Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя;

2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България;

3. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) наличието на валидно разрешение за пътуване, когато такова се изисква; проверката се извършва чрез защитен достъп до портала за превозвачи съгласно чл. 45 от Регламент (ЕС) 2018/1240;

4. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) дали гражданите на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза за краткосрочно пребиваване съгласно чл. 2, параграф 2, буква "а" от Визовия кодекс, вече са използвали броя на влизанията, разрешени от визата; проверката се извършва чрез уеб услугата, посочена в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.

(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.