Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът се прилага и за гражданите на държави членки, които са преминали стаж за усвояване на професията извън държавата членка по произход.

(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът не се прилага за гражданите на трети държави, които са придобили професионални квалификации по регулирани медицински професии в трети държави.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Законът не се прилага по отношение на признаването на професионалните квалификации на морските лица, нотариусите и нотариалната дейност.

Чл. 3. (1) Списъкът на регулираните професии в Република България се приема с решение на Министерския съвет по реда на чл. 7 от Закона за професионалното образование и обучение и в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 8. (1) Граждани на трети държави, придобили професионална квалификация в държава членка, ползват правата на граждани на държава членка за признаване на професионалната им квалификация в случаите, когато са:

1. членове на семейството на български гражданин;

2. членове на семейството на гражданин на друга държава членка, когато този гражданин се е преместил в Република България;

3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;

4. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) висококвалифицирани работници и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Извън случаите по ал. 1 професионална квалификация за упражняване на регулирана професия се признава на граждани на трети държави, придобили право да упражняват същата професия в държава, с която Република България има сключен международен договор за или включващ клаузи за взаимно признаване на професионална квалификация по тази професия, при договорените условия.

(3) Професионална квалификация за упражняване на регулирана професия, която не е придобита в държава членка, може да бъде призната на гражданин на трета държава при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в Република България за придобиване на същата професионална квалификация.

Чл. 9. Признаването на професионални квалификации за упражняване на регулирана професия на територията на Република България се извършва по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност.

Чл. 10. Свободното предоставяне на услуги в Република България от граждани на други държави членки не може да бъде ограничавано на основание, свързано с професионалните им квалификации, ако те са:

1. законно установени в друга държава членка с цел упражняване на същата професия на нейна територия;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) упражнявали тази професия в една или няколко държави членки при пълно работно време не по-малко от една година или с равностойна обща продължителност при непълно работно време през последните 10 години, когато професията не е регулирана в тази държава членка; това изискване не се прилага, когато професията или образованието и обучението, изисквани за упражняването ѝ, са регулирани в държавата членка по установяване.

Чл. 14. (1) Гражданите на държава членка, установени в друга държава членка, при временно или еднократно предоставяне на услуги се освобождават от изискванията за регистрация или членство в професионална организация или сдружение, както и от въведените в българското законодателство изисквания за регистрация за целите на установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски, произтичащи от дейности, упражнявани в полза на осигурените лица.

(2) Гражданинът на държава членка е длъжен да уведоми предварително, а в неотложни случаи - впоследствие, Националната агенция за приходите за услугите, които е предоставил.

Чл. 15. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на архитектурата, се вписват служебно в регистъра на Камарата на архитектите и получават удостоверение за вписване.

(2) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Вписването по ал. 1 не следва по никакъв начин да забавя или усложнява предоставянето на услугите.

Чл. 16. (1) Гражданите на държава членка, които временно предоставят услуги в областта на инвестиционното проектиране, се вписват служебно в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и получават удостоверение за вписване.

(2) В регистъра се отбелязва основанието за вписване, като регистрацията може да се подновява ежегодно по същия ред.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Вписването по ал. 1 не следва по никакъв начин да забавя или усложнява предоставянето на услугите.

Чл. 23е. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) Органите по признаване предприемат необходимите мерки, за да насърчават взаимния обмен на информация с компетентните органи на други държави членки относно конкретния начин, по който регулират дадена професия, или относно последиците от такова регулиране.

(2) Органите по признаване съобщават на Европейската комисия и вписват в базата данни на регулираните професии по чл. 59, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации разпоредбите, с които се ограничава упражняването или достъпът до регулирана професия, както и съображенията, поради които се счита, че тези разпоредби са обосновани и пропорционални.

(3) Органите по признаване и други заинтересовани лица могат да представят коментари на Европейската комисия или на държавата членка, която е съобщила разпоредбите и съображенията, поради които те се считат за обосновани и пропорционални.

Чл. 89. (1) (Предишен текст на чл. 89 - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Лицата, на които са признати професионалните квалификации по реда на този закон, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняването на регулираната професия на територията на Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката на познанията по български език е задължителна:

1. при упражняване на професия, която има последици за безопасността на пациентите, или

2. когато е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на лицето с оглед професионалната дейност, която то ще извършва.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката по ал. 2 се извършва само след издаването на Европейска професионална карта или след признаването на професионалната квалификация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Проверката по ал. 2 се извършва по ред, определен от съответния орган по признаване, с изключение на проверката по отношение на регулираните медицински професии, която се извършва по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето, и трябва да е пропорционална на дейността, която ще се упражнява.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) Актът, с който се постановява резултатът от проверката по ал. 2, подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2016 г.) (1) Националният център за информация и документация към министъра на образованието и науката изпълнява функциите на помощен център по смисъла на чл. 57б от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации.

(2) Помощният център по ал. 1 подпомага гражданите и помощните центрове на останалите държави членки при признаването на професионални квалификации съгласно този закон, включително чрез информация за националното законодателство относно професиите и тяхното упражняване, социалното законодателство и когато е приложимо, етичните правила.

(3) Помощният център по ал. 1 подпомага гражданите при упражняване на правата им по този закон в сътрудничество, когато е целесъобразно, с помощния център в държавата членка по произход и органите по признаване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Органите по признаване в Република България са длъжни да оказват пълно съдействие на помощния център по ал. 1 и когато е целесъобразно, на помощния център в държавата членка по произход и да предоставят цялата съответна информация за отделни случаи на тези помощни центрове по искане от тяхна страна и при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(5) При постъпило искане от Европейската комисия помощният център по ал. 1 предоставя исканата информация във връзка със запитвания, по които той работи, не по-късно от два месеца от постъпването на искането.