Член 12
Презумпция по отношение изпълнението на условията за продължителност на краткосрочния престой
1. Без да се засягат разпоредбите на член 12а, ако не е създадено индивидуално досие в СВИ за гражданин на трета страна, който се намира на територията на държава членка, или ако в записа за влизане/излизане на гражданина на трета страна не се съдържа дата на излизане след датата, на която изтича разрешеният срок на престой, компетентните органи могат да считат, че гражданинът на трета страна не отговаря или повече не отговаря на условията, свързани с продължителността на разрешения престой на територията на държавите членки.
2. Презумпцията, посочена в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за гражданин на трета страна, който може да представи по какъвто и да било начин достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на ЕС или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване. Когато е приложимо, се прилага член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
3. Презумпцията, посочена в параграф 1, може да бъде оборена, ако гражданинът на трета страна предостави по какъвто и да било начин надеждни доказателства, като например билет за транспорт или доказателство за присъствие извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, че е спазил условията, свързани с продължителността на краткосрочния престой.
В случай на отхвърляне компетентните органи създават лично досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които гражданинът на трета страна е преминал външната граница на една от държавите членки или вътрешната граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.
4. В случай че презумпцията по параграф 1 не бъде оборена, гражданинът на трета страна, намиращ се на територията на държавите членки, може да бъде върнат в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (
*5 ). Гражданин на трета страна, който се ползва с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, може да бъде върнат само в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.