Член 1

Наблюдение на границата

Регламент (ЕС) 2016/399 се изменя, както следва:

1) Член 2 се изменя, както следва:

а) точка 12 се заменя със следното:

„12.

б) добавят се следните точки:

„27.

„мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве“ означава извънредна ситуация в областта на общественото здраве, призната на равнището на Съюза от Комисията предвид информацията от компетентните национални органи, при която сериозна трансгранична заплаха за здравето би могла да има мащабни последици върху упражняването на правото на свободно движение;

28. „наложително пътуване“ означава пътуване от лице, освободено от прилагането на ограничения за влизане съгласно член 21а, параграф 4 или 5 във връзка с изпълнението на функция или посрещането на нужда от първостепенно значение, предвид всички приложими международни задължения на Съюза и на държавите членки;

29. „неналожително пътуване“ означава пътуване, различно от наложително пътуване;

30. „транспортни възли“ означава летища, морски или речни пристанища, железопътни или автобусни гари и товарни терминали.“

2) В член 5, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Когато голям брой мигранти се опитват да преминат техните външни граници по неразрешен начин, масово и с използване на сила, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за опазване на сигурността, законността и реда.“

3) В член 5 се добавя следният параграф:

„4.Държавите членки могат, по-специално в ситуация, характеризираща се с инструментализиране на мигранти съгласно член 1, параграф 4, буква б), първо изречение от Регламент (ЕС) 2024/1359 на Европейския парламент и на Съвета (*1), временно да затворят конкретни гранични контролно-пропускателни пунктове, включени в списъците по параграф 1 от настоящия член, или да ограничат тяхното работно време, когато обстоятелствата го налагат.

Всички мерки съгласно първа алинея от настоящия параграф и параграф 3, втора алинея от настоящия член, се прилагат по пропорционален начин и като се отчитат в пълна степен правата на:

а) лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б) гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани съгласно Директива 2003/109/ЕО на Съвета (*2), лицата, които имат право на пребиваване съгласно други актове на Съюза или съгласно националното право или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства; и

в) гражданите на трети страни, търсещи международна закрила.

4) Член 13 се заменя със следното:

1.Основната цел на наблюдението на границата е да се предотвратяват или откриват неразрешени преминавания на границата, да се допринася за подобряване на осведомеността за състоянието, да се противодейства на трансграничната престъпност и да се предприемат мерки срещу лицата, които са преминали границата незаконно. Това включва също така извършването на анализи на риска. Без да се засягат членове 3 и 4, лице, което незаконно е преминало граница и което няма право на престой на територията на съответната държава членка, се задържа и спрямо него се прилагат процедури, които са в съответствие с Директива 2008/115/ЕО.

2.Граничните служители използват всички необходими ресурси, включително стационарни или мобилни екипи за извършване на наблюдение на границата. Наблюдението на границата се извършва по такъв начин, че да предотвратява и разубеждава лицата да извършват неразрешени преминавания на границата между граничните контролно-пропускателни пунктове или да заобикалят проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове, и се извършва при пълно спазване на задълженията, предвидени в член 4.

3.Наблюдението между граничните контролно-пропускателни пунктове се извършва от гранични служители, чиито брой и методи са съобразени със съществуващите или предвидимите рискове и заплахи. При него се използват картини на състоянието, за да се подобри способността му да намали броя на мигрантите, които губят живота си на външните граници, по протежение на външните граници или в близост до тях. Наблюдението включва чести и внезапни промени на интервалите при наблюдение, както и други методи или техники, така че неразрешените преминавания на границата да се предотвратяват или откриват ефективно.

4.Наблюдението се извършва от стационарни или мобилни екипи, които изпълняват задълженията си, като патрулират или като се разполагат на места, известни или приемани за чувствителни. Целта на наблюдението е предотвратяването на неразрешените преминавания на границата или задържането на лица във връзка с неразрешени преминавания на външната граница. Наблюдението може също така да се извършва чрез технически средства, включително електронни средства, оборудване, системи за наблюдение и — когато това е целесъобразно — всякакви видове стационарна и мобилна инфраструктура.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 от настоящия регламент относно допълнителни мерки, уреждащи наблюдението, включително разработването на общи минимални стандарти за наблюдение на границата. Тези общи минимални стандарти са съобразени с вида на границите, например сухопътни, морски или въздушни граници, степените на въздействие, определени за всеки участък от външните граници в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (*3), и други имащи отношение фактори, като например географските особености.

5) Заглавието на глава V се изменя, както следва: „Специални мерки, свързани с външните граници“

6) Вмъква се следният член:

1.Настоящият член се прилага при мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

2.Съветът, въз основа на предложение на Комисията, може да приеме регламент за изпълнение, в който се предвиждат временни ограничения за пътуване до държавите членки, които да се прилагат по външните граници.

Временните ограничения за пътуване до Съюза могат да включват ограничения за влизане в държавите членки и временни ограничения, свързани със здравето, които са необходими за защитата на общественото здраве в пространството без контрол на вътрешните граници. Тези временни ограничения, свързани със здравето, могат да включват извършване на тестове, карантина и самоизолация.

Временните ограничения за пътуване до Съюза трябва да са пропорционални и недискриминационни. Когато държава членка приеме по-строги ограничения от предвидените в регламента за изпълнение, тези ограничения не трябва да оказват отрицателно въздействие върху функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Временните ограничения, свързани със здравето, по отношение на лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, трябва винаги да са в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.

3.Следните категории лица се освобождават от ограниченията за влизане, независимо от целта на тяхното пътуване:

а) лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза;

б) гражданите на трети страни, които имат статут на дългосрочно пребиваващи съгласно Директива 2003/109/ЕО, лицата, които имат право на пребиваване съгласно други инструменти на правото на Съюза или съгласно националното право, включително лица, ползващи се с международна закрила, или лица, които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и членовете на техните семейства.

4.Категориите лица, изброени в част А от приложение XI, се освобождават от ограниченията за влизане.

5.Дадена категория лица, посочена в част Б от приложение XI, се освобождава от ограниченията за влизане, когато тази категория е включена в регламента за изпълнение, посочен в параграф 2.

6.Когато е целесъобразно, в посочения в параграф 2 регламент за изпълнение:

а) се посочват, когато това се налага поради естеството на мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, категориите лица, предприемащи наложително пътуване, изброени в част Б от приложение XI, които да бъдат освободени от ограниченията за влизане;

б) се определят географски области или трети страни, за пътуване от които могат да се прилагат ограничения или освобождаване от ограниченията, и се установява процедура за периодичния преглед на ситуацията в тези области или страни и на наложените ограничения за пътуване въз основа на обективна методика и обективни критерии, включително по-специално епидемичната обстановка;

в) се определят условията, при които неналожителните пътувания могат да бъдат ограничени или освободени от ограниченията, включително доказателствата, които да бъдат представени в подкрепа на освобождаването, и условията, свързани с продължителността и естеството на престоя в областите или страните, посочени в буква б);

г) се посочват минималните временни ограничения, свързани със здравето, които могат да бъдат прилагани спрямо лицата, посочени в параграф 3, букви а) и б);

д) чрез дерогация от параграфи 4 и 5, се установяват условията, при които могат да бъдат налагани ограничения за пътуване на лица, предприемащи наложително пътуване.

