Член 4

Органи, компетентни да участват в процедурите, свързани със заявленията

1. Заявленията се разглеждат от консулствата, които взимат решение по тях.

1a. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да решат, че заявленията се разглеждат и решенията за тях се вземат от централните органи. Държавите членки гарантират, че тези органи са достатъчно добре запознати с местните обстоятелства в държавата, в която е подадено заявлението, за да оценят миграционния риск и риска за сигурността, както и достатъчно езикови познания, за да анализират документите, както и че консулствата извършват, ако е необходимо, допълнителни разглеждания и интервюта.

2. Чрез дерогация от параграф 1 на външните граници на държавите-членки органите за граничен контрол на лица могат да разглеждат и вземат решение по заявленията в съответствие с членове 35 и 36.

3. В неевропейските отвъдморски територии на държавите-членки разглеждането на заявленията и вземането на решения по тях може да се извършва от органите, определени от съответната държава-членка.

4. Държава-членка може да поиска в разглеждането на заявленията и във вземането на решения по тях да участват органи, различни от посочените в параграфи 1 и 2.

5. Държава-членка може да поиска друга държава-членка да се консултира с нея или да я информира в съответствие с членове 22 и 31.

Член 5

Държава-членка, компетентна за разглеждането на заявленията и вземането на решение по тях

1. Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза и за вземането на решение по него, е:

а) държавата-членка, чиято територия представлява единственото местоназначение на посещението(ята);

б) ако посещението включва повече от едно местоназначение или ако трябва да бъдат направени няколко отделни посещения в рамките на период от два месеца, държавата членка, чиято територия представлява основното местоназначение на посещението(ята) с оглед на продължителността на престоя, изчислена в дни, или целта на престоя; или

в) ако основното местоназначение не може да бъде определено, държавата-членка, чиято външна граница кандидатът възнамерява да пресече, за да влезе на територията на държавите-членки.

2. Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на единна виза с цел транзитно преминаване и за вземането на решение по него, е:

а) в случай на транзитно преминаване само през една държава-членка — съответната държава-членка; или

б) в случай на транзитно преминаване през няколко държави-членки — държавата-членка, чиято външна граница кандидатът възнамерява да премине като начало на транзитното преминаване.

3. Държавата-членка, компетентна за разглеждането на заявление за издаване на виза за летищен транзит и за вземането на решение по него, е:

а) в случай на еднократен летищен транзит — държавата-членка, на чиято територия е разположено летището на транзитно преминаване; или

б) в случай на двукратен или многократен летищен транзит — държавата-членка, на чиято територия е разположено летището на първото транзитно преминаване.

4. Държавите-членки си сътрудничат, за да се избегне ситуация, в която заявление не може да бъде разгледано и по него да бъде взето решение, тъй като държавата-членка, която е компетентна в съответствие с параграфи 1—3, не е представена, нито е представлявана в третата държава, в която кандидатът подава заявление в съответствие с член 6.

Член 6

Териториална компетентност на консулствата

1. Заявлението се разглежда и решение по него се взема от консулството на компетентната държава-членка, в чийто консулски окръг кандидатът пребивава законно.

2. Консулство на компетентната държава-членка разглежда и взема решение по заявлението, подадено от гражданин на трета държава, който се намира законно, но не пребивава в неговия консулски окръг, ако кандидатът е обосновал подаването на заявлението в това консулство.

Член 7

Компетентност за издаване на визи на граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка

Граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на държава-членка и от които се изисква да притежават виза, за да влязат на територията на една или повече държави-членки, кандидатстват за издаване на виза в консулството на държавата-членка, която е компетентна в съответствие с член 5, параграф 1 или 2.

Член 8

Договорености за представителство

1. Държава членка може да приеме да представлява друга държава членка, която е компетентна по член 5, за целите на разглеждането и вземането на решения относно заявленията от името на другата държава членка. Държава членка може също да представлява друга държава членка в ограничена степен — само за приемане на заявления и за събиране на биометрични данни.

3. Когато представителството е ограничено в съответствие с второто изречение от параграф 1, събирането и предаването на данни на представляваната държава членка се осъществяват при спазване на съответните правила за защита на данните и изисквания за сигурност.

4. Между представляващата и представляваната държава членка се сключва двустранна договореност. С тази договореност:

a) се уточняват продължителността на представителство, ако то е само временно, и редът и условията за неговото прекратяване;

б) може да се предвиди предоставянето от страна на представляваната държава членка на сгради, персонал и заплащане, особено в случаите, когато представляваната държава членка има консулство в съответната трета държава.

5. Държави-членки, които нямат свое консулство в трета държава, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в тази държава.

6. С цел да се гарантира, че лошата транспортна инфраструктура или големите разстояния в даден регион или географска област няма да изискват от кандидатите прекомерни усилия за достъп до консулство, държавите-членки, които нямат свое консулство в този регион или географска област, се стремят да сключат договорености за представителство с държави-членки, които имат консулства в съответния регион или област.

7. Представляваната държава членка нотифицира на Комисията договореностите за представителството или прекратяването на тези договорености най-малко 20 календарни дни преди влизането им в сила или тяхното прекратяване, освен при форсмажорни обстоятелства.

8. По същото време, когато се извършва нотифицирането, посочено в параграф 7, консулството на представляващата държава членка информира консулствата на другите държави членки и делегацията на Съюза в съответния консулски окръг за договореностите за представителство или за прекратяването на тези договорености.

9. Когато консулството на представляващата държава-членка реши да сътрудничи с външен изпълнител в съответствие с член 43 или с акредитирани търговски посредници, предвидени в член 45, това сътрудничество включва заявления, попадащи в обхвата на договорености за представителство. Централните органи на представляваната държава-членка биват уведомени предварително относно реда и условията на такова сътрудничество.

