Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Р, подадена чрез адв.. К, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 1995/ 10.11.2017 г. по адм. дело № 3587/ 2015 г. на Административен съд - Варна (АС Варна).

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - основание за касационна отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че в хода на съдебното дирене са били установени кумулативните предпоставки за основателност на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Изложени са оплаквания за условията, при които е бил при престоя в З.П.П аргументи са изразени в представеното писмено становище.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията“– София в писмен отговор от 21.12.2017 г. моли да се потвърди като правилно и законосъобразно съдебното решение на АС Варна. В подкрепа на същото искане са развити аргументи в писменото становище от 19.09. 2019 г. претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

АС Варна е сезиран с искова молба на К.Р изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ОЗ- [населено място], против ГД „ИН“- София, с две съединени искови претенции– за присъждане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.01.2015г. – 15.01.2015г. вкл., и в размер на 5001 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 30.09.2015г. – 02.10.2015г. вкл.

С обжалваният съдебен акт по административно дело № 3587/ 2015 г....