Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение №1317/14.06.2019 г. по адм. д.№1971/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на Г.К от [населено място], решение № 2153-15-118/06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. С решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е отхвърлена жалба с вх.№1021-15-130/08.05.2018 г. на Копарански срещу разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-280/10.04.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пловдив за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Поддържат се оплаквания срещу решението на Административен съд Пловдив като неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материално правните разпоредби на закона, процесуалните правила и необоснованост – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият трудов стаж от Г.К в периода от 01.01.1985 г. до 31.05.1986 г., както и от 01.01.1987 г. до 02.06.1987 г. в Строително предприятие „Благоустройство и комунално стопанство“ /СП „БКС“/, гр. С., попада в обхвата на т.26 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ /отм./ и т.66и от ПКТП отм. и следва да се категоризира като такъв положен при условията на втора категория труд. Стажът на лицето в процесните периоди е удостоверен с трудова книжка №454/12.05.1984 г., като такъв за периода от 12.05.1983 г. до 03.06.1987 г. с продължителност 04 г. 00 м. 21 дни на длъжност „групов технически ръководител“ без от осигурителя да е направено предложение за категоризиране. От представени заповеди за преназначаване се установява, че лицето е заемало длъжностите „групов технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“ /които са налични в представените щатни разписания/, но последната длъжност няма данни да се води за конкретен строителен строителен обект. Към доказателствения материал не са приобщени други доказателства относно конкретната трудова дейност и характера на извършваната от осигуреното лице работа в изследвания период, поради което по делото не са събрани достатъчно категорични доказателства в подкрепа на изводите на съда относно категорията на труда на лицето в процесните спорни периоди. Съдът се е позовал изцяло на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и за последния спорен период – от 02.03.1982 г. да 21.02.1983 г. на длъжност „ОТКК“ при осигурител „Домостроително управление“ Пловдив, удостоверен с трудова книжка №1624/03.06.1987 г., където също няма предложение за категоризиране от осигурителя. Моли се за отмяна на решението и вместо него да се отхвърли жалбата на Копарански срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски в касационното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Г.К, редовно уведомен, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез адв.. Б изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Съдът е извел неправилен извод на основния спорен въпрос относно категорията труд на Копарански за периода от 12.05.1983 г. до 03.06.1987 г., като необосновано е приел, че трудът му като „групов технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“ е втора категория, тъй като трудовият стаж положен от ръководните инженерно-технически длъжности е изключен от обхвата на чл.26 и чл.66и от ПКТП отм. , Визираната разпоредба /чл.26/ намира приложение само по отношение на инженерно-технически длъжности до началник обект, които безусловно са свързани с един единствен строителен обект. Позовава се на решение №3967 от 22.04.2002 г. по адм. д.№6434/2001 г. на ВАС, І отделение и решение №5824 от 22.06.2004 г. по адм. д.№2684/2004 г. на ВАС, ІІІ отделение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебно-административното производство по чл.118 от КСО е образувано по жалба на Г.К срещу решение №2153-15-118/06.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/Протокол №2140-15-280/10.04.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Пловдив. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.К, с мотиви, че осигурителният му стаж, положен в СП „БКС“ гр. С. на длъжност „началник група строителни обекти“ в периодите от 01.01.1985 г. до 31.05.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 02.06.1987 г. е зачетен от трета категория труд. Причината е, че съгласно съхраняваните първични документи, а именно заповеди за преназначаване, заеманата от Копарански длъжност „началник група строителни обекти“ не попада в обхвата на чл.66 „и“ от ПКТП отм. в сила до 31.12.1999 г., като няма други данни, длъжността да се води към конкретен строителен обект. С решението на директора на ТП на НОИ е приет за правилен този извод, като е счетено, че в представения с жалба вх.№1012-15-130/08.05.2017 г., образец УП-15 №5506-15-4043#1/28.11.2017 г., издаден от ООА при ТП на НОИ Пловдив, с който е удостоверен периода 05.1983 г. – 06.1987 г., аналогично на данните в уведомително писмо изх.№2113-15-1627#7/02.04.2018 г., издадено от отдел ООА при ТП на НОИ Пловдив, липсва посочена длъжност, с изключение на месец 03,1984 г. – „строителен техник“ и месец 08,1984 г. - „началник строителен обект“. Органът е приел, че образец УП-15 №5506-15-4043#1/28.11.2017 г., не представлява ново доказателство по смисъла на чл.99, ал.1 от КСО по отношение на зачетения осигурителен стаж и не дава друга, различна информация за заеманите от Г.К длъжности и дали стажът е положен на строителен обект или на група строителни обекти.

Административен съд Пловдив е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, въз основа на анализ на представените по делото доказателства и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, като е приел, че длъжностите заемани от ответника по касация в спорните, цитирани по-горе периоди отговарят на втора категория труд, съобразно чл.26 и чл.66и от ПКТП отм. .

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с материално правните разпоредби и процесуалните правила. Същото не страда от твърдяните в касационната жалба пороци.

Изводите относно категорията на труд на ответника по касация на заеманите от него длъжности в спорните периоди се споделят от касационната инстанция. Както се установява от приложените писмени доказателства по делото и заповеди за преназначаване, както и от заключението на вещото лице по СТЕ, Копарански е работил в осигурители заети в строителството, като заеманите от него длъжности касаят строително-монтажна дейност. Вещото лице е анализирало всички представени по делото документи, както и е извършило проверка на документи, съхранявани от Обединен осигурителен архив /ООА/ на ТП на НОИ и Държавен архив – Пловдив. В заключението на СТЕ, вещото лице е направило обстоен анализ на дейността на предприятията, в които е работило лицето, ведно със съответните длъжности заемани от него в тези предприятия, както и вида и характера на дейностите, които е извършвало и условията на труд, за всеки от спорните периоди, както следва:

1/ Относно спорния период от 02.03.1982 г. – до 08.05.1983 г.:

Вещото лице по СТЕ е извършило проверка в Обединен осигурителен архив /ООА/ при ТП на НОИ, гр. П. за осигурители, както следва: „Домостроително управление“ Пловдив /Строително-монтажния комбинат – Пловдив/; ДФ „Домостроене“; „Домостроене“ ЕАД; „Домостроене 1“ АД; „Иновативен фонд Д-1“ АД/. За периода от 02.03.1982 г. до 21.02.1983 г. не се установява наличие на данни за предадени, респективно приети и съхранявани архивни документи, в т. ч. /лично трудово досие, трудови договори, щатно разписание, ведомости за заплати, други/ съдържащи данни за мястото на полагане на труда и характера на труда на жалбоподателя. Вещото лице е направило анализ на тези показатели при аналогични осигурители.

Следва да се отбележи, че този аналитичен подход е удачен и приложим, тъй като не би могло липсата на изброените по-горе архивни документи и/или непълнотата в отразените в документите данни, да бъде тълкувана в разрез с правото на лицето трудът му да бъде категоризиран по адекватен начин, съответстващ на реално извършваните от него дейности и условия на труд.

За осигурителя Домостроителен комбинат, в трудовата книжка №1624 /л.11/ на Г.К е отразена длъжност „ОТКК – Охрана на труда и контрол на качеството“, V разряд, тарифна ставка 6,31 лева. За периода вещото лице след пространен анализ на длъжността, мястото й в щатното разписание и в дейността на предприятието, длъжностната характеристика и извършваните дейности, е достигнало до извод, че изпълнението на задълженията по длъжностната характеристика на инспектора по охрана на труда изисква преобладаващо присъствие в производствените цехове /площадки/ и на строително монтажните обекти на предприятието. Вещото лице е посочило, че в структурно отношение Домостроително управление „Поделение за едропанелно жилищно строителство“ в гр. П. представлява отделно стопанско предприятие с обособени две основни дейности – 1/ Промишлена дейност – организирана в цехове за производство на бетонови и стоманобетонови изделия, главно едри панели за жилищно строителство ; 2/ Строително монтажни работи – дейността по изпълнение на строителните обекти по технология едропанелно жилищно строителство /ЕПЖС/ е в жилищни комплекси, групи и отделни жилищни сгради /жилищни блокове/ на територията на гр. П.. През периода от 01.03.1978 г. до 24.04.1985 г. предприятието ДФ „Домостроене“, с правоприемник „Домостроене“ ЕАД – Пловдив е извършвало изцяло и само производствена дейност на строителни панели и строителни форми, и е осъществявало целогодишно строително-монтажна дейност, като респективно е отчитало дейността си в отрасъл строителство и монтажна дейност. Предприятието е произвеждало бетонови и стоманобетонови елементи и е извършило построяването на множество строителни обекти на територията на гр. П. в ж. к.“Тракия“, ж. к.“Изгрев“, жилищни блокове в кварталите „Кършията“ и „К. П“.

Според заключението по т.1 от СТЕ: На производствената площадка /цеховете/ на предприятието са извършвани производствени дейности като: Приготвяне и изливане на бетон; производство и транспорт на стоманобетонови панели за едропанелно жилищно строителство и други бетонови и стоманобетонови елементи; заготовка на арматурни елементи.

2/ По отношение на спорните периоди от 01.01.1985 г. до 01.06.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 03.06.1987 г.:

Вещото лице по СТЕ е анализирало данни от БКС – Съединение; О. С; ТП на НОИ гр. П. и Държавен архив Пловдив, на всички намиращи се при него документи /лично трудово досие, трудови договори, щатно разписание, ведомости за заплати, други/ съдържащи данни за мястото на полагане и характера на труда на ответника по касация Г.К в БКС гр. С. за стажа му от 01.01.1985 г. до 01.06.1986 г. и от 01.01.1987 г. до 03.06.1987 г.

В заключението по т.2 от СТЕ, вещото лице е отговорило, че към 1982-1983 г., ТК БКС /„Благоустройство и комунално стопанство“/ гр. П. ориентира дейността си по райони /кметства/ на гр. П.. За целта се обособяват строително ремонтни предприятия по райони на отделна стопанска сметка. Новосформираните предприятия обхващат дейности: Паркостроене, Чистота, Общинско строителство /общински жилищен фонд/, Улично строителство.

Строителните обекти изпълнявани от БКС гр. С. в периода 1985 г. - 1987 г., съвпадащ с времето през което Г.К е на длъжност технически ръководител са: ЦДГ с. Ц.; Поликлиника гр. С.; Подмяна на В и К мрежата на гр. С.; Хирургически блок, гр. П. – командировани строителни работници от БКС гр. С. за работа на обект гр. П. с цел срочно изпълнение на същия; Ремонт на улици и тротоари в гр. С. – полагане на асфалт /външен изпълнител/ и трошено-каменна настилка. Всяка улица се води като отделен обект;

Според заключението на СТЕ „началник строителен обект“ участва пряко производствения процес, като от направения анализ на обхвата на ремонтно-строителните дейности на предприятието е установено, че предвид обема на строително-монтажните дейности, броят и големината на изпълняваните обекти и малкия числен състав на предприятието осигурител, нито една от различните формулировки на заеманите длъжности „групов технически ръководител“ и „началник група строителни обекти“ не предполага длъжност с обхват на подчиненост, различна от „инженерно-технически работници“ до „началник строителен обект“ включително.

С оглед установеното от СТЕ следва да бъде споделено становището, че от определящо значение за категорията труд е прякото участие на длъжността в строително-ремонтните дейности извършвани от предприятието, чиято основна дейност също е строително-монтажна, от което следва и това, че Копарански, изпълнявайки различно формулираните от осигурителите длъжности, е бил изцяло зает със строително-монтажни и ремонтни дейности и попада в хипотезите по чл.26 и чл.66и от ПКТП отм. , Правилен е изводът на съда, че лицето попада във ІІ категория труд описана в Глава „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“ от ПКТП отм. , – чл.26 от която посочва следните длъжности: Строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней". Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.

Съгласно чл.104, ал.1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда.

В разпоредбата на чл.26 от Правилник за категоризиране труда при пенсиониране отм. е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и трудът на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. В трудовата книжка на лицето е отразено, че за периода 12.05.1983 г. – 03.06.1987 г. е изпълнявало длъжността „групов технически ръководител“ с вид на дейността – строителство. В този смисъл е подкрепено заключението на вещото лице, че изпълнението на задълженията му изисква преобладаващо присъствие в производствените цехове /площадки/ и на строително монтажните обекти на предприятието. По делото са събрани категорични доказателства за това, ответникът по касация да е работил непосредствено на обектите, на които е извършвана строително-монтажна дейност, както и че преобладаващо е изпълнявал задълженията си там. В тежест на заявителя е да удостовери продължителността и мястото на полагане на трудовия си стаж, когато претендира такъв. Такова доказване е реализирано от страна на Копарански в хода на съдебно-административното производство.