10. Ако дадена държава членка не е нито представена, нито представлявана в трета държава, в която кандидатът трябва да подаде заявлението, същата държава членка полага усилия да си сътрудничи с външен изпълнител, в съответствие с член 43, в тази трета държава.

11. Когато консулство на държава членка среща на даденото място продължаващо във времето форсмажорно обстоятелство от техническо естество, тази държава членка търси временно представителство от друга държава членка на това място за всички или за някои категории кандидати.

Член 9

Практически условия за подаване на заявление

1. Заявленията се подават не по-рано от шест месеца, а за морските лица, действащи в изпълнение на своите задължения, не по-рано от девет месеца преди началото на планираното посещение и като правило не по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение. В обосновани индивидуални случаи на спешност, консулството или централните органи могат да разрешат подаването на заявления по-късно от 15 календарни дни преди началото на планираното посещение.

2. От кандидатите може да се изисква предварително да уговорят час за подаването на заявление. Като правило уговорената среща се провежда в срок до две седмици от датата, на която срещата е поискана.

3. В надлежно обосновани спешни случаи консулството може да разреши на кандидатите да подадат заявленията си без уговорена среща или такава се провежда незабавно.

4. Без да се засяга член 13, заявленията могат да бъдат подадени:

a) от кандидата;

б) от акредитиран търговски посредник;

в) от професионална, културна, спортна или образователна асоциация или институция от името на нейните членове.

5. От кандидата не се изисква да се яви лично на повече от едно място, за да подаде заявление.

Член 10

Общи правила за подаване на заявление

1. Кандидатите се явяват лично при подаването на заявление за снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, параграфи 2 и 3 и член 13, параграф 7, буква б). Без да се засяга първото изречение от настоящия параграф и член 45, кандидатите могат да подават заявленията си по електронен път, ако е възможно.

3. При подаване на заявление кандидатът:

а) представя заявление по образец в съответствие с член 11;

б) представя документ за задгранично пътуване в съответствие с член 12;

в) представя снимка в съответствие със стандартите, определени в Регламент (ЕО) № 1683/95 или, в случаите, когато ВИС е напълно функционираща съгласно член 48 от Регламента за ВИС — в съответствие със стандартите, определени в член 13 от настоящия регламент;

г) позволява снемането на пръстови отпечатъци в съответствие с член 13, когато е приложимо;

д) заплаща визова такса в съответствие с член 16;

е) прилага съответните придружаващи документи в съответствие с член 14 и приложение II;

ж) когато е приложимо, представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина в съответствие с член 15.

Член 11

Заявление по образец

►M5 1. Всеки кандидат подава ръчно или електронно попълнено заявление по образец съгласно приложение I. Заявлението по образец се подписва. То може да бъде подписано ръчно или електронно, ако държавата членка, компетентна за разглеждането на заявлението и вземането на решение по него, признава електронен подпис. ◄Лицата, вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, подават отделно заявление по образец. Малолетните и непълнолетните кандидати подават заявление по образец, подписано от лице, упражняващо постоянно или временно родителски права или което е законен настойник.

1a. Ако заявителят подписва заявлението електронно, електронният подпис трябва да бъде квалифициран електронен подпис, по смисъла на член 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014.

1б. Съдържанието на електронния вариант на заявлението по образец, ако е приложимо, е съгласно посоченото в приложение I.

2. Консулството безплатно предоставя заявлението по образец на кандидатите и осигурява широк и лесен достъп до него.

3. Заявлението по образец е на разположение поне на следните езици:

a) официалния(те) език(ци) на държавата членка, за която се иска визата или на представляващата държава членка; и

б) официалния(те) език(ци) на приемащата държава.

Наред с посочените в буква а) езици заявлението по образец може да бъде на разположение и на всеки друг от официалните езици на институциите на Съюза.

4. Ако официалният(те) език(ци) на приемащата държава не е(са) включен(и) в образеца, на кандидатите се предоставя отделно превод на този(тези) език(ци).

5. Превод на заявлението по образец на официалния(те) език(ци) на приемащата държава се прави в рамките на местното шенгенско сътрудничество, предвидено в член 48.

6. Консулството уведомява кандидатите за езика(езиците), който(ито) може(могат) да се използва(т) при попълване на заявлението по образец.

Член 12

Документ за задгранично пътуване

Кандидатът представя валиден документ за задгранично пътуване, който отговоря на следните условия:

а)срокът на валидност изтича най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на държавите-членки или, в случай на многократни посещения, след последната планирана дата на отпътуване от територията на държавите-членки. При надлежно обосновани спешни случаи обаче това условие може да не бъде спазено;

б)съдържа най-малко две празни страници;

в)е издаден в рамките на предходните десет години.

Член 13

Биометрични данни

1. Държавите-членки събират биометрични данни от кандидата, включващи негова снимка и неговите десет пръстови отпечатъка, в съответствие със защитните механизми, предвидени в Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, в Хартата на основните права на Европейския съюз и в Конвенцията на ООН за правата на детето.

2. При подаване на първото заявление от кандидата се изисква да се яви лично. В този момент се събират следните биометрични данни на кандидата:

— снимка, сканирана или направена в момента на подаването на заявление, и

— неговите десет пръстови отпечатъка, снети дигитално от положени върху равна повърхност пръсти.

3. В случаите, когато пръстовите отпечатъци, снети от кандидата като част от предходно заявление, са въведени във ВИС за първи път най-много 59 месеца преди датата на новото заявление, те се копират при последващото заявление.

При основателни съмнения относно самоличността на кандидата обаче консулството снема пръстови отпечатъци в срока, посочен в първа алинея.

Освен това, ако при подаване на заявлението не може веднага да се установи, че пръстовите отпечатъци са снети в срока, посочен в първа алинея, кандидатът може да поиска да му бъдат снети пръстовите отпечатъци.

4. В съответствие с член 9, точка 5 от Регламента за ВИС снимката, приложена към всяко заявление, се въвежда във ВИС. От кандидата не се изисква да се явява лично за тази цел.

