4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№559

С., 18.07.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева

Е. М.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………………...….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 409 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. –во във вр. мл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 1084 от 20.ІV.2011 г. на [фирма] със седалище в [населено място], Столична община, подадена против въззивното определение № 160 на Софийския ОС, ТК, от 31.ІІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 272/2011 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционното определение

Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение, базирано върху преценката, че за него липсвал правен интерес от атакуване на определение на първоинстанционния съд, който сам бил отменил наложената срещу него обезпечителна мярка по реда на чл. 390 ГПК в полза на ищцовото [фирма]-гр. К., представляваща запор върху банковата му с/ка в [фирма] до размер на исковата сума от 21 420 лв. Инвокирани са доводи, че допусналият обезпечение на бъдещ иск Костинбродски районен съд бил „родово некомпетентен”, че от негова страна била извършена „тайнствена отмяна на обезпечението”, както и че по принцип наложилият обезпечителната мярка съд не можел сам да я вдига, а това следвало да стане само по изрична молба „на лицето, срещу което това обезпечение е допуснато”....