на общественото здраве в пространството без контрол на вътрешните граници. Тези временни ограничения, свързани със здравето, могат да включват извършване на тестове, карантина и самоизолация.

Временните ограничения за пътуване до Съюза трябва да са пропорционални и недискриминационни. Когато държава членка приеме по-строги ограничения от предвидените в регламента за изпълнение, тези ограничения не трябва да оказват отрицателно въздействие върху функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Временните ограничения, свързани със здравето, по отношение на лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, трябва винаги да са в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.

3. Следните категории лица се освобождават от ограниченията за влизане, независимо от целта на тяхното пътуване:

а) лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б) гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи съгласно Директива 2003/109/ЕО, лицата, които имат право на пребиваване съгласно други инструменти на правото на Съюза или съгласно националното право, включително лица, ползващи се с международна закрила, или лица, които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.

4. Категориите лица, изброени в част А от приложение XI, се освобождават от ограниченията за влизане.

5. Дадена категория лица, посочена в част Б от приложение XI, се освобождава от ограниченията за влизане, когато тази категория е включена в регламента за изпълнение, посочен в параграф 2.

6. Когато е целесъобразно, в посочения в параграф 2 регламент за изпълнение:

а) се посочват, когато това се налага поради естеството на мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, категориите лица, предприемащи наложително пътуване, изброени в част Б от приложение XI, които да бъдат освободени от ограниченията за влизане;

б) се определят географски области или трети страни, за пътуване от които могат да се прилагат ограничения или освобождаване от ограниченията, и се установява процедура за периодичния преглед на ситуацията в тези области или страни и на наложените ограничения за пътуване въз основа на обективна методика и обективни критерии, включително по-специално епидемичната обстановка;

в) се определят условията, при които неналожителните пътувания могат да бъдат ограничени или освободени от ограниченията, включително доказателствата, които да бъдат представени в подкрепа на освобождаването, и условията, свързани с продължителността и естеството на престоя в областите или страните, посочени в буква б);

г) се посочват минималните временни ограничения, свързани със здравето, които могат да бъдат прилагани спрямо лицата, посочени в параграф 3, букви а) и б);

д) чрез дерогация от параграфи 4 и 5, се установяват условията, при които могат да бъдат налагани ограничения за пътуване на лица, предприемащи наложително пътуване.

7. Ограниченията за влизане в държавите членки на лица, предприемащи наложително пътуване, се налагат само по изключение, за строго ограничен срок, докато не бъде получена достатъчно информация за мащабните извънредни ситуации в областта на общественото здраве, посочени в параграф 1, и докато Съветът по предложение на Комисията не определи и приеме други ограничения, свързани със здравето, които са необходими за защита на общественото здраве и които да се прилагат спрямо тези лица.

Член 22

Преминаване на вътрешни граници

Вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство.

Член 23

Проверки на територията

Отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не засяга:

а)упражняването на полицейски или други публични правомощия от компетентните органи на държавите членки на тяхна територия, включително в техните вътрешни гранични зони, предоставени им съгласно националното право, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки. Упражняването на тези правомощия може да включва, когато е целесъобразно, използването на технологии за мониторинг и наблюдение, които обикновено се използват на територията с цел справяне със заплахите за обществената сигурност или обществения ред. Упражняването от компетентните органи на техните правомощия не се смята по-специално за равностойно на гранични проверки, когато мерките отговарят на всички посочени по-долу условия:

i)нямат за цел граничен контрол;

ii)се основават на обща полицейска информация или, когато целта е да се ограничи разпространението на заразна болест, на информация за общественото здраве и на опита на компетентните органи по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност или обществения ред и целят по-специално:

iii)са планирани и извършени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници, включително когато се извършват в транспортни възли или директно на борда при услуги за пътнически превоз, и при условие че се основават на оценка на риска;

б)възможността компетентните органи на държава членка или превозвачите да подлагат лица на проверки за сигурност, извършвани в транспортни възли в съответствие с националното право, при условие че на такива проверки се подлагат и лицата, които пътуват в рамките на една държава членка;

в)възможността държава членка да предвиди нормативно задължение за притежаване или носене на документи;

г)възможността държава членка да предвиди нормативно задължение гражданите на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия и задължение управителите на места за настаняване да гарантират, че гражданите на трети страни попълват и подписват формуляри за регистрация, като се изключват придружаващите съпрузи, придружаващите ненавършили пълнолетие или членовете на туристически групи съгласно разпоредбите на членове 22 и 45 съответно от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници („Шенгенската конвенция“).