Техническите изисквания за снимката са в съответствие с международните стандарти, установени в Документ 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), част 1, 6-о издание.

5. Пръстовите отпечатъци се снемат в съответствие със стандартите на ИКАО и Решение 2006/648/ЕО на Комисията от 22 септември 2006 г. за определяне на техническите спецификации относно стандартите за биометрични характеристики, свързани с разработването на Визовата информационна система . 6. Биометричните данни се събират от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на органите, които са компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3. Под наблюдението на консулствата биометричните данни могат също да се събират и от квалифициран и надлежно упълномощен персонал на почетния консул, посочен в член 42, или на външен изпълнител, както е посочено в член 43. В случаи на съмнение съответната(ите) държава(и)-членка(и) предоставя(т) възможност за проверка в консулството на пръстови отпечатъци, които са снети от външен изпълнител.

7. Следните кандидати се освобождават от изискването за предоставяне на пръстови отпечатъци:

а) деца на възраст до 12 години;

б) лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно. Ако не е възможно снемането на отпечатъци от десет пръста, се събира максималният брой пръстови отпечатъци. Въпреки това, ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да предостави пръстови отпечатъци при подаване на следващото заявление. Органите, компетентни в съответствие с член 4, параграфи 1, 2 и 3, имат право да поискат допълнително разяснение относно причините за временната невъзможност да се предоставят пръстови отпечатъци. Държавите-членки гарантират, че действат подходящи условия и ред, предоставящи гаранции за зачитане на достойнството на кандидата в случай на затруднения при събиране на данни;

в) държавните глави или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги(зи), както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави-членки или от международни организации с официална цел;

г) кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителство на държава-членка или международни организации с официална цел.

8. В случаите, посочени в параграф 7, във ВИС се въвежда записът „не се прилага“ в съответствие с член 8, параграф 5 от Регламента за ВИС.

Член 14

Придружаващи документи

1. При кандидатстване за единна виза кандидатът представя:

а) документи, доказващи целта на пътуването;

б) документи за осигурено настаняване или доказателство за достатъчно средства за покриване на разходите по настаняването;

в) документи, доказващи, че кандидатът разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитно преминаване в трета държава, влизането в която е гарантирано за него, или удостоверяващи, че може да придобие тези средства по законен начин в съответствие с член 5, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници;

г) информация, позволяваща да се направи преценка за намерението на кандидата да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност на визата, за която кандидатства.

2. При кандидатстване за виза за летищен транзит кандидатът представя:

а) документи във връзка със следващото пътуване до крайното местоназначение след планирания летищен транзит;

б) информация, позволяваща да се направи преценка за намерението на кандидата да не влиза на територията на държавите-членки.

3. Неизчерпателен списък на придружаващите документи, които могат да бъдат поискани от кандидата, за да бъде проверено дали са изпълнени условията по параграфи 1 и 2, се съдържа в приложение II.

4. Държавите членки могат да изискат от кандидатите за виза да представят доказателство за финансово подпомагане или за настаняване при частно лице, или и двете, чрез попълването на формуляр, изготвен от всяка държава членка. В този формуляр се посочва по-специално:

a) дали служи като доказателство за финансово подпомагане или за настаняване, или за двете;

б) дали оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице е физическо лице, дружество или организация;

в) самоличността и данните за връзка на оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице;

г) идентификационни данни на кандидата(ите) (име и фамилия, дата на раждане, място на раждане и националност) на кандидата(ите);

д) адресът на настаняване;

е) продължителността и целта на престоя;

ж) евентуалните семейни връзки с оказващото финансово подпомагане лице или канещото лице;

з) информацията, изисквана съгласно член 37, параграф 1 от Регламента за ВИС.

Освен на официалния(те) език(ци) на държавата членка, формулярът се изготвя на поне още един официален език на институциите на Съюза. Образец на формуляра се изпраща на Комисията.

5. В рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата оценяват прилагането на изискванията, посочени в параграф 1, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността.

5а. Когато е необходимо с цел да се отчетат местните обстоятелства, както е посочено в член 48, Комисията приема чрез актове за изпълнение хармонизиран списък на придружаващите документи, който да се използва във всеки консулски окръг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

6. Изискванията по параграф 1 от настоящия член може да не се прилагат по отношение на кандидати, известни на консулството или на централните органи със своята добросъвестност и надеждност, по-специално във връзка с правомерното използване на предишни визи, ако няма съмнение, че при преминаването на външните граници на държавите членки кандидатът изпълнява изискванията по член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета .

Член 15

Медицинска застраховка за пътуване в чужбина

1. Кандидати за единна еднократна или двукратна виза доказват, че притежават необходимата и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която да може да покрие всички разходи, които може да възникнат във връзка с репатриране по медицински причини, за спешна медицинска помощ и/или за болнично лечение по спешност или смърт по време на техния(те) престой(и) на територията на държавите-членки.

2. Кандидатите за многократна виза доказват, че притежават подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първото им планирано посещение.

Наред с това такива кандидати подписват декларацията, съдържаща се в заявлението по образец, като декларират, че са осведомени за необходимостта от притежаване на медицинска застраховка за пътуване в чужбина за следващи периоди на престой.

3. Застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите-членки и да покрива целия период на планиран престой или транзитно преминаване. Минималният размер на покритие е 30 000EUR.

При издаване на виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава-членка, застраховката трябва да е валидна най-малко на територията на съответните държави-членки.

4. По принцип кандидатите сключват застраховка в държавата на своето пребиваване. Когато това е невъзможно, те трябва да положат усилия да си направят застраховка в друга държава.

В случаите, когато друго лице сключва застраховка от името на кандидата, се прилагат условията, посочени в параграф 3.

5. Когато преценяват адекватността на застрахователното покритие, консулствата установяват дали вземанията, предявени с иск срещу застрахователното дружество, могат да бъдат събрани в дадена държава-членка.