7.Ограниченията за влизане в държавите членки на лица, предприемащи наложително пътуване, се налагат само по изключение, за строго ограничен срок, докато не бъде получена достатъчно информация за мащабните извънредни ситуации в областта на общественото здраве, посочени в параграф 1, и докато Съветът по предложение на Комисията не определи и приеме други ограничения, свързани със здравето, които са необходими за защита на общественото здраве и които да се прилагат спрямо тези лица.“

7) Член 23 се заменя със следното:

Отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не засяга:

а) упражняването на полицейски или други публични правомощия от компетентните органи на държавите членки на тяхна територия, включително в техните вътрешни гранични зони, предоставени им съгласно националното право, доколкото упражняването на тези правомощия няма ефект, равностоен на гранични проверки. Упражняването на тези правомощия може да включва, когато е целесъобразно, използването на технологии за мониторинг и наблюдение, които обикновено се използват на територията с цел справяне със заплахите за обществената сигурност или обществения ред. Упражняването от компетентните органи на техните правомощия не се смята по-специално за равностойно на гранични проверки, когато мерките отговарят на всички посочени по-долу условия:

i) нямат за цел граничен контрол;

ii) се основават на обща полицейска информация или, когато целта е да се ограничи разпространението на заразна болест, на информация за общественото здраве и на опита на компетентните органи по отношение на възможни заплахи за обществената сигурност или обществения ред и целят по-специално:

— да се противодейства на трансграничната престъпност;

— да се намали незаконната имиграция; или

— да се ограничи разпространението на заразна болест с епидемичен потенциал, установена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;

iii)

са планирани и извършени по начин, който ясно се различава от системните проверки на лица на външните граници, включително когато се извършват в транспортни възли или директно на борда при услуги за пътнически превоз, и при условие че се основават на оценка на риска;

б) възможността компетентните органи на държава членка или превозвачите да подлагат лица на проверки за сигурност, извършвани в транспортни възли в съответствие с националното право, при условие че на такива проверки се подлагат и лицата, които пътуват в рамките на една държава членка;

в) възможността държава членка да предвиди нормативно задължение за притежаване или носене на документи;

г) възможността държава членка да предвиди нормативно задължение гражданите на трети страни да съобщават за присъствието си на нейната територия и задължение управителите на места за настаняване да гарантират, че гражданите на трети страни попълват и подписват формуляри за регистрация, като се изключват придружаващите съпрузи, придружаващите ненавършили пълнолетие или членовете на туристически групи съгласно разпоредбите на членове 22 и 45 съответно от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници („Шенгенската конвенция“).“

8) Вмъква се следният член:

1.Без да се засяга член 22, настоящият член установява процедурата за прехвърляне на граждани на трети страни, задържани в граничните зони, посочени в член 23, когато са изпълнени посочените по-долу условия:

а) гражданинът на трета страна е задържан по време на проверка, в която са участвали компетентните органи на двете държави членки в рамките на двустранно сътрудничество, което може да включва по-специално съвместни полицейски патрули, при условие че държавите членки са се споразумели да използват такава процедура в рамките на това двустранно сътрудничество; и

б) налице са ясни признаци, че гражданинът на трета страна е пристигнал директно от друга държава членка, и е установено, че този гражданин на трета страна няма право на престой на територията на държавата членка, в която е пристигнал, въз основа на информация, която е непосредствено достъпна за задържалите го органи, включително изявления на засегнатото лице, документи за самоличност, документи за пътуване или други документи, намерени у това лице, или на резултатите от търсения, извършени в съответните национални бази данни и бази данни на Съюза.

Процедурата, предвидена в параграфи 1 и 2, не се прилага за кандидати по смисъла на определението на член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (*4) или за лица, на които е предоставена международна закрила, по смисъла на определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета (*5).

При прехвърлянето на гражданин на трета страна, за когото прехвърлящата държава членка предполага, че не е навършил пълнолетие, прехвърлящата държава членка информира приемащата държава членка за това предположение и двете държави членки гарантират, че всички предприети мерки са във висшия интерес на детето и в съответствие със съответното им национално право.

2.Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО, компетентните органи на държава членка могат, когато са изпълнени предвидените в параграф 1 от настоящия член условия, да решат незабавно да прехвърлят съответния гражданин на трета страна в държавата членка, от която лицето е пристигнало, в съответствие с процедурата, установена в приложение XII.