Член 23а

Процедура за прехвърляне на лица, задържани във вътрешните гранични зони

1. Без да се засяга член 22, настоящият член установява процедурата за прехвърляне на граждани на трети страни, задържани в граничните зони, посочени в член 23, когато са изпълнени посочените по-долу условия:

а) гражданинът на трета страна е задържан по време на проверка, в която са участвали компетентните органи на двете държави членки в рамките на двустранно сътрудничество, което може да включва по-специално съвместни полицейски патрули, при условие че държавите членки са се споразумели да използват такава процедура в рамките на това двустранно сътрудничество; и

б) налице са ясни признаци, че гражданинът на трета страна е пристигнал директно от друга държава членка, и е установено, че този гражданин на трета страна няма право на престой на територията на държавата членка, в която е пристигнал, въз основа на информация, която е непосредствено достъпна за задържалите го органи, включително изявления на засегнатото лице, документи за самоличност, документи за пътуване или други документи, намерени у това лице, или на резултатите от търсения, извършени в съответните национални бази данни и бази данни на Съюза.

Процедурата, предвидена в параграфи 1 и 2, не се прилага за кандидати по смисъла на определението на член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (

17 ) или за лица, на които е предоставена международна закрила, по смисъла на определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета (

18 ). При прехвърлянето на гражданин на трета страна, за когото прехвърлящата държава членка предполага, че не е навършил пълнолетие, прехвърлящата държава членка информира приемащата държава членка за това предположение и двете държави членки гарантират, че всички предприети мерки са във висшия интерес на детето и в съответствие със съответното им национално право.

2. Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО, компетентните органи на държава членка могат, когато са изпълнени предвидените в параграф 1 от настоящия член условия, да решат незабавно да прехвърлят съответния гражданин на трета страна в държавата членка, от която лицето е пристигнало, в съответствие с процедурата, установена в приложение XII.

3. Гражданите на трети страни, задържани в граничните зони и прехвърлени по процедурата по настоящия член, имат право на обжалване. Обжалването на решението за прехвърляне се извършва в съответствие с националното право на прехвърлящата държава членка. На тези граждани на трети страни се осигуряват ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47 от Хартата. Прехвърлящата държава членка също така посочва на гражданите на трети страни — писмено и на език, който те разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират — лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на тези граждани на трети страни в съответствие с националното право. Обжалването няма суспензивен ефект.

4. Когато прехвърлящата държава членка прилага процедурата, посочена в параграф 2, от приемащата държава членка се изисква да вземе всички необходими мерки за приемане на съответния гражданин на трета страна в съответствие с процедурите, предвидени в приложение XII. Всички съответни разпоредби на Директива 2008/115/ЕО се прилагат в приемащата държава членка.

5. Държавите членки установяват практическите ред и условия в своите рамки за двустранно сътрудничество, включително с цел да се избягва, по правило, използването на посочената в настоящия член процедура, по-специално по отношение на участъците от вътрешните граници, където граничният контрол е бил повторно въведен или срокът му е бил удължен.

6. Процедурата, предвидена в настоящия член, не засяга съществуващите двустранни споразумения или договорености, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО.

7. Считано от 11 юли 2025 г. и ежегодно след това държавите членки предоставят на Комисията данните, записани в съответствие с част А, точка 4 от приложение XII.

Член 24

Премахване на пречки за трафика на шосейни пропускателни пунктове на вътрешните граници

Държавите членки премахват всички пречки пред нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за пътна безопасност и не са необходими за използването на технологиите, посочени в член 23, буква а).

В същото време държавите членки се подготвят да осигурят съоръжения за проверки, в случай че се въведе повторно вътрешен граничен контрол.

Член 25

Обща рамка за временното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници

1. В случай че в пространството без контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници.