6. Изискването за застраховка може да се счита за изпълнено, когато се установи, че кандидатът за виза е застрахован предполагаемо в достатъчна степен с оглед на неговото професионално положение. Освобождаването от задължението да се представи доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да засяга определени професионални групи, като морските лица, които в резултат на тяхната професионална дейност вече имат медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

7. Притежателите на дипломатически паспорти се освобождават от изискването да притежават медицинска застраховка за пътуване в чужбина.

Член 16

Визова такса

1. Кандидатите заплащат визова такса в размер на 90 EUR.

2. Децата на възраст между шест и 12 години заплащат визова такса в размер на 45 EUR.

2а. Когато решението за изпълнение се приема от Съвета съгласно член 25а, параграф 5, буква б) се прилага визова такса в размер на 135 EUR или 180 EUR. Тази разпоредба не се прилага за деца на възраст под 12 години.

4. Освобождават се от визова такса кандидати, които попадат в една от следните категории:

а) деца на възраст до шест години;

б) ученици, студенти, докторанти и придружаващите ги преподаватели при престой с учебна или образователна цел;

в) научни работници по смисъла на определението в член 3, точка 2 от Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета , пътуващи с цел извършване на научни изследвания или участие в научен семинар или конференция;

г) представители на организации с нестопанска цел на възраст 25 г. или по-малко, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

5. Може да се освобождават от визова такса:

a) деца между шест и 18 години;

б) притежателите на дипломатически и служебни паспорти;

в) лица на възраст 25 години или по-малко, които участват в семинари, конференции, спортни, културни или образователни събития, организирани от организации с нестопанска цел.

6. В индивидуални случаи, когато това служи за насърчаване на културни или спортни интереси, интереси в областта на външната политика, политиката за развитие и други области от жизненоважен обществен интерес или по причини от хуманитарен характер или поради международни задължения, размерът на визовата такса може да бъде намален или лицето да бъде освободено от нейното заплащане.

7. Визовата такса се събира в евро, в националната валута на третата държава, в която е подадено заявлението, или във валутата, обичайно използвана в тази трета държава, и не се възстановява освен в случаите, посочени в член 18, параграф 2 и член 19, параграф 3.

Когато визовата такса се събира във валута, различна от еврото, нейният размер се определя и редовно се преразглежда въз основа на обменния курс на еврото, определен от Европейската централна банка. Събираната такса може да бъде закръглена и в рамките на местното шенгенско сътрудничество да бъде гарантирано събирането на сходни по размер такси.

8. Кандидатът получава разписка за платена визова такса.

9. На всеки три години Комисията преценява необходимостта от преразглеждане на размера на визовите такси, посочен в параграфи 1, 2 и 2а от настоящия член, като взема под внимание обективни критерии, например общата инфлация за целия Съюз, публикувана от Евростат, и претегления среден размер на заплатите на държавните служители в държавите членки. Въз основа на тези оценки Комисията приема по целесъобразност делегирани актове в съответствие с член 51а за изменение на настоящия регламент по отношение на размера на визовите такси.

Член 17

Такса за услугата

►M5 1. Такса за услугата може да бъде събирана от външен изпълнител, както е посочено в член 43. ◄Таксата за услугата е пропорционална на разходите, направени от външния изпълнител при извършване на една или повече от задачите, посочени в член 43, параграф 6.

2. Таксата за услугата се определя в правния акт, посочен в член 43, параграф 2.

4. Таксата за услугата не може да надхвърля половината от размера на визовата такса, определен в член 16, параграф 1, независимо от възможно намаляване на или освобождаване от плащане на визова такса, както е предвидено в член 16, параграфи 2, 4, 5 и 6.

4а. Чрез дерогация от параграф 4 таксата за услугата по принцип не надвишава 80 EUR в трети държави, където компетентната държава членка няма консулство за целите на събирането на заявления и не е представлявана от друга държава членка.

4б. В изключителни случаи, когато посочената в параграф 4а сума не е достатъчна за предоставянето на пълна услуга, може да се събира по-висок размер на таксата за услугата, достигащ максимум 120 EUR. В тези случаи държавите членки нотифицират на Комисията намерението да събират по-висока такса за услугата най-късно три месеца преди нейното въвеждане. В нотификацията се посочват основанията за определяне на размера на таксата за услугата, по-специално разбивка на разходите, водещи до определянето на по-висока сума.

5. Съответната държава членка може да си запази възможността да разреши на всички кандидати да подават заявленията директно в нейните консулства или в консулството на държава членка, с която има договореност за представителство, в съответствие с член 8.

Член 18

Проверка на компетентността на консулството

1. При подаване на заявление консулството проверява дали е компетентно да го разгледа и да вземе решение по него в съответствие с разпоредбите на членове 5 и 6.

2. Ако консулството не е компетентно, то незабавно връща заявлението по образец и всички представени от кандидата документи, както и визовата такса, и посочва компетентното консулство.

Член 19

Допустимост

1. Компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка проверяват дали:

— заявлението е било подадено в рамките на периода, посочен в член 9, параграф 1,

— заявлението съдържа елементите, посочени в член 10, параграф 3, букви а)—в),

— от кандидата са събрани биометрични данни, и

— визовата такса е платена.

2. Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия са изпълнени, заявлението се смята за допустимо и консулството или централните органи:

— прилагат процедурите, посочени в член 8 от Регламента за ВИС, и

— продължават разглеждането на заявлението.

Данните се въвеждат във ВИС единствено от надлежно упълномощени консулски служители в съответствие с член 6, параграф 1, член 7 и член 9, точки 5 и 6 от Регламента за ВИС.

3. Когато компетентното консулство или централните органи на компетентната държава членка установят, че посочените в параграф 1 условия не са изпълнени, заявлението се смята за недопустимо и консулството или централните органи незабавно:

— връщат заявлението по образец и всички представени от кандидата документи,

— унищожават събраните биометрични данни,

— връщат визовата такса, и

— прекратяват разглеждането на заявлението.