3.Гражданите на трети страни, задържани в граничните зони и прехвърлени по процедурата по настоящия член, имат право на обжалване. Обжалването на решението за прехвърляне се извършва в съответствие с националното право на прехвърлящата държава членка. На тези граждани на трети страни се осигуряват ефективни правни средства за защита в съответствие с член 47 от Хартата. Прехвърлящата държава членка също така посочва на гражданите на трети страни — писмено и на език, който те разбират или за който има достатъчно основания да се предполага, че разбират — лицата за контакт, които могат да предоставят информация за представители, компетентни да действат от името на тези граждани на трети страни в съответствие с националното право. Обжалването няма суспензивен ефект.

4.Когато прехвърлящата държава членка прилага процедурата, посочена в параграф 2, от приемащата държава членка се изисква да вземе всички необходими мерки за приемане на съответния гражданин на трета страна в съответствие с процедурите, предвидени в приложение XII. Всички съответни разпоредби на Директива 2008/115/ЕО се прилагат в приемащата държава членка.

5.Държавите членки установяват практическите ред и условия в своите рамки за двустранно сътрудничество, включително с цел да се избягва, по правило, използването на посочената в настоящия член процедура, по-специално по отношение на участъците от вътрешните граници, където граничният контрол е бил повторно въведен или срокът му е бил удължен.

6.Процедурата, предвидена в настоящия член, не засяга съществуващите двустранни споразумения или договорености, посочени в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО.

7.Считано от 11 юли 2025 г. и ежегодно след това държавите членки предоставят на Комисията данните, записани в съответствие с част А, точка 4 от приложение XII.

9) В член 24 първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки премахват всички пречки пред нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за пътна безопасност и не са необходими за използването на технологиите, посочени в член 23, буква а).“

10) Член 25 се заменя със следното:

1.В случай че в пространството без контрол на вътрешните граници съществува сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може по изключение да въведе повторно граничен контрол на всички или на отделни участъци от вътрешните си граници.

Може да се счита, че сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност произтича по-специално от:

а) терористични инциденти или заплахи и заплахи, породени от тежка организирана престъпност;

б) мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве;

в) извънредна ситуация, характеризираща се с внезапни мащабни неразрешени движения на граждани на трети страни между държавите членки, която оказва значителен натиск върху общите ресурси и капацитета на добре подготвени компетентни органи и която има вероятност да изложи на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници, като това е видно от анализа на информацията и всички налични данни, включително от съответните агенции на Съюза;

г) мащабни или привличащи голям интерес международни събития.

2.Във всички случаи граничен контрол на вътрешните граници се въвежда повторно само като крайна мярка. Обхватът и продължителността на временното повторно въвеждане на граничен контрол не трябва да надхвърлят строго необходимото като отговор на установената сериозна заплаха.

Граничен контрол може да бъде повторно въведен и срокът му — да бъде удължен съгласно членове 25а и 28 само когато държава членка е установила, че такава мярка е необходима и пропорционална с оглед на критериите, посочени в член 26, параграф 1, а когато срокът на този контрол е удължен — и като се взема предвид оценката на риска, посочена в член 26, параграф 2. Граничният контрол може да бъде повторно въведен и в съответствие с член 29, като се вземат предвид критериите, посочени в член 30.

3.Когато същата сериозна заплаха продължава да е налице, срокът на граничния контрол на вътрешните граници може да бъде удължен в съответствие с членове 25а или 29 или — когато заплахата е свързана с мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве — с член 28.

Счита се, че същата сериозна заплаха продължава да е налице, когато обосновката, представена от държавата членка за удължаване на срока на граничния контрол, почива на същите основания като тези, които са оправдали първоначалното повторно въвеждане на граничен контрол.“

11) Вмъква се следният член:

1.В случаите, когато непредвидима сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка налага предприемането на незабавни действия, държавата членка може по изключение незабавно да въведе повторно граничния контрол на вътрешните граници.

2.Едновременно с повторното въвеждане на граничен контрол съгласно параграф 1 от настоящия член държавата членка нотифицира Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки за повторното въвеждане на граничен контрол в съответствие с член 27, параграф 1.

3.Когато държава членка въведе повторно граничен контрол на вътрешните граници съгласно параграф 1, граничният контрол се запазва за не по-дълго от един месец. Ако сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичането на този срок, държавата членка може да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за допълнителни срокове с максимална продължителност до три месеца.

4.Когато в дадена държава членка може да се предвиди възникването на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, тази държава членка нотифицира Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки в съответствие с член 27, параграф 1 най-късно четири седмици преди планираното повторно въвеждане на граничен контрол или възможно най-скоро, ако обстоятелствата, пораждащи необходимостта от повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, станат известни на държавата членка по-малко от четири седмици преди планираното повторно въвеждане.

5.Когато се прилага параграф 4 от настоящия член и без да се засяга параграф 6, граничният контрол на вътрешните граници може да бъде въведен повторно за срок от най-много шест месеца. Когато сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност продължава да е налице след изтичане на този срок, държавата членка може да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за срокове от най-много шест месеца, които могат да бъдат подновявани. Европейският парламент, Съветът и Комисията, както и другите държави членки се нотифицират за всяко удължаване на срока в съответствие с член 27 в сроковете, посочени в параграф 4 от настоящия член. При спазване на параграф 6 от настоящия член, максималната продължителност на граничния контрол на вътрешните граници не може да надвишава две години.

6.Когато дадена държава членка счита, че е налице сериозна извънредна ситуация, свързана с продължаваща сериозна заплаха, която оправдава продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок, надвишаващ максималния срок, посочен в параграф 5 от настоящия член, тя нотифицира Европейския парламент, Съвета и Комисията и другите държави членки за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници за допълнителен срок от не повече от 6 месеца. Тази нотификация се изпраща най-късно четири седмици преди планираното удължаване на срока и — като се взима предвид становището на Комисията, прието съгласно член 27а, параграф 3 — включва оценка на риска в съответствие с член 26, параграф 2:

а) обосноваваща наличието на продължаваща заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;

б) обосноваваща заключението, че други мерки за отстраняване на заплахата се считат или са били счетени за неефективни към момента на нотификацията;

в) представяща мерки за смекчаване на въздействието, които се разглеждат като съпътстващи граничния контрол на вътрешните граници;

г) включваща, когато е целесъобразно, обзор на средствата, действията, условията и графика, разглеждани с оглед на премахването на граничния контрол на вътрешните граници.

В срок от три месеца след нотификацията, посочена в първа алинея, Комисията приема ново становище относно необходимостта и пропорционалността на удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници. След получаване на нотификацията Комисията може — по собствена инициатива или по искане на пряко засегнатата държава членка — да започне процес на консултации в съответствие с член 27а, параграф 1.

Когато при сериозна извънредна ситуация продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници е потвърдена в резултат на процедурата, посочена в настоящия параграф, и допълнителният срок от шест месеца, посочен в първа алинея, не е достатъчен, за да се гарантира наличието на ефективни други мерки за справяне с продължаващата заплаха, държавата членка може да реши да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници още веднъж и за последен път за срок до шест месеца в съответствие с оценката на риска, посочена във втора алинея. Когато държава членка реши да направи това, тя незабавно нотифицира Комисията за намерението си да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници. Комисията приема незабавно препоръка относно съвместимостта на това последно удължаване на срока с Договорите, по-специално с принципите на необходимост и пропорционалност. В препоръката се набелязват също така, когато е целесъобразно заедно с други държави членки, ефективни компенсаторни мерки, които следва да бъдат приложени.“

12) Член 26 се заменя със следното:

1.За да установи дали повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е необходимо и пропорционално в съответствие с член 25, параграф 2, държавата членка оценява по-специално:

а) целесъобразността на мярката за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници предвид естеството на установената сериозна заплаха, и по-специално дали с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници е вероятно да се противодейства адекватно на заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, както и дали целите, преследвани с подобно повторно въвеждане, могат да бъдат постигнати чрез:

i) използването на други мерки, като например пропорционални проверки, извършвани в контекста на проверки на територията съгласно член 23, буква а);

ii) използването на процедурата, посочена в член 23а;

iii)

