Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А.Х, чрез адв. И.Ш, против Решение № 5883/18.04.2019 г. по адм. дело № 8536/2018 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът: министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител – юрк.. П, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на А.Х против Заповед № 8121К-6427/18.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение в МВР за длъжността – началник на 04 група в ГКПП – А. С от ГПУ – София към РДГП – Аерогари при ГД „Гранична полиция“ в МВР. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му, което я прави законосъобразна. Според съда оспорващата е извършила визираните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и 3 ЗМВР – неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи и преките ръководители, чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения и чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване на...