4. Чрез дерогация от параграф 3 заявление, което не изпълнява изискванията по параграф 1, може по изключение да бъде счетено за допустимо по причини от хуманитарен характер, по съображения от национален интерес или поради международни задължения.

Член 21

Проверка на условията за влизане и оценка на риска

1. При разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства.

2. За всяко заявление за издаване на виза се прави справка във ВИС в съответствие с член 8, параграф 2 и член 15 от Регламента за ВИС. Държавите-членки гарантират, че се използват напълно всички критерии за търсене съгласно член 15 от Регламента за ВИС, за да се избегне грешен отказ или неправилно установяване на самоличността.

3. При проверката за това дали кандидатът отговаря на условията за влизане консулството или централните органи проверяват:

а) дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен;

б) дали кандидатът е обосновал целта и условията на планирания престой, дали разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или дали може да придобие тези средства по законен начин;

в) дали кандидатът е лице, за което има подаден сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) с цел отказ за влизане;

г) дали кандидатът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато няма подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените основания;

д) дали кандидатът притежава подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо, която обхваща периода на планирания престой или, ако се кандидатства за многократна виза, периода на първото планирано посещение.

4. Когато е приложимо, консулството или централните органи проверяват продължителността на предишни и планирани престои с цел проверка дали кандидатът не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, без да се вземат предвид евентуалните периоди на престой, разрешени на основание национална виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване.

5. Средствата за издръжка за планирания престой се преценяват с оглед на продължителността и целта на престоя и въз онова на средните цени в съответната(ите) държава(и)-членка(и) за храна и настаняване от среден клас, умножени по броя на дните на престоя, като за база се използват референтните суми, установени от държавите-членки в съответствие с член 34, параграф 1, буква в) от Кодекса на шенгенските граници. Доказателство за финансово подпомагане и/или за настаняване при частно лице може също да представлява доказателство за достатъчно средства за издръжка.

6. При разглеждане на заявление за издаване на виза за летищен транзит консулството или централните органи по-специално проверяват:

а) дали представеният документ за задгранично пътуване не е неистински, подправен или преправен;

б) местата на отпътуване и местоназначение на гражданина на трета държава и съответствието между планирания маршрут и летищния транзит;

в) доказателството за следващо пътуване до крайното местоназначение.

7. Разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации.

8. При разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи.

9. Предишен отказ за издаване на виза не води до автоматичен отказ по ново заявление. Ново заявление за издаване на виза се оценява въз основа на цялата налична информация.

Член 22

Предварителна консултация с централните органи на други държави-членки

1. По съображения, свързани със заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, международните отношения или общественото здраве, държава членка може да изиска централните органи на други държави членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.

2. Консултираните централни органи дават окончателен отговор възможно най-бързо, но не по-късно от седем календарни дни след като са били помолени за консултация. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.

3. Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискването за предварителна консултация по правило не по-късно от 25 календарни дни преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

4. Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

Член 23

Решение по заявлението

1. Решение по заявленията се взема в срок от 15 календарни дни считано от датата на подаването на заявление, което е допустимо в съответствие с член 19.

2. В отделни случаи този срок може да бъде удължен до 45 календарни дни, по-конкретно когато е необходима по-задълбочена проверка по заявлението.

2а. Решенията по заявленията се вземат незабавно в обосновани отделни спешни случаи.

4. Ако заявлението не е оттеглено, се взема решение за:

а) издаване на единна виза в съответствие с член 24;

б) издаване на виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25;

ба) издаване на виза за летищен транзит в съответствие с член 26; или

в) отказ за издаване на виза в съответствие с член 32.

—————

Обстоятелството, че снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, в съответствие с член 13, параграф 7, буква б) не оказва влияние върху решението за издаване или отказ за издаване на виза.

Член 24

Издаване на единна виза

1. Срокът на валидност на визата и продължителността на разрешения престой се определят въз основа на разглеждането, извършено в съответствие с член 21.

Визата може да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане. Срокът на валидност не може да надхвърля пет години.

Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на еднократната виза включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 календарни дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

2. При условие че кандидатът отговаря на условията за влизане, предвидени в член 6, параграф 1, буква а) и букви в)—д) от Регламент (ЕС) 2016/399, се издават дългосрочни многократни визи за следните периоди на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:

a) за срок на валидност от една година, при условие че кандидатът е получил и по законен начин е използвал три визи в рамките на предходните две години;

б) за срок на валидност от две години, при условие че през предходните две години кандидатът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност една година;

в) за срок на валидност от пет години, при условие че през предходните три години кандидатът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност две години.

Визите за летищен транзит и визите с ограничена териториална валидност, издадени в съответствие с член 25, параграф 1, не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.

2а. Чрез дерогация от параграф 2 срокът на валидност на издадената виза може да бъде съкратен в отделни случаи, когато е налице основателно съмнение, че условията за влизане ще бъдат спазвани през целия период.

2б. Чрез дерогация от параграф 2, в рамките на местното шенгенско сътрудничество, консулствата извършват оценка дали е необходимо посочените в параграф 2 правила относно издаването на многократните визи да бъдат адаптирани, за да се отчетат местните обстоятелства и рисковете във връзка с миграцията и сигурността, с оглед на приемането на по-благоприятни или по-ограничителни правила в съответствие с параграф 2г.

2в. Без да се засяга параграф 2, многократна виза със срок на валидност до пет години може да бъде издадена на кандидати, които докажат необходимостта или обосноват намерението си за често или редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност, и по-специално правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на държавите членки преди изтичането на визата, за която кандидатстват.