други форми на полицейско сътрудничество, предвидени в правото на Съюза;

iv) общи мерки по отношение на временните ограничения за пътуване до държавите членки, посочени в член 21а, параграф 2;

б) вероятното въздействие на подобна мярка върху:

i) движението на хора в пространството без контрол на вътрешните граници; и

ii) функционирането на трансграничните региони, като се отчитат тесните социални и икономически връзки между тях.

2.Когато граничният контрол на вътрешните граници е бил прилаган в продължение на шест месеца в съответствие с член 25а, параграф 5, съответната държава членка извършва оценка на риска, която, в допълнение към елементите, съдържащи се в член 27, параграфи 2 и 3, включва и повторна оценка на критериите, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

3.Когато граничният контрол на вътрешните граници е повторно въведен или срокът му е удължен, съответните държави членки гарантират, че той е придружен от подходящи мерки, с които се смекчава въздействието от повторното въвеждане на граничен контрол върху хората и превоза на стоки, като се обръща специално внимание на тесните социални и икономически връзки между трансграничните региони и на лицата, предприемащи наложително пътуване.“

13) Член 27 се заменя със следното:

1.В нотификациите от държавите членки за повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния граничния контрол на вътрешните граници се съдържа следната информация:

а) основанията за повторното въвеждане или удължаването на срока, включително всички относими данни, с които подробно се описват събитията, съставляващи сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност;

б) обхватът на предложеното повторно въвеждане или удължаване на срока, като се посочва в кой участък или в кои участъци от вътрешните граници ще бъде повторно въведен граничен контрол на вътрешните граници или ще бъде удължен срокът му;

в) наименованията на определените контролно-пропускателни пунктове;

г) датата и продължителността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока;

д) оценката на необходимостта и пропорционалността, посочени в член 26, параграф 1, а в случай на удължаване на срока — в член 26, параграф 2;

е) в зависимост от случая, мерките, които ще се предприемат от други държави членки.

Нотификацията може да бъде изпратена заедно от две или повече държави членки.

Държавите членки изпращат нотификацията, като използват образеца, утвърден от Комисията съгласно параграф 6.

2.Когато граничният контрол се е прилагал в продължение на шест месеца в съответствие с член 25а, параграф 5, всяка последваща нотификация за удължаването на срока на този контрол включва оценка на риска. В оценката на риска се описват мащабът и очакваните промени в сериозната заплаха, по-специално колко дълго се очаква да продължи сериозната заплаха и кои участъци от вътрешните граници могат да бъдат засегнати, като се предоставя и информация относно мерките за координация с другите държави членки, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от граничния контрол на вътрешните граници.

3.Когато държавите членки въвеждат повторно или удължават срока на граничния контрол поради наличието на ситуация, посочена в член 25, параграф 1, буква в), оценката, изисквана съгласно параграф 1, буква д) от настоящия член, съдържа също така оценка на риска и информация за внезапните мащабни неразрешени движения, включително цялата информация, получена от съответните агенции на Съюза съгласно съответните им правомощия, и анализ на данни от съответните информационни системи.

4.При поискване съответната държава членка предоставя на Комисията допълнителна информация, включително относно мерките за координация с държавите членки, засегнати от планираното удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и допълнителна информация, необходима за оценяване на възможното използване на мерките, посочени в членове 23 и 23а.

