Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) във връзка с § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).
Производството е образувано е по жалби на Ц.Ц, В.Ц, С.Д, У.Д и Р.Д, против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ участък от км. 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+ 820 до км. 327+ 260 на територията на община Т., област Т., община Ш.“, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17/26.02.2018г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на част от имот с идентификатор № 07154.8.56, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Б., община Т., обл. Търговище.
В жалбата си жалбоподателите оспорват посоченото по – горе решение, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, и не я оспорват в останалите й части. Твърдят, че е следвало да им бъде определено обезщетение в по – висок размер, като при определяне на обезщетението не са били взети предвид налични за района и в релевантния период сделки с недвижими имоти, като представят и нотариални актове за закупени земеделски земи в района за релевантния период от лицето Б.М.Т в тази връзка, че определеното парично обезщетение не съответства на пазарните цени в района за такъв вид имоти. Претендират разноски.
О. М съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на жалбоподателя У.Д възнаграждение.
Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител също изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Заинтересованите страни Министъра на финансите и Агенция пътна инфраструктура, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ.
Жалбата от Ц.Ц е подадена извън 14 дневния срок, тъй като същият е уведомен за оспореното решение на МС на РБ на 08.08.2018г. и съответно подадената на 03.09.2018г. от него жалба е просрочено, съответно недопустима.
Жалбата от останалите жалбоподатели е подадена в срок по пощата, от лица – адресати на акта в качеството им на наследници на Ц.Д и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата от В.Ц, С.Д, У.Д и Р.Д е процесуално допустима.
Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че жалбоподателите в настоящото производство са съсобственици в качеството им на наследници на Ц.Д на имот идентификатор № 07154.8.56 с площ от 19,100 дка, начин на трайно ползване – ниви (орна земя), намиращи се в землището на с. Б., общ. Търговище, обл. Търговище. От имота на жалбоподателите с оспореното решение се отчуждават части от 13,967 дка, за които е определено обезщетение в размер на общо 8031 лв. за засегната площ.
Въз основа на влязъл в сила ПУП – парцеларен план и за изграждането на обект „Автомагистрала Хемус, участък от км. 310+940 (пътен възел Буховци при пресичане с път III - 5102) до км. 327+260 (начало на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+260“ е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Приета е експертна оценка за стойността на отчуждаваната част от имота по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по – долу.
С оспореното решение е определен размер на паричното обезщетение за отчуждаваната част на имота на жалбоподателите в размера, посочен по – горе, като цените са определени по реда на чл. 32 ал. 3 т. 2 от ЗДС, а именно по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) - за земеделски земи, поради липсата на пазарни аналози –реално извършени сделки с имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Спорният по делото въпрос е дали при определяне на пазарната цена по посочения ред е съобразен закона. И следвало ли е да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението налични пазарни аналози, реално сключени такива сделки, като жалбоподателите посочват двадесет и две сделки и толкова нотариални акта, които не са взети предвид, а твърдят, че е следвало да бъдат взети предвид. От доказателствата се установява, че при изготвяне на оценката в административното производство е установена една относима сделка, а съобразно § 1а т. 2 законът изисква да са налични поне две сделки. От посочените 23 нотариални акта от жалбоподателите и взети предвид от вещото лице при изработване на СТЕ едни е за сделка между физическо и юридическо лице, отговаряща на критериите на § 1а т. 2 от ДР на ЗУТ, а именно нотариален акт № 185 том 12, рег. № 4156, която е и единствената приета за относима сделка и от административния орган. От останалите 22 нотариални акта, посочени от жалбоподателите 17 касаят продажбата на идеални части от недвижими имоти – ниви с купувач Б.М, а 5 нотариални акта касаят продажбата на цял имот с купувач Б.М. По всички посочени нотариални актове, представени от жалбоподтелите, продавачите са също физически лица. Нормите на ЗОС относно определяне на паричното обезщетение разписват правилата, при които това става, а именно да е налице реална сделка от определен разписан в разпоредбите вид, вписана в службата по вписване, по която поне една от страните да е търговец по смисъла на чл. 32 ал. 2 във връзка с § 1а т. 2 от ДР на ЗДС. Съобразно § 1а т. 1 от ДР на ЗОС "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Съобразно § 1а т. 2 от ДР на ЗОС "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“. Според законовите понятия пазарни са осреднените цени от посочените видове сделки с недвижими имоти, между които и покупко – продажбата, от която категория са представените от жалбоподателите нотариални актове, които са вписани в службата по вписванията и са извършени в релевантния период. Законът изключва от понятието пазарни цели сделките с предмет идеални части от имоти, от която категория са сделките по 17 от представените нотариални акта. Освен това законът признава за релевантни сделки при определянето на пазарни цени тези, по които поне едната страна е търговец. В настоящия случай видно от доказателствата представените 22 допълнителни нотариални акта не отговарят на това изискване, тъй като са извършени между физически лица на страната на продавача и на купувача. Макар и да са налице индикации, че Б.М действа и като търговец, по представените сделки няма данни същият да е участвал като търговец, а напротив от тях се установява, че същият е придобил нивите като физическо лице. Представените 22 нотариални акта не отговарят на законовите критерии да бъдат приети като пазарни аналози за определяне размера на обезщетението, тъй като 17 от тях касаят продажба на идеални части от имоти, както и всичките са сключени между физически лица. В този смисъл е и заключението на вещото лице по представените две експертизи – основна и допълнителна. В тази връзка следва, че при определяне на обезщетението административният орган не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение, а именно взел е предвид всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имотите на жалбоподателите съобразно разпоредбите на чл. 32 ал. 2 и § 1а т. 2 от ДР на ЗОС и като не е установил такива правилно е определил оценката по правилата на чл. 32 ал. 3 т. 2 от ЗОС. Оценката е извършена законосъобразно.
Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата В.Ц, С.Д, У.Д и Р.Д е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Жалбата на Ц.Ц като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане, а производството спрямо него прекратено.
Предвид изхода на спора е основателно направеното искане за присъждане на разноски от ответника Министерски съвет на РБългария, като следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, като настоящият състав намира, че разноските следва да са в минималния размер по Наредбата, а именно 100 лева. Неоснователно е искането на жалбоподателите за присъждане на разноски предвид изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
О. Б. Р. жалбата на Ц.Ц против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерски съвет, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на част от имот с идентификатор № 07154.8.56, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Б., община Т., обл. Търговище и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на него.
РЕШЕНИЕТО в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц, С.Д, У.Д и Р.Д, против решение № 527 от 26.07.2018г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ участък от км. 310+ 940 (пътен възел „Буховци“ при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел „Белокопитово“), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+ 820 до км. 327+ 260 на територията на община Т., област Т., община Ш.“, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17/26.02.2018г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на част от имот с идентификатор № 07154.8.56, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. Б., община Т., обл. Търговище.
ОСЪЖДА Ц.Ц, В.Ц, С.Д, У.Д и Р.Д да заплатят на Министерски съвет на Р. Б сума в общ размер на 100 (сто) лева, разноски по делото. РЕШЕНИЕТО в тази му част е окончателно.