Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. Вендландт от [населено място], обл. Пловдив, против решение № 216 от 31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2994 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-174 от 03.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО във вр. с чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-174 от 03.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 11.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 24.01.2018 г., от която на Н. Вендландт е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО.

С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е установил, че правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е придобито на 23.08.2017 г., но...