5.От държавите членки не се изисква да предоставят цялата информация, посочена в параграфи 1 — 4 от настоящия член, в случаите, когато това е оправдано от съображения, свързани с обществената сигурност, като се взема предвид поверителността на текущи разследвания. Държавите членки, които изпращат нотификация съгласно параграф 1 или 2, могат при необходимост и в съответствие с националното си право да решат да класифицират цялата нотифицирана информация или части от нея, по-специално оценките на риска. Подобно класифициране не възпрепятства достъпа до информация чрез подходящи и сигурни канали от страна на другите държави членки, засегнати от временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Това класифициране не възпрепятства предоставянето на информация от държавите членки на Европейския парламент. Предаването и обработването на информацията и документите, предадени на Европейския парламент съгласно настоящия член, не включва оценките на риска, посочени в параграф 2, и е в съответствие с правилата относно изпращането и обработването на класифицирана информация.

6.Комисията приема акт за изпълнение за утвърждаване на образеца, посочен в параграф 1, трета алинея от настоящия член, и публикува този образец онлайн. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.“

14) Вмъква се следният член:

1.След получаване на нотификациите, подадени съгласно член 27, параграф 1, Комисията може, по собствена инициатива или по искане на държава членка, която е пряко засегната от граничния контрол на вътрешните граници, да започне процес на консултации, включително съвместни заседания между държавата членка, която планира да въведе повторно или да удължи срока на граничния контрол на вътрешните граници, и останалите държави членки, особено тези, които са пряко засегнати от подобни мерки, и съответните агенции на Съюза.

Целта на консултациите е да се проучи по-конкретно заплахата за обществения ред или вътрешната сигурност, необходимостта и пропорционалността на планираното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, като се отчитат целесъобразността на други мерки, и ако вече е въведен повторно граничен контрол — въздействието на този граничен контрол и начините да се гарантира осъществяването на взаимното сътрудничество между държавите членки във връзка с повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници.

Държавата членка, която планира повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, отчита резултатите от тези консултации при вземането на решение за повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници, както и при извършването на граничния контрол на вътрешните граници.

2.След получаването на нотификации, подадени във връзка с повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници, Комисията представя становище, а всяка държава членка може да представи становище, без да се засяга член 72 от ДФЕС, ако въз основа на информацията, която се съдържа в нотификацията и оценката на риска, когато е приложимо, или на допълнителна информация, тя има опасения относно необходимостта или пропорционалността на планираното повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

3.След получаването на нотификации, подадени във връзка с удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници съгласно член 25а, параграф 4, което води до продължаване на граничния контрол на вътрешните граници за общо 12 месеца, Комисията представя становище относно необходимостта и пропорционалността на този граничен контрол.

Становището на Комисията съдържа най-малко:

а) оценка на това дали повторното въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност;

б) оценка на това дали са били проучени в достатъчна степен други мерки за отстраняване на сериозната заплаха;

Когато се оценява повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници и се установи, че това е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност, становището съдържа, когато е целесъобразно, препоръки за подобряване на сътрудничеството между държавите членки, за да се ограничи въздействието на граничния контрол на вътрешните граници и да се допринесе за намаляване на продължаващата заплаха.

4.Когато приеме становището, посочено в параграф 2 или 3, Комисията започва процес на консултации в съответствие с параграф 1, за да обсъди становището с държавите членки.“

15) Член 28 се заменя със следното:

1.Когато Комисията установи, че съществува мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга няколко държави членки, като излага на риск цялостното функциониране на пространството без контрол на вътрешните граници, тя може да отправи предложение до Съвета да приеме решение за изпълнение, с което се разрешава повторното въвеждане на граничен контрол от държавите членки, включително всякакви подходящи мерки за смекчаване на въздействието, които да бъдат въведени на национално равнище и на равнището на Съюза, когато наличните мерки, посочени в членове 21а и 23, не са достатъчни за справяне с мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Държавите членки могат да поискат от Комисията да представи на Съвета такова предложение.

2.Решението за изпълнение на Съвета, посочено в параграф 1, е със срок на действие от най-много шест месеца и може да бъде подновено по предложение на Комисията за допълнителни срокове от най-много шест месеца, докато трае мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, като се взема предвид прегледът, посочен в параграф 4.

