Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Д.Р М. е подал касационна жалба срещу Решение № 4646 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. № 8708 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2013 г. С обжалваното съдебно решение жалбата на Д.Р М. и К. М. П. срещу Заповед № РД-09-284 от 16.08.2013 г., издадена от кмета на район „Л.“, Столична община (СО), с която е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г., издадена от кмета на район „Л.“ и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 14.07.2005 г. за общински имот, находящ се в [населено място],[жк], бл. 015, вх. „Б“, ет. 1, ап. 18, е отхвърлена. Срещу посоченото съдебно решение е подадена касационна жалба и от К. П., която е оставена без разглеждане с Определение № 4319 от 20.04.2015 г., постановено по настоящото дело, като производството е прекратено по отношение на така подадената касационна жалба. Това определение е оставено в сила с Определение № 6783 от 09.06.2015 г., постановено по адм. д. № 5799 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. на петчленен състав на Първа колегия.

В касационната жалба на М. се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – недопустимост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът непълно и неточно е обсъдил приобщените по делото доказателства и неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Преценката му за дължимост на суми за питейна вода и отопление е направена без да са представени доказателства за наличие на договорни правоотношения между касатора и доставчиците и без да са представени отчети от средствата за измерване, клиентски номер и партида. Не са обсъдени от съда размера на наема и представените доказателства за платени от лицето суми за наем, които многократно го надвишават. По тези съображения и такива, свързани с допуснати нарушения в хода на административното производство, се иска отмяната на решението, предмет на контрол.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът - кметът на район „Л.“, не представя писмен отговор на жалбата на М.. В съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Първоинстанционният съд е разгледал жалбите на Д.Р М. и К. М. П. срещу Заповед № 09-284 от 16.08.2013 г., издадена от кмета на район „Л.“, СО, с която е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г., издадена от кмета на район „Л.“ и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 14.07.2005 г. за общински имот, находящ се в [населено място],[жк], бл. 015, вх. „Б“, ет. 1, ап. 18. С така отменената Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г., издадена от кмета на район „Л.“ на основание чл. 43 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС, в релевантната редакция) и Решение № 1 на издателя на заповедта от 08.02.1999 г., взето на основание Протокол № 1 на Комисията по чл. 9 от Правилник за прилагане на ЗОС (ППЗОС, отм. ) и стара настанителна заповед № 361 от 21.05.1977 г., лицата Д.Р М. – 4 членно домакинство и членовете на семейството (домакинството) му: 1. А. М. – сестра, 2. В. М. – брат и 3. Златодарка М. – сестра, са настанени в две стаи, хол и кухня в[жк], бл. 015, вх. „Б“, ет. 1, ап. 18. На основание тази заповед е сключен прекратеният със спорната заповед договор за наем от 14.07.2005 г. между СО, район „Л.“ и „… Д. Р. М. 5 чл. сем. ...“ относно посоченото жилище.

Съгласно чл. 153 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Това са лицата, за които административният акт е благоприятен и чиито права и законни интереси се засягат пряко от оспорването. В случая такива лица са настанените в посоченото жилище с отменената настанителна заповед лица А.Р М., В.Р М., Златодарка (Златодаря) Рудиева М.. Заинтересовани лица са и К. М. П. и К. Е. Б., посочена в декларацията от 14.07.2005 г. на Д. Р. М..

В производството пред първоинстанционния съд жалбите на М. и П. са разгледани без да са конституирани като заинтересовани страни и да са взели участие лицата А.Р М., В.Р М., Златодарка (Златодаря) Рудиева М. и К. Е. Б.. На тях законът е гарантирал право на участие в това съдебно производство.

Конституирането на надлежните страни в производството пред съда представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта му. Разглеждането на правния спор с участието на ненадлежна страна, респективно без участието на надлежна такава, води до постановяване на недопустимо решение. Това представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. При констатиране на такъв порок, за който съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно, на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а в настоящия случай - в частта по отношение на Д.Р М.. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ в тази част отначало, с участието на посочените по – горе лица, които да бъдат конституирани като заинтересовани страни. Като такава следва да бъде конституирана и К. М. П.. При новото разглеждане на делото следва да бъде постановен акт по чл. 154, ал. 1 АПК с оглед конституиране на изброените по – горе лица като заинтересовани страни и призоваването им за участие в съдебното производство. Наред с това следва да се съберат доказателства за установяване идентичността на лице с имената Д.Р/Р. М. и Д.Р/Р. М..

При това положение касационната инстанция не следва да излага правни съображения по съществото на спора.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 4646 от 07.07.2014 г., постановено по адм. д. № 8708 по описа на Административен съд София – град за 2013 г., в частта по отношение на Д.Р М..

ВРЪЩА делото в обезсилената част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: