ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.

ч. т.дело №365/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат С. З., с вх.№63425 от 15.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №11563 от 09.08.2010 год. по ч. гр. д.№2897/2010 год. на Софийския градски съд, ГК, ІІ-ри въззивен бр. състав, с което е оставена без уважение частната въззивна жалба на [фирма] срещу Разпореждане от 25.01.2010 год. по гр. д.№54240/2009 год. на Софийския районен съд,І ГО, 27 състав, с което по заявление на касатора е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-чл.417, т.2 ГПК срещу Б. Н. Т. за сумата 1088.11 лв. главница, както и договорна лихва за сумата 129.37 лв. за периода от 15.03.2005 год. до 24.11.2009 год. въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредитна карта от 15.03.2005 год., сключен с [фирма], правата и задълженията по който са прехвърлени на кастора-заявител с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че банката-заявител не може да ползва реда за издаване на заповед за незабавно изпълнение на чл.417,т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ, защото кредитът не е отпуснат от банкова институция и вземането не произтича от банкова сделка. Софийският градски съд е подкрепил крайните си изводи и с факта, че в конкретния случай извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, тъй като не удостоверяват движението по сметката му.

Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на закона, защото счита, че не само...