Може да се счита, че сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност произтича по-специално от:

а)терористични инциденти или заплахи и заплахи, породени от тежка организирана престъпност;

б)мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве;

в)извънредна ситуация, характеризираща се с внезапни мащабни неразрешени движения на граждани на трети страни между държавите членки, която оказва значителен натиск върху общите ресурси и капацитета на добре подготвени компетентни органи и която има вероятност да изложи на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници, като това е видно от анализа на информацията и всички налични данни, включително от съответните агенции на Съюза;

г)мащабни или привличащи голям интерес международни събития.

2. Във всички случаи граничен контрол на вътрешните граници се въвежда повторно само като крайна мярка. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол не трябва да надхвърлят строго необходимото като отговор на установената сериозна заплаха.

Граничен контрол може да бъде повторно въведен и срокът му — да бъде удължен съгласно членове 25а и 28 само когато държава членка е установила, че такава мярка е необходима и пропорционална с оглед на критериите, посочени в член 26, параграф 1, а когато срокът на този контрол е удължен — и като се взема предвид оценката на риска, посочена в член 26, параграф 2. Граничният контрол може да бъде повторно въведен и в съответствие с член 29, като се вземат предвид критериите, посочени в член 30.

3. Когато същата сериозна заплаха продължава да е налице, срокът на граничния контрол на вътрешните граници може да бъде удължен в съответствие с членове 25а или 29 или — когато заплахата е свързана с мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве — с член 28.

Счита се, че същата сериозна заплаха продължава да е налице, когато обосновката, представена от държавата членка за удължаване на срока на граничния контрол, почива на същите основания като тези, които са оправдали първоначалното повторно въвеждане на граничен контрол.

Член 25а

Процедура при случаи, изискващи предприемането на действия поради непредвидими или предвидими събития

1. В случаите, когато непредвидима сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка налага предприемането на незабавни действия, държавата членка може по изключение незабавно да въведе повторно граничния контрол на вътрешните граници.

2. Едновременно с повторното въвеждане на граничен контрол съгласно параграф 1 от настоящия член държавата членка нотифицира Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки за повторното въвеждане на граничен контрол в съответствие с член 27, параграф 1.

3. Когато държава членка въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници съгласно параграф 1, граничният контрол се запазва за не по-дълго от един месец. Ако сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичането на този срок, държавата членка може да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за допълнителни срокове с максимална продължителност до три месеца.

4. Когато в дадена държава членка може да се предвиди възникването на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, тази държава членка нотифицира Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки в съответствие с член 27, параграф 1 най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане на граничен контрол или възможно най-скоро, ако обстоятелствата, пораждащи необходимостта от повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни на държавата членка по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане.

5. Когато се прилага параграф 4 от настоящия член и без да се засяга параграф 6, граничният контрол на вътрешните граници може да бъде въведен повторно за срок от най-много шест месеца. Когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичане на този срок, държавата членка може да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за срокове от най-много шест месеца, които могат да бъдат подновявани. Европейският парламент, Съветът и Комисията, както и другите държави членки се нотифицират за всяко удължаване на срока в съответствие с член 27 в сроковете, посочени в параграф 4 от настоящия член. При спазване на параграф 6 от настоящия член, максималната продължителност на граничния контрол на вътрешните граници не може да надвишава две години.

6. Когато дадена държава членка счита, че е налице сериозна извънредна ситуация, свързана с продължаваща сериозна заплаха, която оправдава продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок, надвишаващ максималния срок, посочен в параграф 5 от настоящия член, тя нотифицира Европейския парламент, Съвета и Комисията и другите държави членки за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за допълнителен срок от не повече от 6 месеца. Тази нотификация се изпраща най-късно четири седмици преди планираното удължаване на срока и — като се взима предвид становището на Комисията, прието съгласно член 27а, параграф 3 — включва оценка на риска в съответствие с член 26, параграф 2:

а) обосноваваща наличието на продължаваща заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;

б) обосноваваща заключението, че други мерки за отстраняване на заплахата се считат или са били счетени за неефективни към момента на нотификацията;

в) представяща мерки за смекчаване на въздействието, които се разглеждат като съпътстващи граничния контрол на вътрешните граници;

г) включваща, когато е целесъобразно, обзор на средствата, действията, условията и графика, разглеждани с оглед на премахването на граничния контрол на вътрешните граници.