2г. При необходимост, въз основа на оценката, посочена в параграф 2б от настоящия член, Комисията приема чрез актове за изпълнение правилата относно условията за издаване на посочените в параграф 2 от настоящия член многократни визи, които трябва да се прилагат във всеки консулски окръг, за да се отчетат местните обстоятелства, рисковете във връзка с миграцията и сигурността и цялостните отношения на Съюза с въпросната трета държава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

3. Данните, посочени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 25

Издаване на виза с ограничена териториална валидност

1. Виза с ограничена териториална валидност се издава по изключение в следните случаи:

а) когато по причини от хуманитарен характер или от национален интерес или поради международни задължения съответната държава-членка счете за необходимо:

i) да приложи дерогация от принципа, че условията за влизане съгласно член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници трябва да бъдат изпълнени;

ii) да издаде виза въпреки възражението за издаване на единна виза на държавата-членка, с която е направена консултация в съответствие с член 22; или

iii)

да издаде виза поради спешност, въпреки че не е направена предварителната консултация в съответствие с член 22;

или б) когато по причини, които консулството счита за обосновани, е издадена нова виза за престой през същия 180-дневен период на кандидат, който през този 180-дневен период вече е използвал единна виза или виза с ограничена териториална валидност, позволяваща 90-дневен престой.

2. Виза с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата-членка, която я издава. По изключение тя може да бъде валидна за територията на повече от една държава-членка, при условие че се получи съгласието на всяка от тези държави-членки.

3. Когато кандидатът притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки, се издава виза, валидна за територията на държавите-членки, които признават документа за задгранично пътуване. Когато държавата-членка, която издава визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, издадената виза е валидна само за тази държава-членка.

4. Когато виза с ограничена териториална валидност е издадена в случаите, описани в параграф 1, буква а), централните органи на държавата-членка, издала визата, предават съответната информация на централните органи на другите държави-членки незабавно, посредством процедурата, посочена в член 16, параграф 3 от Регламента за ВИС.

5. Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 25а

Сътрудничество при обратното приемане

1. В зависимост от равнището на сътрудничество на трета държава с държавите членки в областта на обратното приемане на незаконни мигранти, оценено въз основа на показателни и обективни критерии, член 14, параграф 6, член 16, параграф 1, член 16, параграф 5, буква б), член 23, параграф 1 и член 24, параграфи 2 и 2в не се прилагат по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на трета държава, за която въз основа на показателни и обективни данни и в съответствие с настоящия член се смята, че не си сътрудничи в достатъчна степен.

2. Комисията редовно и най-малко веднъж годишно извършва оценка на сътрудничеството на съответните трети държави във връзка с обратното приемане, като взема под внимание по-специално следните показатели:

a) броя на решенията за връщане, издадени за лица от съответната трета държава, които пребивават незаконно на територията на държавите членки;

б) броя на действителните принудителни връщания на лица, за които е било издадено решение за връщане, като процент от общия брой на решенията за връщане, издадени за граждани на съответната трета държава, включително, когато това е целесъобразно, броя на гражданите на трети държави, които са преминали транзитно през територията на съответната трета държава, въз основа на споразумения на Съюза за обратно приемане или двустранни споразумения за обратно приемане;

в) броя на исканията за обратно приемане по държави членки, приети от третата държава, като процент от общия брой на исканията за обратно приемане, които са ѝ били представени;

г) степента на практическо сътрудничество с оглед на връщането на различните етапи от процедурата за връщане, например:

i) помощ при идентифицирането на лица, които пребивават незаконно на територията на държавите членки, и навременно издаване на документи за пътуване;

ii) приемане на европейския пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави или пасавани;

iii)

съгласие за обратното приемане на лица, които трябва да бъдат законно върнати в държавата им;

iv) приемане на полети и операции по обратно връщане.

Тази оценка се основава на използването на надеждни данни, предоставени от държавите членки, както и от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Комисията редовно и най-малко веднъж годишно представя на Съвета своята оценка.

3. Държава членка може също така да нотифицира Комисията, ако среща значителни и трайни практически проблеми в сътрудничеството с трета държава при обратното приемане на незаконни мигранти, въз основа на същите показатели като изброените в параграф 2. Комисията незабавно информира Европейския парламент и Съвета за нотификацията.

4. Комисията разглежда уведомлението по параграф 3 в едномесечен срок. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от разглеждането.

5. Когато въз основа на анализа, посочен в параграфи 2 и 4, и като се вземат предвид стъпките, предприети от Комисията за подобряване на степента на сътрудничество на съответната трета държава в областта на обратното приемане и цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, включително в областта на миграцията, Комисията счита, че дадена държава не сътрудничи в достатъчна степен и следователно е необходимо да се предприемат действия, или когато в рамките на 12 месеца обикновено мнозинство от държави членки информират Комисията в съответствие с параграф 3, Комисията, едновременно с продължаването на усилията за подобряване на сътрудничеството със съответната трета държава, представя предложение на Съвета за приемане на:

a) решение за изпълнение за временно спиране на прилагането на един или повече от член 14, параграф 6, член 16, параграф 5, буква б), член 23, параграф 1 или член 24, параграфи 2 и 2в, по отношение на всички граждани или на някои категории граждани на съответната трета държава;

б) когато, след оценка от страна на Комисията, мерките, прилагани в съответствие с решението за изпълнение, посочено в буква а) от настоящия параграф, се сметнат за неефективни, решение за изпълнение за поетапно прилагане, на една от визовите такси, предвидени в член 16, параграф 2а, за всички граждани на съответната трета държава или за някои категории от тях.

6. Комисията постоянно оценява и докладва, въз основа на посочените в параграф 2 показатели, дали може да бъде установено съществено и устойчиво подобрение в сътрудничеството на съответната трета държава във връзка с обратното приемане на незаконни мигранти, и като отчита цялостните отношения на Съюза с тази трета държава, може да представи на Съвета предложение за отмяна или изменение на посоченото в параграф 5 решение за изпълнение.

