Чл. 19. (1) Услугите се предоставят под професионалното звание на държавата членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава членка за съответната професионална дейност.

(2) Професионалното звание се посочва на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка по установяване по начин, който не допуска объркване с професионално звание в Република България.

(3) Когато в държавата членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, предоставящият услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или на един от официалните езици на тази държава членка.

(4) Услугите, свързани с професиите, за които се прилага автоматично признаване, могат да се предоставят под професионалното звание, използвано в Република България.