6№ 2812/02.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 538 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България против въззивно решение № 217 от 25.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 443/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 1-ви граждански състав, с което е частично отменено решение № 995 от 12.07.2024 г., постановено по гр. д. № 3362/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, 2-ри граждански състав, за разликата над първоначално присъдените 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., като Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на ищеца Д. А. Ш. допълнително 70 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 201 НК по НОХД № П-80/2017 г. по описа на Софийския военен съд, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила на 01.04.2019 г. присъда, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с установените по делото обстоятелства, завишен е и е определен в противоречие с принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД. Според касатора, съдът не е съобразил и съдебната практика по сходни случаи и не е тълкувал събраните по делото свидетелски показания съобразно нормата...