Член 32

Отказ за издаване на виза

1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:

а) ако кандидатът:

i) представя документ за задгранично пътуване, който е неистински, подправен или преправен;

ii) не обоснове целта и условията на планирания престой;

iiа)

не обоснове целта и условията на планирания летищен транзит;

iii)

не представи доказателство за достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой, така и за завръщането си в държавата на произход или пребиваване, или за транзитното преминаване в трета държава, в която е сигурен, че ще бъде допуснат, или не може да придобие тези средства по законен начин;

iv) вече е пребивавал 90 дни в рамките на текущия 180-дневен период на територията на държавите-членки като титуляр на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност;

v) е лице, за което е подаден сигнал в ШИС с цел отказ за влизане;

vi) се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава-членка, по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите-членки с цел отказ за влизане на посочените по-горе основания; или

vii)

не представя доказателство за притежаване на подходяща и валидна медицинска застраховка за пътуване в чужбина, когато е приложимо;

или б) ако са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи, представени от кандидата, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените изявления или намерението му да напусне територията на държавите-членки преди изтичането на визата, за която кандидатства.

2. Кандидатът се уведомява за решението за отказ и основанията за това, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI, на езика на държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, и на друг официален език на институциите на Съюза.

3. Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата-членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка. Държавите-членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.

5. Информацията за отказаната виза се въвежда във ВИС в съответствие с член 12 от Регламента за ВИС.