В срок от три месеца след нотификацията, посочена в първа алинея, Комисията приема ново становище относно необходимостта и пропорционалността на удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници. След получаване на нотификацията Комисията може — по собствена инициатива или по искане на пряко засегнатата държава членка — да започне процес на консултации в съответствие с член 27а, параграф 1.

Когато при сериозна извънредна ситуация продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници е потвърдена в резултат на процедурата, посочена в настоящия параграф, и допълнителният срок от шест месеца, посочен в първа алинея, не е достатъчен, за да се гарантира наличието на ефективни други мерки за справяне с продължаващата заплаха, държавата членка може да реши да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници още веднъж и за последен път за срок до шест месеца в съответствие с оценката на риска, посочена във втора алинея. Когато държава членка реши да направи това, тя незабавно нотифицира Комисията за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници. Комисията приема незабавно препоръка относно съвместимостта на това последно удължаване на срока с Договорите, по-специално с принципите на необходимост и пропорционалност. В препоръката се набелязват също така, когато е целесъобразно заедно с други държави членки, ефективни компенсаторни мерки, които следва да бъдат приложени.

Член 26

Критерии за временното повторно въвеждане и удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници

1. За да установи дали повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е необходимо и пропорционално в съответствие с член 25, параграф 2, държавата членка оценява по-специално:

а) целесъобразността на мярката за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници предвид естеството на установената сериозна заплаха, и по-специално дали с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е вероятно да се противодейства адекватно на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, както и дали целите, преследвани с подобно повторно въвеждане, могат да бъдат постигнати чрез:

i) използването на други мерки, като например пропорционални проверки, извършвани в контекста на проверки на територията съгласно член 23, буква а);

ii) използването на процедурата, посочена в член 23а;

iii)

други форми на полицейско сътрудничество, предвидени в правото на Съюза;

iv) общи мерки по отношение на временните ограничения за пътуване до държавите членки, посочени в член 21а, параграф 2;

б) вероятното въздействие на подобна мярка върху:

i) движението на хора в пространството без контрол на вътрешните граници; и

ii) функционирането на трансграничните региони, като се отчитат тесните социални и икономически връзки между тях.

2. Когато граничният контрол на вътрешните граници е бил прилаган в продължение на шест месеца в съответствие с член 25а, параграф 5, съответната държава членка извършва оценка на риска, която, в допълнение към елементите, съдържащи се в член 27, параграфи 2 и 3, включва и повторна оценка на критериите, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

3. Когато граничният контрол на вътрешните граници е повторно въведен или срокът му е удължен, съответните държави членки гарантират, че той е придружен от подходящи мерки, с които се смекчава въздействието от повторното въвеждане на граничен контрол върху хората и превоза на стоки, като се обръща специално внимание на тесните социални и икономически връзки между трансграничните региони и на лицата, предприемащи наложително пътуване.

Член 27

Нотификация за временно повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници и оценка на риска

1. В нотификациите от държавите членки за повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния граничния контрол на вътрешните граници се съдържа следната информация:

а) основанията за повторното въвеждане или удължаването на срока, включително всички относими данни, с които подробно се описват събитията, съставляващи сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;

б) обхватът на предложеното повторно въвеждане или удължаване на срока, като се посочва в кой участък или в кои участъци от вътрешните граници ще бъде повторно въведен граничен контрол на вътрешните граници или ще бъде удължен срокът му;

в) наименованията на определените контролно-пропускателни пунктове;

г) датата и продължителността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока;

д) оценката на необходимостта и пропорционалността, посочени в член 26, параграф 1, а в случай на удължаване на срока — в член 26, параграф 2;

е) в зависимост от случая, мерките, които ще се предприемат от други държави членки.

Нотификацията може да бъде изпратена заедно от две или повече държави членки.

Държавите членки изпращат нотификацията, като използват образеца, утвърден от Комисията съгласно параграф 6.

2. Когато граничният контрол се е прилагал в продължение на шест месеца в съответствие с член 25а, параграф 5, всяка последваща нотификация за удължаването на срока на този контрол включва оценка на риска. В оценката на риска се описват мащабът и очакваните промени в сериозната заплаха, по-специално колко дълго се очаква да продължи сериозната заплаха и кои участъци от вътрешните граници могат да бъдат засегнати, като се предоставя и информация относно мерките за координация с другите държави членки, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от граничния контрол на вътрешните граници.

