Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

С определението от 22.12.2009 год. по ч. гр. д. № 12360/2009 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил без уважение частната жалба на „Х” АД, гр. С. срещу определението от 1.11.2007 год. на Софийски районен съд по гр. д. № 16651/2007 год. в частта, с която е оставено без уважение искането му за допускане на обезпечение по предявения установителен иск, както и в частта, с която е определена гаранция в размер на 68307.75 лв. по допуснатото обезпечение – спиране на изпълнението по изп. д. № 4378/2003 год. на СИС при СРС в частта относно премахване на постройките в имота, предмет на евентуално предявения установителен иск за собственост.

Против въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от „Х” АД, чрез пълномощника му адв. Б. Б.

В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това се допусне спиране на изпълнението по отношение въвода във владение в имота и се постанови намаляване размера на определената парична гаранция. Жалбоподателят претендира и направените по делото разноски.

Подробни съображения относно основанията на предявените от жалбоподателя установителни искове за собственост са изложени в жалбата, като се поддържа, че само по единия от тях е прекратено производството с постановяване на определение по ч. гр. д. № 431/2009 год. на ВКС. Искът за собственост, основан на придобивна давност, е висящ и подлежи на обезпечаване, обстоятелство, което е видно и от произнасянето на съда в тази насока.

Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, с което е дадено разрешение по същество на искане за допускане на обезепечение по предявен иск – чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В приложеното изложение са формулирани и процесуалноправните въпроси, по които според касаторът съдът се е произнесъл във въззивното определение и които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Първоинстанционният съд в определението си от 1.11.2007 год. по гр. д. № 16651/2007 год. е разграничил основанията, на които ищецът, сега жалбоподател, е поддържал да е собственик на имота, вкл. и се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 308 ГПК отм., като я е оставил без уважение в частта относно предаване на владението на имота. Съображението му е било, че не е налице обезпечителна нужда с оглед търсената с установителния иск за собственост защита и възможността за изменение на петитума на иска от установителен в осъдителен при изпълнението на съдебното решение за предаване на владението върху имота.

В частта на влязлото в сила решение за премахване на постройките, първоинстанционният съд е приел наличие на обезпечителна нужда по предявения от жалбоподателя установителен иск за собственост, с оглед резултата на принудителното изпълнение спрямо част от предмета на спора – с изпълнението му ищецът не би бил в състояние да упражни правата си при евентуално уважаване на иска, с оглед премахване на постройките, като е определил размера на обезпечението на от данъчната оценка на постройките.

Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното определение, като в частта, с която не е допуснато обезпечението, е приел, че производството по установителния иск е прекратено. Действително, същият не е разграничил изрично, че производството по делото е висящо по отношение на евентуално предявения от дружеството установителен иск за собственост на спорния имот на основание придобивна давност, по който в частта на постройките е допуснато и обезпечение чрез спиране на на изпълнението в частта относно премахването им при представяне на определената гаранция, но липсва произнасяне по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, за да се обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По такива въпроси – пределите на действие на силата на присъдено нещо на решението по друг процес и основанията за прекратяване на предявения в настоящето производство иск /предмет на друго приключило частно производство/, както и за начина на заявяване на исковите претенции на две отделни основания, въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното определение, поради което и не може да се постави и обсъжда въпрос за значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Относно съображенията на въззивния съд по определената гаранция, съгласно чл. 310, ал. 1, б. „б” ГПК отм., настоящият състав не съзира поддържаните от касатора доводи за направено разграничение между два вида гаранция, което да обоснове значението на такъв въпрос за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, с оглед чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поради липсата на поддържаното от жалбоподателя основание, въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 1* от 22.12.2009 год. по ч. гр. д. № 12360/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от „Х” АД, чрез пълномощника му адвокат Б. Б., частна жалба против него.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: