Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Б, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1961/05.10.2018 г. по адм. дело №1799/ 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповеди № ЗЦУ - 480/10.04.2018 г. и №21 - 1627/02.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедите, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - изпълнителният директор на НАП, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с първата оспорена заповед на Байряков - главен инспектор по приходите в сектор "Проверки" в ИРМ - Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното му правоотношение. АССГ е изложил доводи, че заповедите са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - производствените нарушения, като описаните в т.1 - т. 4 от заповедта нарушения, извършени през 2017 г., за които не е изтекъл двугодишния срок от изършването до издаване на заповедта ( регламентиран в чл.13а, ал.2 ЗНАП) са квалифицирани правилно и наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е мотивирано и в съответствие с приложимото материално право. За посочените в т.5 и т.6 деяния съдът е изложил мотиви, че не е доказано Байряков...