Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град В. Т, чрез юрк. К.М против решение № 54/20.02.2019 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 363/2018 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-04000417002313-091-001/16.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В.То.

В касационната жалба за изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че при преценката си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съдът неправилно е приел, че е издаден от некомпетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради това, че не се установява законоустановено отсъствие на органа, възложил ревизията. Твърди, че от представените по делото писмени доказателства е установил факта на отсъствие на И.К – началник сектор Ревизии при ТД на НАП – В. Т на 13.04.2017 г., когато е издадена заповедта за възлагане на процесната ревизия от неговия заместник В.Н.И е за отмяна на решението. Претендира разноски.

С касационната жалба са представени писмени доказателства по реда на чл. 219, ал.1 АПК.

Ответникът – „Бургас 2013“ АД, чрез адв. С.П оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представени писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет...