Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М.Т от [населено място], обл. Смолян, срещу решение № 411 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 184 по описа за 2018 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-42#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. С..

Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на чл. 3, ал. 5 и чл. 8 от НОИПОБ и чл. 12, ал. 1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 1012-20-42#1 от 22.06.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С., потвърждаващо разпореждане № 201-00-1411-4 от 09.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на М.Т парично обезщетение за безработица за периода 22.12.2017 г. – 21.06.2018 г., с мотиви за налични данни, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или...