Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ньолке Я. П. Ю. В, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5 срещу Решение №2855 от 23.04.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №12326/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-жа Ньолке Я. П. Ю. В срещу Заповед №611 от 16.09.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ – място за настаняване, находящо се в [населено място], област В. Т..

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Нарушен е чл. 14, ал. 2 АПК като нарушението е съществено, защото е довело до нарушаване на правото на защита на касатора. Съдът не отчел, че приетото от органа предоставяне от г-жа Я. на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ (ЗАКОН ЗЗД ТУРИЗМА) (ЗТ) не съответства на събраните доказателства. По делото липсват доказателства за заплащане на цена на услугата. Сочи, че органът не обсъдил и не приложил по преписката декларациите на родителите на децата, които били на посещение в дома на г-жа Я..

Счита, че не намира никаква логическа обоснованост отказа на съда да кредитира показанията на свидетеля, поставяйки без никакви разумни аргументи под съмнение достоверността им. Съдът превратно тълкувал фактите относно липсата на доказателства за осчетоводяване на разходи, както и неправилно разпределил доказателствената тежест. Абсолютно фриволно съдът направил аналогия между „палатков лагер“ и „детски лагер“. Моли съда да отмени обжалваното...