В този смисъл е и Писмо изх.№ 26-980-1 от 14.06.2004 г. на НОИ относно: „Категорията труд на строително-монтажните работници“, съгласно което: „Точка 26 от отм. ПКТП е изменена с ПМС № 70 от 05.07.1990 г. (ДВ, бр. 58 от 02.07.1990 г.) в сила от 30.06.1990 г., като от тази дата по условията на втора категория труд започва да се зачита трудът на всички строително-монтажни работници, работили непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. По условията на тази точка се зачита осигурителният стаж на лицата, когато пенсията им се отпуска с начална дата след 30.06.1990 г., независимо кога е положен трудът им. По същия начин се процедира и при отпускането на пенсии по условията на Кодекса за социално осигуряване, тъй като на основание §2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 75 от 31.03.1998 г. (ДВ, бр. 39 от 07. 04.1998 г.), изменено и допълнено с ПМС № 235 от 20.10.1998 г. (ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г.), трудовият (осигурителният) стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.“ Предвид изложеното, ако на лицето му предстои пенсиониране или същото е пенсионирано след 30.06.1990 г., какъвто случай е процесният, трудът му е от втора категория по т. 26 от отм. ПКТП.

Съгласно чл.16, ал.2, т.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/: От 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1 от Постановление №75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр.39 от 1998 г.; изм., бр.123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.

Разпоредбата на т. 66и от ПКТП отм. , приложена във връзка с чл.16, ал.2, т.2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, причислява към втора категория труда на работниците по чл.66и от ПКТП, това число и изброените по-горе длъжности, към които могат да бъдат отнесени и длъжностите заемани от ответника по касация. Неправилно, с оглед изложеното, административният орган е приел, че трудовият стаж на лицето в спорните периоди следва да се категоризира в ІІІ-та категория труд.

С оглед правилното категоризиране на осигурителния стаж положен в изброените по-горе периоди и предприятия, съдът е направил подробно проучване и анализ на характера на извършваната трудова дейност и полагания труд от Г.К.Н конкретни данни относно характера на извършваната от лицето трудова дейност го включват от хипотезите на цитираните правни норми. Трудът на Копарански на тези длъжности в спорните периоди е положен непосредствено на обекти от строително - монтажната дейност, респ. строителни обекти, както е установил и Административен съд Пловдив. Така установеният характер на трудовите функции сочи, че лицето е било непрекъснато и непосредствено заето на обекти от строително-монтажната дейност и е работило на множество строителни обекти на осигурителя, поради което трудът му може да бъде зачетен от втора категория на основание т.26 и т.66и от ПКТП отм. , Налице са достатъчно данни, че трудът на Копарански на длъжностите в посочените периоди и предприятия е положен при вредност и тежест, идентични на трудовата среда при непосредственото изграждане, реконструиране или ремонтиране на обекти от строително-монтажната дейност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по своята същност положеният от Г.К труд през процесните периоди е бил свързан със строителната дейност.

Водещ критерий за определяне категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на извършваната работа. При анализа на релевантните факти по спора следва да се отчитат и обстоятелствата, установени от вещото лице, че са налице множество строителни обекти, изграждани от осигурителя, на които поради малкия брой на щата лицето е работило с пряко участие в строително-монтажната и ремонтна дейност и/или производство на стомано-бетонови блокове свързани с технологията на едропанелното жилищно строителство – ЕПЖС. В този дух е и решение № 6780 от 09.06.2015 г. по адм. д. № 820/2015 г., VІ отд. на ВАС.

Атакуваното решение на директора на ТП на НОИ е издадено без да са изяснени релевантните за спора факти, което противоречи на задължението на административния орган по чл.35 АПК. Предвид на това се налага извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на което органите на НОИ са постановили решението си при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби към фактите и обстоятелствата по случая.

П. Аивен съд Пловдив е отменил като незаконосъобразно решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите на решението.

Решението на Административен съд Пловдив следва да се остави в сила, като на ответника по касация се присъдят направените разноски в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1317 от 14.06.2019 г. по адм. д.№1971/2018 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на Г.К от [населено място] сумата от 650 /шестотин и петдесет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.