Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Р. Б в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощен юрк. Р.Д, против решение № 739/07.02.2020г., постановено по адм. д. № 7163/2019 г. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ за издаване на виза „С“ на А. Вакас, гражданин на И. Р. П.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, съгласно чл. 34, ал. 1 Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, както и при спазване на правилата на Инструкция №КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, обн. ВД., бр. 90 от 2013г. Счита процесния отказ за мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, налице е миграционен риск, както и че в случаи като процесния не е целесъобразно да се посочват детайлно причините, довели до отказ от виза. С писмени бележки от 30.11.2020г.,чрез юрк. Е.В, излага съображения, че съгласно чл. 9з, ал. 5 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ)/ ЗЧРБ/ приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза, а от компетентния орган следва да се преценят всички констатирани обстоятелства. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли жалбата...