3. Когато държавите членки въвеждат повторно или удължават срока на граничния контрол поради наличието на ситуация, посочена в член 25, параграф 1, буква в), оценката, изисквана съгласно параграф 1, буква д) от настоящия член, съдържа също така оценка на риска и информация за внезапните мащабни неразрешени движения, включително цялата информация, получена от съответните агенции на Съюза съгласно съответните им правомощия, и анализ на данни от съответните информационни системи.

4. При поискване съответната държава членка предоставя на Комисията допълнителна информация, включително относно мерките за координация с държавите членки, засегнати от планираното удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и допълнителна информация, необходима за оценяване на възможното използване на мерките, посочени в членове 23 и 23а.

5. От държавите членки не се изисква да предоставят цялата информация, посочена в параграфи 1 — 4 от настоящия член, в случаите, когато това е оправдано от съображения, свързани с обществената сигурност, като се взема предвид поверителността на текущи разследвания. Държавите членки, които изпращат нотификация съгласно параграф 1 или 2, могат при необходимост и в съответствие с националното си право да решат да класифицират цялата нотифицирана информация или части от нея, по-специално оценките на риска. Подобно класифициране не възпрепятства достъпа до информация чрез подходящи и сигурни канали от страна на другите държави членки, засегнати от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Това класифициране не възпрепятства предоставянето на информация от държавите членки на Европейския парламент. Предаването и обработването на информацията и документите, предадени на Европейския парламент съгласно настоящия член, не включва оценките на риска, посочени в параграф 2, и е в съответствие с правилата относно изпращането и обработването на класифицирана информация.

6. Комисията приема акт за изпълнение за утвърждаване на образеца, посочен в параграф 1, трета алинея от настоящия член, и публикува този образец онлайн. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.

Член 27а

Консултации с държавите членки и становище на Комисията

1. След получаване на нотификациите, подадени съгласно член 27, параграф 1, Комисията може, по собствена инициатива или по искане на държава членка, която е пряко засегната от граничния контрол на вътрешните граници, да започне процес на консултации, включително съвместни заседания между държавата членка, която планира да въведе повторно или да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници, и останалите държави членки, особено тези, които са пряко засегнати от подобни мерки, и съответните агенции на Съюза.

Целта на консултациите е да се проучи по-конкретно заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, необходимостта и пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, като се отчитат целесъобразността на други мерки, и ако вече е въведен повторно граничен контрол — въздействието на този граничен контрол и начините да се гарантира осъществяването на взаимното сътрудничество между държавите членки във връзка с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници.

Държавата членка, която планира повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, отчита резултатите от тези консултации при вземането на решение за повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и при извършването на граничния контрол на вътрешните граници.

2. След получаването на нотификации, подадени във връзка с повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници, Комисията представя становище, а всяка държава членка може да представи становище, без да се засяга член 72 от ДФЕС, ако въз основа на информацията, която се съдържа в нотификацията и оценката на риска, когато е приложимо, или на допълнителна информация, тя има опасения относно необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

3. След получаването на нотификации, подадени във връзка с удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници съгласно член 25а, параграф 4, което води до продължаване на граничния контрол на вътрешните граници за общо 12 месеца, Комисията представя становище относно необходимостта и пропорционалността на този граничен контрол.

Становището на Комисията съдържа най-малко:

а)оценка на това дали повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност;

б)оценка на това дали са били проучени в достатъчна степен други мерки за отстраняване на сериозната заплаха;

Когато се оценява повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и се установи, че това е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, становището съдържа, когато е целесъобразно, препоръки за подобряване на сътрудничеството между държавите членки, за да се ограничи въздействието на граничния контрол на вътрешните граници и да се допринесе за намаляване на продължаващата заплаха.

4. Когато приеме становището, посочено в параграф 2 или 3, Комисията започва процес на консултации в съответствие с параграф 1, за да обсъди становището с държавите членки.