3.Когато държавите членки въвеждат повторно граничен контрол или удължават срока му поради мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, посочена в параграф 1, този граничен контрол, считано от влизането в сила на решението за изпълнение на Съвета, посочено в параграф 1, се основава на това решение.

4.Комисията редовно прави преглед на промените в мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, посочена в параграф 1, както и на въздействието на мерките, приети в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1, с цел да прецени дали тези мерки продължават да са оправдани и ако не са, да предложи възможно най-бързо премахване на граничния контрол на вътрешните граници.

5.Държавите членки незабавно нотифицират Европейския парламент, Съвета, Комисията и другите държави членки за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с решението на Съвета, посочено в параграф 1.

6.Държавите членки могат да предприемат други мерки, посочени в член 23, за да ограничат обхвата на граничния контрол на вътрешните граници. Комисията взема предвид тези мерки при прегледа, посочен в параграф 4 от настоящия член.“

16) Член 33 се заменя със следното:

1.В срок от четири седмици след премахването на граничния контрол на вътрешните граници държавите членки, които са извършвали граничен контрол на вътрешните граници, представят на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно повторното въвеждане и когато е приложимо, удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници.

2.Без да се засяга параграф 1, когато срокът на граничния контрол е удължен съгласно член 25а, параграф 5, съответната държава членка представя доклад при изтичането на срок от 12 месеца и 12 месеца след това, ако по изключение граничният контрол продължава да се прилага.

3.Докладът съдържа по-конкретно първоначалната и последващата оценка на необходимостта и пропорционалността на граничния контрол, изпълнението на критериите, посочени в член 26, извършването на проверките, практическото сътрудничество със съседните държави членки, произтичащото въздействие върху свободното движение на хора, по-специално в трансграничните региони, ефективността на повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, включително последваща оценка на необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане на граничен контрол.

4.Комисията приема акт за изпълнение за утвърждаване на единен образец за този доклад и го публикува онлайн. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 38, параграф 2.

5.Комисията може да изготви становище относно тази последваща оценка на временното повторно въвеждане на граничен контрол на една или няколко вътрешни граници или на участъци от тях.

6.Най-малко веднъж годишно Комисията докладва на Европейския парламент и Съвета за функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Комисията може също така да обсъди доклада за състоянието на Шенген отделно с Европейския парламент и със Съвета. Докладът съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година, както и действията, предприети от Комисията във връзка с повторно въведения граничен контрол на вътрешните граници. В доклада се обръща особено внимание на граничния контрол, който се прилага повече от 12 месеца. Той включва също така оценка на необходимостта и пропорционалността на повторното въвеждане и удължаването на срока на граничния контрол през периода, обхванат от този доклад, както и информация за тенденциите в рамките на пространството без контрол на вътрешните граници по отношение на неразрешените движения на граждани на трети страни, като се отчитат наличната информация от съответните агенции на Съюза и анализът на данни от съответните информационни системи.“

17) Член 36 се заменя със следното:

1.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 за изменение на приложения III, IV и VIII.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 37 за допълване на настоящия регламент, като добавя в част Б от приложение XI категории лица, предприемащи наложително пътуване.

3.Когато, в надлежно обосновани случаи, това е необходимо поради наложителни причини за спешност, свързани с естеството на мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве, процедурата, предвидена в член 37а, се прилага за делегирани актове, приети съгласно параграф 2 от настоящия член.“

18) Вмъква се следният член:

1.Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, при условие че не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2.Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 37, параграф 5. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.“

19) В член 39, параграф 1 се добавя следната буква:

з) 20) Вмъква се следният член:

До 11 януари 2025 г. всички държави членки с общи вътрешни граници определят, в тясно сътрудничество, зоните на своята територия, считани за трансгранични региони, като отчитат тесните социални и икономически връзки между тях, и нотифицират Комисията за това.

Държавите членки също така уведомяват Комисията за всички съответни промени в тази връзка.“

21) Текстът, сдържащ се в приложението към настоящия регламент, се добавя като приложения XI и XII към Регламент (ЕС) 2016/399.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.