Образувано е по касационна жалба на Л.П от [населено място] против решение № 3919 от 18.03.2019 г. по адм. дело № 896/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат подробни доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за немотивираност, необоснованост и незаконосъобразност на решението – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът министър на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител юрк.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно.Претендира юрк. в.ие.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано.
Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 8121К- 8764/ 12.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т.1, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за деяния несъвместими с етични правила по т. т.15, 19 и т.20 от Етичния кодекс /ЕК/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за длъжността полицейски инспектор IV степен в група ОДЦ от сектор РКЦ при Регионална дирекция "Гранична полиция" -Смолян. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния по чл.204,ал.1 ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 207 ЗМВР процедура и срока по чл.195,ал.2 ЗМВР и при надлежно изискани обяснения на служителя, като отговаря за изискването за мотивираност по чл.210 ЗМВР. Изложени са подробни мотиви по установената фактическа обстановка и съответност на наказанието с тежестта на нарушението, като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата с оглед правилата на т. т.15, 19 и т.20 от ЕК във връзка с ТП №3/2007г. по т. д.№4/2007г. на на ОС на ВАС.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка.
Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. От доказателствата е установено, че действията на Пашов при и по повод разходване на средствата на ВСК при РДГП-Смолян от разкритата на негово име сметка в Булбанк са неправомерни, тъй като не са спазени изискванията за полагане на втори подпис от председателя на УС и налично решение на органа за конкретните суми. Обстоятелството, че служителя, в качеството си на касиер-счетоводител на ВСК, нееднократно в периода от 2003г до 2017г., се е разпореждал с различни суми в своя полза /общо в размер на 115 847,05лв/ е безспорно установено по делото и не се отрича от Пашов. Дисциплинарно-наказващият орган е съобразил и двегодишния период по чл.195,ал.2 ЗМВР като наложеното дисциплинарно наказание е за сумата от 15 538,05лв за периода 28.12.2015г. – 30.05.2017г. Правилен и обоснован е извода на тричленният състав, че такъв вид поведение на служителя на МВР е в противовест с изискванията на Етичния кодекс, тъй като освен, че е непрофесионално, руши доверието на останалите служители и доброто име на институцията, призвана да следи за спазване на закона. Деянията, безспорно установени в дисциплинарното и съдебното производства, обоснованат нарушенията по т.15,т.19 и т.20 от ЕТ във връзка с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР и дават основание действията на Пашов да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Доводът за липса на установено „присвояване“ от Пашов с влязла в сила присъда е неоснователен, тъй като дисциплинарното производство не е обвързано с наказателно такова, и дисциплинарна отговорност се носи дори и деянието да се съставлява престъпление. В случая са установени безспорно извършени „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ по смисъла на т.13, ал.1, чл.203 ЗМВР, което е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
Несъстоятелно е и твърдението, че средствата на ВСК, с които се е разпореждал в своя полза Пашов са били внесени по личната му сметка по решение на ВСК, която не е юридическо лица, тъй като разпореждането с тези средства не е уредено да е еднолично от касиер-счетоводителя и по негова преценка, вкл. в негова полза. Неотносимо е и обстоятелството, че Пашов не е отрекъл липсата на сумите и е сключил споразумение за поетапното им възстановяване.
Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат – предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспорения административен акт.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл.209,т.3 АПК за отмяна, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.
С оглед своевременно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 100лв.,съставляващи юрк. в.ие, определено в мин. размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3919 от 18.03.2019 г. по адм. дело № 896/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Л.П от [населено място], [адрес], ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100лв /сто лева/,разноски. Решението не подлежи на обжалване.