Член 28

Специален механизъм за случаите, когато мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве излага на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници

1. Когато Комисията установи, че съществува мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга няколко държави членки, като излага на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници, тя може да отправи предложение до Съвета да приеме решение за изпълнение, с което се разрешава повторното въвеждане на граничен контрол от държавите членки, включително всякакви подходящи мерки за смекчаване на въздействието, които да бъдат въведени на национално равнище и на равнището на Съюза, когато наличните мерки, посочени в членове 21а и 23, не са достатъчни за справяне с мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Държавите членки могат да поискат от Комисията да представи на Съвета такова предложение.

2. Решението за изпълнение на Съвета, посочено в параграф 1, е със срок на действие от най-много шест месеца и може да бъде подновено по предложение на Комисията за допълнителни срокове от най-много шест месеца, докато трае мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, като се взема предвид прегледът, посочен в параграф 4.

3. Когато държавите членки въвеждат повторно граничен контрол или удължават срока му поради мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, посочена в параграф 1, този граничен контрол, считано от влизането в сила на решението за изпълнение на Съвета, посочено в параграф 1, се основава на това решение.

4. Комисията редовно прави преглед на промените в мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, посочена в параграф 1, както и на въздействието на мерките, приети в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1, с цел да прецени дали тези мерки продължават да са оправдани и ако не са, да предложи възможно най-бързо премахване на граничния контрол на вътрешните граници.

5. Държавите членки незабавно нотифицират Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1.

6. Държавите членки могат да предприемат други мерки, посочени в член 23, за да ограничат обхвата на граничния контрол на вътрешните граници. Комисията взема предвид тези мерки при прегледа, посочен в параграф 4 от настоящия член.

Член 29

Специална процедура при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници

1. При извънредни обстоятелства, когато цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници е застрашено поради трайни и сериозни недостатъци, свързани с контрола на външните граници, както е посочено в член 21 от настоящия регламент, или в резултат на неизпълнение от страна на държава членка на решение на Съвета, както е посочено в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (

19 ), и доколкото тези обстоятелства представляват сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници или в части от него, може да бъде въведен повторно граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с параграф 2 от настоящия член за срок от не повече от шест месеца. Този срок може да бъде удължен не повече от три пъти с допълнителен срок от не повече от шест месеца, ако извънредните обстоятелства продължават да са налице.

2. Като крайна мярка и с цел защита на общите интереси в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, когато всички останали мерки, по-специално посочените в член 21, параграф 1, не са в състояние ефективно да преодолеят установената сериозна заплаха, Съветът може да препоръча на една или повече държави членки да вземат решение за повторновъвеждане на граничен контрол на всички или на отделни участъци от своите вътрешни граници. Препоръката на Съвета се основава на предложение на Комисията. Държавите членки могат да поискат от Комисията да представи на Съвета такова предложение за препоръка.

В препоръката си Съветът посочва най-малкото информацията по член 27, параграф 1, букви а) — д).

Съветът може да препоръча удължаване съгласно условията и процедурите, предвидени в настоящия член.

Преди държава членка да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници съгласно настоящия параграф, тя нотифицира съответно останалите държави членки, Европейския парламент и Комисията.

3. В случай че посочената в параграф 2 препоръка не бъде изпълнена от дадена държава членка, същата държава членка съобщава незабавно в писмена форма основанията си за това на Комисията.

В такъв случай Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се оценяват основанията, посочени от съответната държава членка, както и последиците за защитата на общите интереси на пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

4. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със ситуация, при която обстоятелствата, породили необходимостта от удължаване на прилагането на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с параграф 2, станат известни по-малко от 10 дни преди изтичането на предходния срок на повторно въвеждане, Комисията може да приеме незабавно всички необходими препоръки чрез актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 38, параграф 3. В рамките на 14 дни от приемането на такива препоръки Комисията представя на Съвета предложение за препоръка съгласно параграф 2 от настоящия член.

5. Настоящият член не засяга мерките, които могат да се приемат от държавите членки в случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност съгласно членове 25, 27 и 28.