7. Най-късно шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 5 решения за изпълнение Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за напредъка, постигнат в сътрудничеството на третата държава във връзка с обратното приемане.

8. Когато, въз основа на анализа, посочен в параграф 2, и като се вземат предвид цялостните отношения на Съюза със съответната трета държава, по-специално по отношение на сътрудничеството в областта на обратното приемане, Комисията счита, че тази трета държава сътрудничи в достатъчна степен, тя може да представи на Съвета предложение за приемане на решение за изпълнение по отношение на кандидати или категории кандидати, които са граждани на тази трета държава и които кандидатстват за виза на територията на тази трета държава, в което да се предвижда следното:

a) намаляване на 60 EUR на визовата такса, посочена в член 16, параграф 1;

б) съкращаване на 10 дни на срока, в който да бъдат взети решенията по заявленията, посочени в член 23, параграф 1;

в) увеличаване на срока на валидност на визите за многократно влизане по член 24, параграф 2.

Това решение за изпълнение се прилага най-много за срок от една година. То може да бъде подновено.

Член 26

Издаване на виза за летищен транзит

1. Визата за летищен транзит е валидна за преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на държавите-членки.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), срокът на валидност на визата включва и допълнителен „гратисен период“ от 15 дни.

Държавите-членки могат да решат да не предоставят такъв „гратисен период“ по причини, свързани с обществения ред или международните отношения на която и да е от държавите-членки.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 12, буква а), многократни визи за летищен транзит могат да се издават със срок на валидност не по-дълъг от шест месеца.

4. За вземането на решение за издаване на многократни визи за летищен транзит от особено значение са следните критерии:

а) необходимостта кандидатът да извършва често и/или редовно транзитни преминавания; и

б) добросъвестността и надеждността на кандидата, по-специално правомерното използване на предишни единни визи или визи с ограничена териториална валидност или визи за летищен транзит, неговото икономическо положение в държавата на произход и действителното му намерение да предприеме следващото си пътуване.

5. Когато от кандидата се изисква да притежава виза за летищен транзит в съответствие с разпоредбите на член 3, параграф 2, визата за летищен транзит е валидна единствено за транзитно преминаване през международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на съответната(ите) държава(и)-членка(и).

6. Данните, определени в член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, се въвеждат във ВИС, след като бъде взето решение за издаване на такава виза.

Член 27

Попълване на визовия стикер

1. Комисията приема чрез актове за изпълнение правила за попълването на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

2. Държавите членки могат да добавят национални вписвания в раздел „забележки“ на визовия стикер. Тези вписвания не дублират задължителните вписвания, установени съгласно процедурата, посочена в параграф 1.

3. Всички данни на визовия стикер се разпечатват, като на отпечатания визов стикер не се правят промени на ръка.

4. Визов стикер за еднократна виза може да бъде попълнен на ръка само при форсмажорни обстоятелства от техническо естество. В попълнен на ръка визов стикер не се правят промени.

5. Когато визов стикер е попълнен на ръка в съответствие с параграф 4 от настоящия член, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква к) от Регламента за ВИС.

Член 28

Анулиране на попълнен визов стикер

1. Когато се открие грешка на визов стикер, който още не е положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира.

2. Когато се открие грешка, след като визовият стикер е бил положен в документа за задгранично пътуване, визовият стикер се анулира чрез поставяне на кръст с неизтриваемо мастило върху него и се полага нов визов стикер на друга страница.

3. Когато се открие грешка след въвеждането на съответните данни във ВИС съгласно член 10, параграф 1 от Регламента за ВИС, грешката се поправя в съответствие с член 24, параграф 1 от същия регламент.

Член 29

Полагане на визовите стикери

1. Визовият стикер се полага в документа за задгранично пътуване.

1a. Комисията приема чрез актове за изпълнение подробни правила относно полагането на визовия стикер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

2. Когато държавата-членка, издаваща визата, не признава документа за задгранично пътуване на кандидата, се използва единна бланка за поставяне на визата.

3. Когато визовият стикер е положен на единна бланка за поставяне на визата, тази информация се въвежда във ВИС в съответствие с член 10, параграф 1, буква й) от Регламента за ВИС.

4. Индивидуални визи, издавани на лица, които са вписани в документа за задгранично пътуване на кандидата, се полагат в този документ за задгранично пътуване.

5. Когато документът за задгранично пътуване, в който са включени такива лица, не се признава от издаващата държава-членка, стикерът за индивидуална виза се полага върху единна бланка за поставяне на виза.

Член 30

Права, произтичащи от издадена виза

Притежаването на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност не поражда автоматично право на влизане.

Член 31

Информиране на централните органи на други държави-членки

1. Държава членка може да изиска централните ѝ органи да бъдат информирани за визи, издадени от други държави членки на граждани на конкретни трети държави или на конкретни категории такива граждани, с изключение на визите за летищен транзит.

2. Държавите членки нотифицират на Комисията въвеждането или оттеглянето на изискване за такава информация не по-късно от 25 календарни дни, преди началото на неговото прилагане. Тази информация се подава и в рамките на местното шенгенско сътрудничество в съответния консулски окръг.

3. Комисията уведомява държавите-членки за направените нотификации.

Член 32

Отказ за издаване на виза

1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:

а) ако кандидатът:

i) представя документ за задгранично пътуване, който е неистински, подправен или преправен;

ii) не обоснове целта и условията на планирания престой;

iiа)

не обоснове целта и условията на планирания летищен транзит;

iii)

не представи доказателство за достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или не може да придобие тези средства по законен начин;

iv) вече е пребивавал 90 дни в рамките на текущия 180-дневен период на територията на държавите-членки като титуляр на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност;

v) е лице, за което е подаден сигнал в ШИС с цел отказ за влизане;

vi) се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените по-горе основания; или

vii)

не представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо;

или б) ако са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, представени от кандидата, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления или намерението му да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.

2. Кандидатът се уведомява за решението за отказ и основанията за това, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI, на езика на държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на институциите на Съюза.

3. Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

5. Информацията за отказаната виза се въвежда във ВИС в съответствие с член 12 от Регламента за ВИС.

Член 33

Удължаване

1. Срокът на валидност и/или продължителността на престоя на издадена виза се удължава, ако компетентният орган на държавата-членка счете, че титулярят на визата е представил доказателство за форсмажорни обстоятелства или за причини от хуманитарен характер, които го възпрепятстват да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на срока на валидност или на разрешената с визата продължителност на престоя. Удължаването се извършва безплатно.

2. Срокът на валидност и/или продължителността на престоя по силата на издадена виза може да бъде удължен, ако титулярят на визата представи доказателство за сериозни лични причини, които оправдават удължаването на срока на валидност или на продължителността на престоя. За удължаване на срока на валидност на виза се заплаща такса в размер на 30 EUR.

3. При отсъствие на друго решение на органа, удължаващ срока на валидност на визата, териториалната валидност на удължената виза остава същата като на първоначалната виза.

4. Компетентни да удължат срока на валидност на визата са органите на държавата-членка, на чиято територия гражданинът на трета държава се намира към момента на подаване на заявлението за удължаване.

5. Държавите-членки уведомяват Комисията относно органите, компетентни за удължаване на срока на валидност на визите.

6. Удължаването на срока на валидност на визите се прави чрез полагане на визов стикер.

7. Информацията за визи с удължен срок на валидност се въвежда във ВИС съгласно член 14 от Регламента за ВИС.

Член 34

Анулиране и отмяна на визата

1. Виза се анулира, когато стане очевидно, че към момента на нейното издаване условията за това не са били спазени, по-специално при наличие на сериозни основания да се счита, че визата е получена чрез измама. По правило визата се анулира от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Визата може да бъде анулирана и от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за това анулиране.

2. Виза се отменя, когато стане очевидно, че условията за нейното издаване вече не са спазени. Поначало виза се отменя от компетентните органи на държавата-членка, която я е издала. Виза може да бъде отменена от компетентните органи на друга държава-членка, като в такъв случай органите на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

3. Виза може да бъде отменена по искане на нейния титуляр. Компетентните органи на държавата-членка, издали визата, се уведомяват за тази отмяна.

4. Непредставянето от страна на титуляря на визата на границата на един или повече от придружаващите документи, посочени в член 14, параграф 3, не води автоматично до решение за анулиране или отмяна на визата.

5. Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат „АНУЛИРАНА“ или „ОТМЕНЕНА“, като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност „ефект на латентно изображение“, както и терминът „виза“ се правят невалидни чрез зачеркване.

6. Кандидатът се уведомява за решението за анулиране или отмяна на визата и за причините, на които се основава то, посредством стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.

7. Титулярят на виза, която е била анулирана или отменена по негово искане, има право на обжалване, освен ако визата е била отменена в съответствие с параграф 3. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела решението за анулиране или отмяна, в съответствие с националното законодателство на съответната държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация относно процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

8. Информацията за анулирани или отменени визи се въвежда във ВИС в съответствие с член 13 от Регламента за ВИС.

Член 35

Визи, за които са подадени заявления на външните граници

1. В изключителни случаи визи могат да бъдат издавани на гранични контролно-пропускателни пунктове, ако са изпълнени следните условия:

а) кандидатът отговаря на условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници;

б) кандидатът не е имал възможност да кандидатства за виза предварително и, ако е необходимо, представя документи, доказващи непредвидими и неотложни причини за влизане; и

в) завръщането на кандидата в държавата му на произход или пребиваване или транзитното преминаване през държави, различни от държавите-членки, които прилагат достиженията на правото от Шенген в пълен обем, се счита за сигурно.

2. Когато заявлението за издаване на виза се подава на външната граница, изискването кандидатът да има медицинска застраховка за пътуване в чужбина може да се отмени, когато тази медицинска застраховка за пътуване в чужбина не може да се направи на този граничен контролно-пропускателен пункт или по причини от хуманитарен характер.

3. Виза, издадена на външна граница, е единна виза, даваща на титуляря си право на престой с максимална продължителност 15 дни в зависимост от целта и условията на планирания престой. При транзитно преминаване продължителността на разрешения престой отговаря на времето, необходимо за целите на транзитното преминаване.

4. Когато условията, определени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, не са изпълнени, органите, отговарящи за издаване на виза на границата, могат да издадат виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25, параграф 1, буква а) от настоящия регламент само за територията на държавата-членка, издаваща визата.

5. По правило на външната граница не се издава виза на гражданин на трета държава, попадащ в категорията на лица, за които е необходима предварителна консултация в съответствие с член 22.

Все пак, в изключителни случаи в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), на такива лица на външната граница може да бъде издадена виза с ограничена териториална валидност за територията на държавата-членка, издаваща визата.

6. В допълнение към основанията за отказ на виза, предвидени в член 32, параграф 1, издаването на виза се отказва на граничен контролно-пропускателен пункт, когато не са спазени условията по параграф 1, буква б) от настоящия член.

7. Прилагат се разпоредбите относно основанието и уведомлението за отказите и правото на обжалване, уредени в член 32, параграф 3 и приложение VI.

Член 36

Визи, издавани на външната граница на морски лица за транзитно преминаване

1. На морско лице, за което има изискването да притежава виза при преминаването на външните граници на държавите-членки, може да бъде издадена на границата виза с цел транзитно преминаване, ако лицето:

а) изпълнява условията, предвидени в член 35, параграф 1; и

б) преминава въпросната граница с цел качване, повторно качване или дебаркиране от кораб, на който то ще работи или работи като морско лице.

2а. Комисията приема чрез актове за изпълнение оперативни инструкции за издаването на визи за морски лица на границата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

3. Настоящият член не засяга прилагането на член 35, параграфи 3, 4 и 5.