Член 30

Критерии за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при извънредни обстоятелства, застрашаващи цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници

1. Когато като крайна мярка Съветът препоръча съгласно член 29, параграф 2 временно повторно въвеждане на граничен контрол на една или повече вътрешни граници или на участъци от тях, той прави оценка на степента, в която с тази мярка има вероятност по адекватен начин да бъде отстранена заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници, и оценка на пропорционалността на мярката спрямо тази заплаха. Тази оценка се основава на подробната информация, предоставена от съответната(ите) държава(и) членка(и) и от Комисията, както и на всяка друга имаща отношение информация, включително информацията, получена съгласно параграф 2 от настоящия член. При извършването на тази оценка се отчитат по-специално следните обстоятелства:

а) наличността на мерки за техническо или финансово подпомагане, до които може да се прибегне или вече се е прибягнало на национално равнище или на равнището на Съюза, или и на двете равнища, включително подкрепа от органи на Съюза, служби или агенции, като Агенцията, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета (

20 ) или Европейската полицейска служба (Европол), създадена с Решение 2009/371/ПВР, и степента, в която с тези мерки има вероятност по адекватен начин да бъдат отстранени заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;

б) настоящите и вероятните бъдещи последици от евентуални сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници, установени при оценките, проведени съгласно Регламент (ЕС) № 1053/2013, както и степента, в която тези сериозни недостатъци съставляват сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност в пространството без граничен контрол на вътрешните граници;

в) вероятните последици от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за свободното движение на хора в пространството без граничен контрол на вътрешните граници.

2. Преди да приеме предложение за препоръка на Съвета съгласно член 29, параграф 2, Комисията може:

а) да поиска от държавите членки, Агенцията, Европол или други органи, служби или агенции на Съюза да ѝ предоставят допълнителна информация;

б) да проведе проверки на място с помощта на експерти от държавите членки и от Агенцията, Европол или друг имащ отношение орган, служба или агенция на Съюза с цел да получи или провери информация, от значение за посочената препоръка.

Член 31

Информиране на Европейския парламент и на Съвета

Комисията и съответната(ите) държава(и) членка(и) информират Европейския парламент и Съвета във възможно най-кратък срок за всички основания, които биха могли да задействат прилагането на член 21 и членове 25 — 30.

Член 32

Разпоредби, които се прилагат при повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

На местата, където се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II.

Член 33

Доклад за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници

1. В срок от четири седмици след премахването на граничния контрол на вътрешните граници държавите членки, които са извършвали граничен контрол на вътрешните граници, представят на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно повторното въвеждане и когато е приложимо, удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

2. Без да се засяга параграф 1, когато срокът на граничния контрол е удължен съгласно член 25а, параграф 5, съответната държава членка представя доклад при изтичането на срок от 12 месеца и 12 месеца след това, ако по изключение граничният контрол продължава да се прилага.

3. Докладът съдържа по-конкретно първоначалната и последващата оценка на необходимостта и пропорционалността на граничния контрол, изпълнението на критериите, посочени в член 26, извършването на проверките, практическото сътрудничество със съседните държави членки, произтичащото въздействие върху свободното движение на хора, по-специално в трансграничните региони, ефективността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително последваща оценка на необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол.

4. Комисията приема акт за изпълнение за утвърждаване на единен образец за този доклад и го публикува онлайн. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.

5. Комисията може да изготви становище относно тази последваща оценка на временното повторно въвеждане на граничен контрол на една или няколко вътрешни граници или на участъци от тях.

6. Най-малко веднъж годишно Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета за функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Комисията може също така да обсъди доклада за състоянието на Шенген отделно с Европейския парламент и със Съвета. Докладът съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година, както и действията, предприети от Комисията във връзка с повторно въведения граничен контрол на вътрешните граници. В доклада се обръща особено внимание на граничния контрол, който се прилага повече от 12 месеца. Той включва също така оценка на необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане и удължаването на срока на граничния контрол през периода, обхванат от този доклад, както и информация за тенденциите в рамките на пространството без контрол на вътрешните граници по отношение на неразрешените движения на граждани на трети страни, като се отчитат наличната информация от съответните агенции на Съюза и анализът на данни от съответните информационни системи.

Член 34

Информиране на обществеността

Комисията и съответната държава членка информират обществеността по координиран начин относно решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и посочват по-специално началната и крайната дата за тази мярка, освен когато са налице императивни съображения за сигурност това да не се направи.

Член 35

Поверителност

По молба на съответната държава членка останалите държави членки, Европейският парламент и Комисията зачитат поверителността на информацията, предоставена във връзка с повторното въвеждане и удължаване на срока на граничен контрол, и доклада, изготвен съгласно член 33.